Пепел от светове

имал семейство, нито някой, който да скърби за него.

— Ние ще скърбим за него — каза Сарейн и гласът й секна. — Ние знаем какво наистина се случи.

Каин почука по дланта си със заострения край на ножницата.

— По ирония на съдбата смъртта на капитана, комбинирана с атаката на фероуите срещу Луната, може да ни е спечелила малко време. Председателят несъмнено вярва, че ни е уплашил достатъчно и няма да посмеем да предприемем нищо. Вече се е насочил към следващия проблем и съм сигурен, че според него ние ще си кротуваме.

— Той ми показа записите от наблюдение! Има доказателства срещу мен.

Каин сви рамене.

— Както навярно и срещу мен. Въпросът е дали ще действаме преди него.

Сарейн си припомни студеното докосване на Базил, потръпна и се запита дали отново ще дойде при нея. Не можеше да позволи това да се случи.

— Трябва да го направим.

Каин се усмихна.

— Съгласен съм. И нямаме друг избор, освен да действаме, без да сме обмислили нещата докрай. Може би сте забелязали, че вечерята ни предостави една възможност. Питър отправи покана, която председателят не може да си позволи да отклони. Съмнявам се, че ще вземе крал Рори със себе си, тъй като това ще го постави в тактически неизгодна позиция, но ще отиде на флагманския кораб на Конфедерацията и зад затворени врати ще стовари върху Питър ултиматума си, подкрепен с шумни заплахи.

Сарейн понижи глас — дори и докато виеше аларма за бедствие, не беше сигурна, че Базил не ги подслушва.

— Какви заплахи?

— Сега, когато крал Питър видя Рори лице в лице, председателят е готов да нанесе фаталния удар. Ще заплаши, че ще убие Рори… и съм сигурен, че ще го направи. При така създадените обстоятелства председателят е абсолютно убеден, че Питър ще се прекърши, вместо да позволи брат му да пострада.

— Рори наистина ли му е брат?

— Нямам представа. И Питър няма.

— Базил мислеше, че и магът-император ще се поддаде на исканията му.

— Ние няма да предоставим на Питър възможност за избор. Залогът е прекалено голям. Докато председателя го няма, Мечът на свободата ще заеме подходящи позиции и ще бъде готов за действие.

Каин бавно извади кортика от ножницата и сведе поглед към наточеното сребристо острие. Беше повече от ясно какво иска да каже.

— Когато котката я няма… — каза Сарейн.

— Ударът трябва да е бърз и изненадващ. Веднага щом председателят напусне Двореца на шепота, ще започнем да действаме. Трябва ми помощта ви.

От самата мисъл за това по гръбнака й плъзнаха студени тръпки, но не толкова студени, колкото мисълта колко още злини може да причини Базил — на нея самата и на човешката раса.

— Все още възнамерявате да го убиете.

Алармите внезапно млъкнаха.

— Не, възнамерявам да направя нещо по-добро от това. Ще го лишим от властта му.

Острието издаде тих металически звук, докато Каин го прибираше в ножницата. Той я върна в джоба на сакото си и заговори с глас, който не търпеше възражения:

— Докато го няма, вие ще избягате от Земята. Излетете в орбита, спотайвайте се и чакайте и веднага щом председателят напусне флагманския кораб, поискайте убежище от корабите на Конфедерацията. Кралица Естара ще ви посрещне с отворени обятия. Кажете на крал Питър, че на Земята всеки момент ще избухне революция и е време да си върне Ханзата. Но трябва да действа бързо, преди председателят да се е възстановил от изненадата, която му подготвям. Това е нашият Рубикон и ние ще го пресечем.

— Питър и Естара няма да ни изоставят. — Този план накара сърцето й да подскочи. Най-после й се откриваше истинска възможност да се махне оттук. — И как ще стигна до корабите на Конфедерацията?

— Помолете капитан Кет да ви закара — отвърна Каин и се усмихна на стъписването й. — Да, тя и капитан Робъртс се върнаха тук няколко дни след унищожаването на Луната. Изглежда, си въобразяват, че председателят е забравил за заповедта за арест и на двамата. За щастие изтрих всички записи, преди разузнавачите да забележат кораба им. Сигурен съм, че капитан Кет ще се радва да ви види.

Сарейн не успя да скрие изненадата си. Виеше й се свят при мисълта, че може да избяга от Земята и може би дори да се върне на Терок.

— Знам как да се свържа с нея.

Каин кимна.

— Погрижете се крал Питър да узнае, че цялото население се е обърнало срещу председателя, но им трябва някой, с когото да го заменят. Ако се върне в Двореца на шепота, хората ще го подкрепят.

Тя стана от твърдата пейка и се заслуша в шума отвън — хората отново бяха започнали да се движат по коридорите.

— А докато аз летя да потърся убежище сред Конфедерацията, какво ще правите вие? Не можете ли да дойдете с мен?

Изражението на заместник-председателя бе неразгадаемо.

— Не, моето място е тук. Трябва да дам на Меча на свободата последните решаващи оръжия, от които се нуждаят. Когато се върне на Земята, председателят ще установи, че не му е останало никакво правителство.

124.Тасия Тамблин

Сега, когато фероуите бягаха, корабите на Слънчевия флот нямаха търпение да се втурнат обратно към Илдира и да довършат работата. Адар Зан’нх нареди на всички оцелели бойни лайнери да се съберат и да се приготвят за заминаване.

Скитническите кораби, които бяха останали невредими, също бяха готови да се включат в кампанията, въпреки че замръзналите им венталски муниции се бяха свършили. В един от откритите оживени хангари на небесната мина Тасия се присъедини към останалите и погледна ентусиазираните им лица. Кото Окая потръпваше при всеки по-висок шум — товаренето на корабите, потеглянето им и съскането на отдушниците.

— Трябва да тръгнем след тях — настояваше магът-император Джора’х. — Илдира е беззащитна. Руса’х и неговите фероуи ще опустошат цялата планета само защото го разгромихме тук. Няма да спре пред нищо, за да ме нарани.

— Може би Руса’х няма чак такъв контрол над фероуите, както си мислим — предположи Осира’х.

Джес каза:

— Моите водоносци са се върнали на Терок и са готови да се хвърлят в битка. Ще им предам да ни последват към Илдира.

Тасия със задоволство установи колко разгневени са всички на фероуите. Това й напомняше за собствените й чувства към кликисите след премеждието на Ларо. Кликисите… проблем, който все още не бе решен. Мисълта за десетте фероуи, които бе убила с ледените си снаряди, й бе приятна, но планът й се струваше зле замислен.

— Вижте, не се ядосвайте. Шиз, не мога да повярвам, че аз съм гласът на разума тук! Лошото планиране е лоша тактика. Наистина ли сте подготвени възможно най-добре? Вярно, наистина можете да се отправите към Илдира, но няма да спечелите битката. Поемете си дъх и го направете както трябва.

Кото също бе раздразнен.

— Преди дори да си помислим отново да се изправим срещу фероуите, трябва да натоварим корабите с хиляди замръзнали снаряди. — Навъсено изгледа адар Зан’нх. — Вашите бойни лайнери не могат да устоят на горещината на фероуите, а както знаем, илдирийците си имат навик да блъскат корабите си в разни