— Захарен памук.
Огромният Диск бавно се въртеше под своето отрудено слънце, дневната светлина започна да се сбира в долчинките и накрая потъна с падането на нощта.
В студената си стая в Невидимия Университет Траймън задълбочено изучаваше книгата и устните му безгласно помръдваха, докато пръстът му следеше непознатото древно писмо. Прочете, че Великата Пирамида на Тсорт, вече отдавна изчезнала, била построена от три хиляди и десет варовикови блока. Прочете, че десет хиляди роби са били принудени да работят до смърт за нейното изграждане. Научи, че тя представлявала лабиринт от тайни тунели, чиито стени уж били украсени с концентрираната мъдрост на древен Тсорт. Прочете, че височината плюс дължината, делени на половината от ширината й правели точно 1.67563, или точно 1 257.98712567 пъти разликата между разстоянието до слънцето и теглото на малък портокал. Научи, че на нейния строеж били посветени цели шестдесет години.
Струваше му се абсурдно да се хвърля толкова много труд, само за да се наточи острието на бръснача.
А в Гората на Скънд Двуцветко и Ринсуинд започнаха да си хапват от медената полица зад камината, като си мислеха с копнеж за туршия с лук.
А далече от там, но както изглежда тръгнал по път, който ще ги срещне, най-великият герой, когото някога е създавал Дискът, си свиваше цигара, ни най-малко неподозиращ ролята, която му предстоеше да играе. Това, което той вещо изработи между пръстите си, беше една доста интересна папироска. Подобно на много от странствуващите магьосници, от които беше научил това изкуство, той имаше навика да събира фасове в една кожена торбичка и да си свива от тях нови цигарки. Следователно по неумолимия закон за средните стойности, част от този тютюн се пушеше непрекъснато от много години насам. Парчето, което в момента безуспешно се опитваше да запали беше… е, можеше да служи за пътна настилка. Така велика беше славата на тази личност, че група номадски варварски конници почтително го бяха поканили да седне с тях около огъня им от конски фашкии. Номадите от Централните райони обикновено мигрираха към Ръба за зимата и тези бяха част от племе, което бе опънало плъстените си палатки в знойна горещина от някакви си минус три градуса и ходеха с белещи се носове, оплаквайки се от топлинен удар.
Варварският вожд попита:
— Кои, тогава, са най-великите неща, които човек може да намери в живота?
Това е една от темите, за които се предполага, че се подемат, за да се поддържа степният дух във варварските кръгове.
Човекът от дясната му страна вглъбено допи коктейла си от кобилешко мляко и кръв от снежна котка и рече следующото:
— Свежият хоризонт в степта, вятърът в косата ти, отморен кон под тебе.
Човекът отляво рече:
— Крясъкът на белия орел във висините, снегът в гората, истинска стрела в лъка ти.
Вождът кимна и рече:
— Без съмнение, това е да видиш врага си убит, унижението на племето му, скръбта на жените му.
Чу се всеобщо одобрително мърморене под мустак при тази демонстрация на свирепост.
Тогава вождът почтително се обърна към госта си, дребна фигурка, която грижливо грееше измръзналите си меса на огъня и рече:
— Но нашият гост, чието име е легенда, трябва вярно да ни каже: кое е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Гостът помълча насред нов неуспешен опит да запали.
— Какво кажа? — попита беззъбо.
— Рекох: какво е това, което човек може да нарече най-великите неща в живота?
Войните се наведоха напред. Това навярно заслужаваше да се чуе.
Гостът мисли дълго и дълбоко и после каза предпазливо:
— Топла вода, добра жъболекаршка помош и мекишка тоалетна хартия.
Ослепителната октаринова светлина блестеше в ковачницата. Галдър Уедъруакс, гол до кръста, с лице
