Престолонаследникът бе загубил дар слово, докато пламтящата ръка на отмъщението се спускаше над Миджистра.
В ушите му отекна оглушителен писък — корабостроителниците пробиха дупка в небето. След тях остана стълб от превърнат в пара метал, като опашка на комета от съсирена кръв. Огнени топки се стрелкаха през падащия стремглаво комплекс, но не можеха да спрат устрема му.
Язра’х също не можеше да откъсне поглед от гледката, не можеше дори да примигне. Даро’х сграбчи ръката на сестра си. Главният паметител Ко’сх безмълвно се присъедини към тях.
Корабостроителниците се стовариха на земята с гигантска експлозия, сякаш чук с размера на астероид се бе стоварил право върху сърцето на Миджистра. Върху Призматичния палат.
Даро’х закри очите си с ръка, за да се предпази от ослепителната светлина. Вълни на унищожение изравниха сградите със земята, заличиха всяка следа от най-великите постижения на Илдирийската империя. Столицата й изчезна сред тътнежа на необуздана кинетична енергия.
Шоковата вълна достигна до тях само след секунди и беше достатъчно силна, за да ги повали на земята. Експлозията сякаш продължи безкрайно.
След един дълъг момент на абсолютно вцепенение Даро’х се надигна на четири крака, после бавно и несигурно се изправи.
— Сърцето ми току-що бе изтръгнато от гърдите. — Гласът му звучеше странно приглушено в собствените му уши.
В погледа на Язра’х се четеше дива ярост — гняв заради това, което ги бе принудил да направят Руса’х.
— Това е съкрушителен удар.
— Но необходим. — Престолонаследникът трепереше. Падащите корабостроителници сякаш бяха оставили черна следа във въздуха. Всъщност това бе издигащ се пушек.
Главният паметител също се изправи и изтърси робата си. Не можеше да проговори, само гледаше как към небето се издигат вълни от пушек и огън. Прекрасният столичен град бе изчезнал, от него бе останал само огромен кипящ кратер. Най-после Ко’сх проговори:
— Залата на паметителите е загубена! Нашата история, нашата Сага.
— Да нашият град, нашият Призматичен палат е загубен — каза Даро’х. — Но нашата раса оцеля. Може би това, което направихме, е непростимо, но то е втора възможност за всички ни.
— Но Сагата… — изстена Ко’сх.
— Ти си паметител! Ще си спомняме Сагата в сърцата и умовете си. Не пренебрегвай това, което спечелихме, като действахме по този начин. Сега адар Зан’нх може да се върне при Слънчевия флот. Без фероуите, които да го преследват, той ще освободи мага-император. — Даро’х се молеше баща му един ден да му прости за това, което бе направил.
— Мислиш ли, че Руса’х е мъртъв? — попита Язра’х.
Даро’х се взря в картината на опустошението. Не можеше да си представи как превъплътеният фероуи би могъл да оцелее, но не искаше да прави предположения.
84.
Адар Зан’нх
Мигът на разрушението беше шансът на адар Зан’нх и той се възползва от него. Огромните падащи от орбита космически докове и корабостроителници осигуриха на деветте му бойни лайнера повече от достатъчно време, за да се изплъзнат от фероуите на Илдира. В сърцето му отекна дълбока болка, докато корабите му увеличаваха разстоянието между него и обичната му родна планета.
Красивият древен град, от който маговете-императори бяха управлявали империята още от създаването й, вече не съществуваше. Адар Зан’нх знаеше какво е загубено, знаеше, че Илдира никога вече няма да е същата. Сблъсъкът бе оставил на земята ярко петно от кръв и огън. Миджистра… Призматичният палат. Толкова много история, толкова много култура… завинаги изчезнала.
Надяваше се, че е изчезнал и превъплътеният фероуи Руса’х.
Все пак тази отчаяна тактика бе единственият им шанс да оцелеят като империя и може би дори като раса. Най-после адарът имаше мисия, която можеше да се надява да изпълни. Ако успееше да спаси мага- император от плен, империята щеше да стане много по-силна.
— Дори и след като освободим баща си, войната няма да свърши — каза Осира’х, която бе помолила да го придружи, докато братята и сестрите й предпочетоха да останат с престолонаследника на Илдира. — Дори Руса’х да е мъртъв, фероуите все още представляват заплаха.
Зан’нх сведе поглед към това особено момиченце.
— Точно затова още повече се налага да го освободим.
— Да, трябва.
Комуникационните системи започнаха да предават заповеди до тал Ала’нх и неговите стотици бойни лайнери. Вече нямаше нужда адарът да държи плана си в тайна. Можеше да съобщи на тала какво смята да прави и да му разкрие къде държат мага-император. В момента всички огнени кълба бяха зашеметени и бяха насочили вниманието си към Миджистра, така че основната част на Слънчевия флот можеше да се насочи към Земята.
Зад тях фероуите се стрелкаха като искри, понесени от силен вятър. Зан’нх се надяваше, че пожарът в Миджистра ще ги задържи за известно време… но докато деветте му лайнера се отдалечаваха, няколко огнени кълба се стрелнаха след тях. Адарът си помисли, че сякаш ги привлича самото движение, което им дава цел за унищожаване.
— Увеличете скоростта. Подгответе се да активирате звездните двигатели. — Не бе успял да набере толкова преднина, колкото се надяваше. Със или без Руса’х фероуите можеха да действат и сами.
В командното ядро тренираните му войници работеха като машини. Отлично знаеха какъв е залогът.
— Фероуите се приближават, адаре.
Бойните лайнери напрегнаха цялата си мощност, набраха скорост, промениха курса, готови да активират звездните си двигатели. Все повече и повече огнени кълба ги последваха като горящи ракети.
— Тал Ала’нх да се насочи към Земята и да потегли незабавно. Ще го последваме веднага щом успеем.
Осира’х се обади тихо:
— Независимо дали ударът го е унищожил, или не, Руса’х е разбрал какво възнамеряваме да правим, затова и фероуите знаят. Пак ще се опитат да те настигнат. Знаят, че сме се отправили към Земята.
— Но няма да ме хванат — каза Зан’нх и се усмихна сурово на сестра си. — Ще сме освободили мага- император, преди те да стигнат там.
— Звездните двигатели са готови, адаре — каза навигаторът.
— Активирайте ги.
Хищните пламтящи елипсоиди се приближаваха все повече и повече. Тал О’нх бе принесъл неизмерима жертва — не само собствения си живот, но и сърцето на Илдира. Зан’нх нямаше да допусне тази жертва да се окаже напразна.
85.
Генерал Кърт Ланиан
Ланиан не се изненада, че адмирал Уилис и нейните бунтовнически кораби побягнаха, но се смая, че стрелците му не успяха да свалят „Юпитер“ още с първия залп — огромен дреднаут, който летеше право пред тях! „Дете на гърма“ би трябвало да се справи с него незабавно.
Зачуди се дали системите не работят по-бавно — лошо поправяне от страна на роботите или нещо подобно. Или може би бунтовниците бяха направили на корабите на адмирал Уилис повече подобрения от това да заличат логото на ЗВС и да изрисуват нов знак на корпуса? От друга страна, този провал можеше да се дължи и на непохватността на новобранците, на незадоволителното обучение и дори на лошия късмет. Както и на Конрад Бриндъл.
От всички хора, които познаваше в ЗВС, Бриндъл бе един от най-отдадените и непоколебими офицери.
