кораби на ЗВС в готовност в случай, че опиташ нещо.
Естара изсумтя невярващо.
— Дойдохме, за да
— Земята претърпя неизмеримо бедствие, Базил — рече Питър. — Или не си забелязал?
— Забелязвам цял военен флот, разположен пред вратата ми, и бивш крал, който недвусмислено е показал, че иска да ме свали от поста ми. Заради доброто на човешката раса е време тази глупост да спре.
— Глупост ли? — попита тихо Естара. — Ние просто ви предложихме помощ, докато вие нападнахте скитническите небесни мини, корабостроителници и депа за гориво. Война ли искате да предизвикате?
Базил изгледа кралицата така, сякаш отправяше предупреждение на непослушно дете. Поле се огледа, за да се увери, че никоя от записвачките не е достатъчно близо, за да долови думите му, и обърна студен поглед към Питър.
— Достатъчно се заблуждава, че си велик. Откажи се от короната и разпусни глупавата си Конфедерация. От три века Ханзата е защитавала човешката раса. Сега, когато сме във война с кликисите, с фероуите и кой знае какво още, не трябва да сме разединени. Аз съм най-подходящият да изведе хората от тази криза.
— По какви стандарти? — Питър остана изненадан, че Базил изобщо може да изрече подобно нещо.
Както и очакваше, лицето на председателя потъмня — така ставаше винаги, когато разговорът не се развиваше според желанията му.
— Нека сме наясно. Аз бях уважаван лидер много преди ти да се родиш. За всички замесени ще е най- добре, ако просто правиш това, което ти казвам. Ако ме принудиш да използвам предимствата си, няма да се поколебая…
Питър се изсмя горчиво.
— Предимства ли? Като например нелепия ти ход с този младеж? Това е жест на пълно отчаяние и ти го знаеш. — Той скръбно поклати глава и погледна момчето-крал. — Знам кой иска да ме накара да повярвам, че си, Рори или както там ти е името. Наистина приличаш на малкото ми братче, но тази вечер не каза нищо, за да ме убедиш, че наистина си брат ми.
— Не казах нищо нито в едната, нито в другата посока. — Рори сведе поглед. — Не ми е позволено.
Тези думи говореха много на Питър. Той отново се вгледа в профила на младия мъж, в очите му, във формата на носа и се запита дали чертите му са били променени, или подчертани… или пък бяха истински?
Очите на Базил мятаха светкавици и Питър виждаше, че всеки момент ще избухне. От мястото си по- нататък на масата Сарейн наблюдаваше разговора им и макар че не можеше да чуе думите им, изглеждаше много разтревожена.
Питър внезапно се изправи и се обърна към Естара за изненада на служителите по протокола. Повече нямаше да играе играта на Базил. Повиши глас:
— Господин председател, благодаря ви, че се показахте на дневна светлина, за да ни позволите да се насладим на тези прекрасни ястия. Рори, позволи ми да ти върна жеста и да те поканя на моя флагмански кораб, за да демонстрирам добрата воля и гостоприемството на Конфедерацията. Да кажем след два дни? Разбира се, спокойно можеш да доведеш председателя. — Понижи глас и тихо изръмжа на Базил: — Тогава ще ти дам отговора си за обединението на човешката раса.
Раздразненият председател кимна и крал Рори ведро прие поканата. Всички записвачки уловиха този момент.
Базил сякаш се опитваше да измисли как да направи така, че последната дума да е негова, дори докато Питър и антуражът му напускаха Двореца на шепота и заедно с ескорта си се отправяха обратно към космическото пристанище. Естара хвърли последен поглед към Сарейн, която сякаш се опитваше да й предаде нещо, но безуспешно.
Питър се свърза с адмирал Уилис и й съобщи, че са излезли от Двореца на шепота невредими и скоро ще са на „Юпитер“. Все още не беше сигурен какво се е опитвал да постигне председателят с тази среща, но самият той бе постигнал собствената си цел.
— Приключихме, адмирале. Вечерта беше много успешна.
Уилис изрази задоволството си. Естара изглеждаше разсеяна и притеснена, докато се качваха на дипломатическата совалка, която щеше да ги откара до патрулиращите в космоса конфедерационни кораби.
В предишния си живот като уличен хлапак Питър се бе научил как да пребърква джобовете на хората. Макар сега да беше крал, така и не бе забравил това важно умение. Докато совалката се издигаше във въздуха и се отдалечаваше от Дворцовия квартал, Питър хвана внимателно сребърния прибор, който дискретно бе пъхнал в ръкава си. Докато ОХ отвличаше вниманието с демонстративното вдигане на съборената лъжица, Питър бе свил вилицата от чинията на Рори. Вилица с проби от неговото ДНК.
123.
Сарейн
След като изпълни строго определената роля, отредена й от Базил на тържеството, Сарейн се оттегли в апартамента си. „Говори колкото се може по-малко — бе й наредил Базил. — Ти си тук само за да напомниш на Естара, че си
След края на вечерята той се бе върнал в убежището си дълбоко под земята и я бе оставил тук горе. Изобщо не й бе проговорил, макар че сигурно все още я следеше.
Тя се отпусна на едно канапе и се опита да си спомни всяка дума, която сестра й бе изрекла на вечерята, но воят на аларма за евакуация я изтръгна от мислите й. Противният шум изискваше цялото й внимание.
Заплахата от метеоритни сблъсъци все още не бе отминала, затова всеки знаеше, че трябва да се втурне към най-близкото убежище. Теоретично стаите с дебели стени трябваше да им осигурят защита в случай, че цялата сграда се срути, макар че ако в Дворцовия квартал се разбиеше някоя достатъчно голяма отломка от Луната, всичко в радиус от километри щеше да се превърне в пара.
Сарейн се втурна навън, без да взема нищо със себе си. Така или иначе вече бяха махнали всичките й любими вещи, когато Базил бе наредил да премебелират жилището й. Тя забърза по коридора, слезе на долния етаж и хукна към най-близкото убежище за високопоставени личности. Вмъкна се в малката стаичка — и видя, че някой я е изпреварил: заместник-председателят Елдред Каин.
Той заключи вратата и се обърна към нея със студена усмивка.
— Това ще ни даде няколко минути, за да поговорим насаме. Не ми се искаше да създавам такава паника, но не ми хрумна нищо друго. Нямаме много време.
Убежището не предлагаше особени удобства: подсилените със стомана стени бяха направени от дебели каменни блокове, боядисани в бежово, в един метален шкаф имаше храна и вода, в ъгъла една полимерна завеса бе опъната пред малка химическа тоалетна, до която имаше кран за вода и малък умивалник. Фосфоресцентните плочки на тавана можеха да осветяват стаята безкрайно дълго.
Макар че Каин бе заключил, Сарейн все още чуваше воя на алармата в коридорите. Заместник- председателят заговори съвсем тихо:
— Сега е по-належащо от всякога да отстраним председателя. Вие знаете това, Сарейн.
— Разбира се, че го знам! Но първият ни опит пропадна и погледнете какво се случи с Маккамон — както и с осемнадесет невинни изкупителни жертви!
Каин извади от вътрешния джоб на сакото си един церемониален нож. На украсената ножница бяха гравирани инициалите РРМ. Сарейн го позна: беше церемониалният кортик, който Маккамон винаги носеше, като част от униформата си на капитан на кралската стража.
— Взех го от трупа на капитана, преди да изхвърлят всичките му вещи. Почистих кръвта. — Погледна я и изразът му, начинът, по който държеше кортика, я изплашиха. — Исках да го предам на семейството му. Помислих си, че биха искали да го притежават като спомен от всичките тези години на доблестна служба. Но не успях да открия никого. Очевидно нашият капитан Маккамон е бил съвсем сам на този свят. Не е
