— Морган? — удиви се Язон. — Почакай, почакай… звездната орда! Нали така?
— Точно така — съгласи се Мета. — Тогава нали успя да ни се измъкне.
— Хей, я почакайте малко — намеси се Арчи. — Аз също помня кой беше този Морган. Това е един типичен, и може да се каже, знаменит космически пират. Той отдавна е зарязал навиците си от онова време, престанал е да закача планените и по слуховете напада само кораби в междузвездното пространство с една съвсем немногобройна команда. Поради което си е жив и здрав до този момент и не се е изпречвал на пътя на Специалния корпус. Във всеки случай така ми разказваше Бервик.
— Точно така — тъжно произнесе Мета. — По-рано не е нападал планети. А сега напада.
— Морган е изкукуригал — изрече със странна интонация Язон.
Никой не разбра дали се шегува или е сериозен. Язон се изправи, като решително смачка угарката в пепелника, и на всички им стана ясно, че на шефа на новия научен комплекс изобщо не му е до шеги. А и за какви ли шеги можеше да става въпрос в този момент!
— Налага се да летим до Касилия — обяви той.
И никой от тримата не се удиви. Не бяха от този тип хора. Дори и единствената истинска пирянка сред тях, за която едва ли можеше да има нещо по-важно от собствената планета, вече разбираше, че най- краткият път към победата над Пир лежеше през чужди далечни светове. Затова и тя беше единствената, която проговори.
— Касилия ще е само началото, правилно ли те разбирам? — попита го тя. — В гласа й се промъкна една много лека, една забележима нотка на съмнение. — А после вече трябва пипнем и Хенри Морган. — Последното изречение прозвуча вече като утвърждение.
— Разбира се, скъпа, точно този план имах предвид.
Глава трета
Бручо установи еднозначно, че комарът е биологически обект с електронни схеми на мястото на нервната система. Тоест в крайна сметка се оказа типичен киборг. Арчи от своя страна потвърди наличието в организма на насекомото на полупроводникови схеми, иридиеви контакти и селено-цезиеви слънчеви захранващи елементи. Истински феноменално можеше да се смята откритото свръхминиатюрно приспособление за локация, кодиране и дешифриране. Казано на прост език, комарът бе усвоил истински шпионско прехващане на пси-паролата и по един нагъл начин бе използвал изобретената от пирянците парола. Имаше за какво да се замислят след това откритие. Всъщност, умът на Арчи бе погълнат изцяло именно от този проблем. Към изследванията му активно се включи и старият Бручо, също и Тека, най- способният от младите му ученици, Стан — главният технически гений на планетата, и, разбира се, Миди, която все още нямаше солидно образование и житейски опит, но затова пък беше причастна към множество древни тайни на ядрото на Галактиката, и гореше от желание да помогне на своя Арчи.
Язон беше единственият, който остана настрани от цялата тази компания. Той още на научната станция издаде заповед да се подготвя за полет «Темучин», свърза се по видеофона с Кърк, и му обясни ситуацията. Не можеше да се каже, че старият пирянски вожд беше във възторг от поредното отплаване на Язон и Мета в неизвестността, но приучен от опита си от последните години, се смири.
Рес, другият висш ръководител на планетата, също не възразяваше срещу новата идея на Язон, макар и да я считаше за прекалено екстравагантна. И наистина, за какво му беше на един от знаменитите играчи на Галактиката, забогатял по-бързо от всякакви банкери и индустриалци, побеждавал с гъвкавия си ум и хитрост цели планети, да смени изведнъж романтичното амплоа на междузвезден бродяга и новата почетна длъжност на научен ръководител с професията на частен детектив? Та нали не го правеше заради това, за да удиви всички? Обаче, по всяка вероятност, почтеният старец Рес не случайно беше приет в Обществото на гарантите на стабилността и беше станал безсмъртен преди Язон и Кърк; мъдростта му надвишаваше тази на повечето хора. И сега някак си по своему бе разбрал смисъла от полета до Касилия. Бе разбрал, но без да го сподели с никого. Изпращайки Язон и Мета в далечния път, той тайнствено, но с добрина, се бе усмихнал. А и никой друг не бе дошъл да ги изпрати до кораба. Пирянците бяха раса, лишена от сантименталност и любопитството не спадаше към недостатъците им.
Язон издаваше по радиото последните заповеди до подчинените си в научния център докато все още летяха над джунглите на универсалната транспортна ракета, а на космодрума Велф, още след като стъпи в кораба, даде заповед за старт без да губи дори и секунда.
Искаше му се вече да са стигнали Касилия. Така жадуваше за това, че дори и не си направи труда да поиска справка за текущото състояние на планетата. А навярно си струваше. Та нали някога там го бяха произвели в престъпник, и чак след време се бе превърнал в герой — Язон Трите Милиарда, името се използваше като безплатна реклама на казиното «Касилия». По-късно някой си Майк Саймън заплашваше да го даде под съд и на смъртно наказание именно на Касилия. Какво ли представляваше тази Партия на правдата (или Партия на истината?), която представляваше стоварилият се върху него безумен Саймън? Язон бе забравил на времето да уточни, в онзи момент изобщо не му беше до това. А ето че сега това можеше да се окаже от изключителна важност. Какво ли ако на планетата бяха дошли на власт именно «правдоискателите»? Каква ли участ бяха приготвили на неканения гост? Не беше трудно да се досети човек. Но и рискът определено си струваше! Интуицията му на препатил играч подсказваше, че на тази планета няма да се занимават с ареста му. Прекалено много години бяха минали. Колко бяха всъщност? Не можеше да си спомни точно. След това се опита да си припомни дали не му беше известно нещо, каквото и да е, за последвалите събития на Касилия. Дали не беше поглеждал в съответния том в библиотеката на Солвиц? Май че не.
В бързината бе забравил да вземе със себе си микродискове със справочна информация, освен това лекият транспортен кораб «Темучин» не беше снабден с хиперпреходен предавател. И сега, когато вече летяха в специален режим с твърдо зададен курс към Касилия, а изходът от хиперпространството се планираше в пределно допустима близост до планетата, явно не оставаше възможност за запознаване със ситуацията. В този полет Язон на първо място икономисваше времето, а всичко останало просто бе изскочило от главата му.
Общо взето, дните и нощите се налагаше да прекарват по традиционния начин. Деликатесите на борда на «Темучин» бяха в изобилие, хубавите напитки също, забавните програми на дискове внасяха необходимото разнообразие в космическия бит, а и взаимната им компания още не им беше омръзнала. Една особеност придаваше на близостта им нещо ново, съвършено различно от ситуацията до този момент между двамата: те бяха сгодени. И каква дума само! Направо самата древност лъхаше от него. След като вече бяха сгодени, искаше им се да отидат и да венчаят в някой храм. В кой точно обаче? Дали не в храма на Великия Дзевесо? Язон обичаше историята, знаеше много от нея, но за съжаление, не беше специалист в подробностите на религиите.
«Един Господ ги знае тия религии!» помисли си Язон и се усмихна на неочаквания каламбур. Главното беше, че и на двамата им беше хубаво заедно. Винаги, и сега, в тези четири дни и три нощи, ако ги приведеше към условно земно време.
А ето че в последния ден, когато бордовият компютър обяви, че до изхода от режима на хиперпространствен преход остават осем часа, и на двамата изведнъж им стана тъжно; дали умората от безделието не ги беше отегчила, или някаква вселенска печал се бе покраднала в сърцето на всеки от двамата. И след поредната чаша пенливо алтаирско заговориха женихът с невестата за вечното, тоест не просто за любовта един към друг, а за любовта във философски смисъл, за живота и смъртта, за доброто и злото, за красотата и целесъобразността, за познаваемостта на окръжаващия свят.
Язон изведнъж си спомни как всъщност безславно бе приключил полетът им към центъра на Галактиката. Та нали, след като бяха се сдобили със Златния Виторог, след като бяха победили коварните врагове, бяха успели да открият родителите на Язон, той най-накрая бе възтържествувал, бе се отпуснал, загубвайки почти изцяло контрола над себе си и бе изгубил всичко, което бе успял да завоюва до този момент.
Майката на Язон тогава бе получила извънредно съобщение (неразбрано от никого, с неизвестен
