червена шапчица?
— Каквуо?
— А, нищо, аз само така.
— Знам къде има храна за по-големи — рече гномът, — и подслон също. Не е далеч.
Ринсуинд погледна към надвисналото небе. Дневната светлина се оттичаше от пейзажа, а облаците поглеждаха така, сякаш бяха чули за сняг и обмисляха предложението. Разбира се, не можеше на всяка цена да се вярва на хора, които живееха в гъби, но точно сега един капан, зареден с топло ядене и чисти чаршафи, би накарал магьосника да хлопа с всичка сила, за да влезе.
Потеглиха. След секунди Багажът внимателно се вдигна на крака и ги последва.
— Псст!
Той се извърна предпазливо, движейки малките си крачета в сложни конфигурации и сякаш погледна нагоре.
— Хубаво ли е да си дърводелско изделие? — попита тревожно дървото. — Болеше ли?
Багажът изглежда се замисли върху това. Всяка една от пиринчените дръжки, всяка дупка от чеп излъчваха крайно съсредоточаване.
После вдигна капак и се отдалечи, клатушкайки се.
Дървото въздъхна и отрони няколко мъртви листа от клоните си.
Къщурката беше малка, порутена и натруфена като дантела. Някакъв побъркан резбар се е захванал да я украсява, реши Ринсуинд и е натворил ужасни поразии, преди да успеят да го изхвърлят. Върху всяка врата, върху всеки кепенец се мъдреха чепки дървено грозде и полумесеци, а по всички стени имаше масови изблици на дялани шишарки. Нямаше да се изненада, ако през един от горните прозорци внезапно изскочи някоя гигантска кукувица.
Другото нещо, което забеляза, беше характерното усещане за мазнота на въздуха. Изпод ноктите му искряха мънички зелени и пурпурни пламъчета.
— Силно магическо поле — промърмори. — Поне 100 милитома2.
— Магията тук е навсякъде — рече Суайърз. — Преди тук живееше стара вещица. Отиде си много отдавна, но магията все още поддържа къщата.
— Тая врата тук нещо не е наред — каза Двуцветко.
— Защо й е на една къща магия, за да я поддържа? — попита Ринсуинд.
Двуцветко предпазливо попипа една от стените.
— Цялата лепне!
— Нуга — обясни Суайърз.
— Велики боже! Истинска захарна къщичка! Ринсуинд, истинска.
Ринсуинд кимна нещастно.
— Ъхъ, Сладкарската школа в Архитектурата — каза. — Няма много последователи.
Погледнаха подозрително бонбоненото чукче на вратата.
— Тя някакси регенерира — поясни Суайърз. — Великолепно, наистина. В днешно време вече е просто невъзможно да се направи такова нещо, не можеш да си набавиш медено тесто.
— Така ли? — мрачно рече Ринсуинд.
— Хайде да влезем — подкани гномът, — но внимавайте с изтривалката.
— Защо?
