прикрито в маска от пушено стъкло, присви очи от сиянието и с хирургическа точност удари с чука. Магията пискаше и се мяташе в машата, но той не спираше да я обработва, превръщайки я в измъчена огнена жица.
Една дъска от пода проскърца. Галдър беше отделил безброй часове да ги настройва, една винаги мъдра предпазна мярка, когато имаш амбициозен асистент с походка на котка.
Ре бемол. Това означаваше, че е точно надясно от вратата.
— А, Траймън — каза без да се обръща и с известно задоволство отбеляза слабото стреснато поемане на дъх зад себе си. — Много мило, че идваш. Затвори вратата, ако обичаш.
Траймън блъсна тежката врата с безизразно лице. На високата полица над него най-различни консервирани невъзможни създания се заклатиха в туршиените си стъкленици и го наблюдаваха с интерес.
Като всички магьоснически работилници и тази изглеждаше така, сякаш препаратор си е зарязал стоката в леярна, после се е сбил с разярен стъклодухач, като междувременно е разбил главата на минаващ крокодил (последният висеше от тавана и силно миришеше на камфор). Имаше лампи и пръстени, които Траймън умираше от желание да потърка и огледала, които май си заслужаваше да погледнеш повторно. Чифт бързоходни ботуши неспокойно се размърда в една клетка. Цяла библиотека магьоснически книги, разбира се не толкова мощни като Октаво, но все пак натежали от заклинания, заскърцаха и задърпаха с веригите си, усещайки върху себе си алчния поглед на магьосника. Чистата и неподправена власт, която даваше всичко това, го развълнува, както нищо друго не го вълнуваше, но той се отврати от прахоляка и театралниченето на Галдър.
Например, случайно знаеше, че зелената течност, която мистериозно се пенеше през лабиринт от изкривени тръбички на една от масите, е само зелена боя в сапунена вода, тъй като бе подкупил един от прислужниците. Един ден, помисли си, всичко това ще изчезне. Като се започне от този гаден алигатор. Кокалчетата на ръцете му побеляха.
— Е, значи — рече Галдър весело, окачайки престилката си и облягайки се назад в креслото, с облегалки за ръцете във форма на лъвски лапи и с крака като тези на патица, — ти ми изпрати оная пометка.
Траймън сви рамене.
— Паметка. Само изтъкнах, повелителю, че всички други Ордени са изпратили агенти в Гората Скънд за да хванат магията, докато Вие не предприемате нищо. Не се съмнявам, че своевременно ще разкриете причините за това.
— Твоята вяра ме прави за срам — рече Галдър.
— Магьосникът, който залови магията, ще донесе голяма чест на себе си и на ордена си — рече Траймън. — Другите използуват ботуши и всякакви други магии за пренасяне. Вие какво предлагате да използуваме, господарю?
— Нима забелязах мъничко сарказъм в речта Ви?
— Нищо подобно, господарю.
— Дори ей тоничко ли нямаше?
— И ей тоничко нямаше, господарю.
— Добре. Защото аз предлагам да не ходим.
Галдър посегна надолу и вдигна древна книга. Проломоти някаква команда и тя се отвори със скърцане; отметка за книги, подозрително прилична на език, мигновено се скри в подвързията.
Той порови до възглавницата си и измъкна кожена торбичка с тютюн и лула голяма колкото пещ. С цялата сръчност на самоунищожаващ се никотиноман, той стри между ръцете си топчица тютюн и я натъпка в лулата. Щракна с пръсти и припламна огън. Всмука дълбоко, въздъхна с облекчение…
…вдигна очи.
— Още ли си тук, Траймън?
— Вие ме повикахте, господарю — рече Траймън безизразно.
Поне това каза гласът му. Дълбоко в зелените му очи едва забележими пламъчета говореха, че води списък на всяка обида, всеки проблясък на превъзходство, всеки мек укор, всеки многозначителен поглед и за всеки един от тях живият мозък на Галдър щеше да прекара по година в киселина.
— О, да, наистина, така е. Прости скудоумието на един старец — рече Галдър приветливо. Той повдигна книгата, която четеше.
— Не съм привърженик на цялото това търчене насам-натам — каза. — Много е драматично да се хайтосва
