литературата и писателите, цялата издателска среда, и бяха склонни да отделят много часове на клиентите си, защото смятаха, че имат благородно призвание.
В продължение на два месеца Брус обикаляше страната в безцелно търсене на следващата независима книжарница. Книжарят от един град понякога познаваше трима други в щата и така нататък. Брус се наливаше с литри силно кафе, прекарваше часове с писатели на турнета, купуваше десетки книги с автографи, нощуваше в евтини мотели, понякога с някоя запалена читателка, с която току-що се беше запознал, прекарваше часове с книжарите, склонни да споделят опита и съветите си, пиеше лошо вино по книжните премиери само с неколцина присъстващи, правеше стотици снимки отвън и отвътре на книжарниците. Изписа многобройни листове с бележки и си водеше дневник. В края на това приключение, изчерпан и капнал от шофиране, беше изминал почти хиляда и триста километра за седемдесет и четири дни и бе посетил шейсет и една независими книжарници, всичките различни. И реши, че има план.
Върна се на остров Камино и завари Тим, където го беше оставил — в кафенето да сърба еспресо и да чете вестник, с още по-измъчен вид отпреди. Отначало Тим не си го спомни, но после Брус каза:
— Мислех да купя книжарницата ти преди няколко месеца. Искаше сто и петдесет хиляди.
— А, да — опита се да поважничи Тим. — Намери ли парите?
— Отчасти. Днес ще ти напиша чек за сто хиляди, а двайсет и пет хиляди ще ти платя след година.
— Хубаво, ама това е с двайсет и пет хиляди по-малко, отколкото поисках.
— Само толкова имам, Тим. Ако искаш. Намерил съм и друга книжарница, която се продава.
Тим се замисли за секунда, после бавно протегна дясната си ръка. Скрепиха сделката с ръкостискане. Тим се обади на адвоката си и му каза да придвижи бързо нещата. Три дни по-късно документите бяха подписани и парите — преведени. Брус затвори книжарницата за едномесечен ремонт и използва времето за ускорен курс по търговия с книги. Тим с удоволствие споделяше знанията си относно всички страни на търговията, а също клюки за клиентите и за повечето други търговци в центъра на града. Имаше собствено мнение по повечето въпроси и няколко седмици по-късно Брус с нетърпение очакваше старецът да си тръгне.
На първи август 1996 г. книжарницата отвори с гръм и трясък. Подбрана публика пиеше шампанско и бира и слушаше реге джаз, а Брус се наслаждаваше на мига. Поставил бе началото на амбициозното си приключение, а „Бей Букс — нови и редки издания“ вече беше в бизнеса.
2
Интересът му към редките издания се породи случайно. Когато научи ужасната новина за смъртта на баща си вследствие на сърдечен удар, Брус се върна вкъщи в Атланта. Всъщност това не беше точно къщата му — никога не се беше задържал за дълго в нея, — но там беше настоящият и последен дом на баща му, човек, който се местеше често, обикновено заедно с някоя страховита жена. Господин Кейбъл се беше женил два пъти и беше проклел брачната институция, но явно не можеше да живее, без някоя нещастна жена да му усложнява живота. Тях явно ги привличаше богатството му, но с течение на времето жените проумяваха, че той е безнадеждно увреден от двата си кошмарни развода. За щастие, поне на Брус, последната му приятелка току-що се беше изнесла от къщата и там нямаше любопитни очи и ръце.
Докато не пристигна Брус. Постройката — озадачаваща модерна сграда от стомана и стъкло в модерен квартал на града — имаше голямо ателие на третото ниво, където господин Кейбъл обичаше да рисува, когато не инвестираше. Никога не беше имал конкретна кариера и тъй като живееше от наследството си, винаги се определяше като „инвеститор“. По-късно се насочи към рисуването, но маслените му платна бяха толкова ужасни, че всички галерии в Атланта ги отхвърляха. Едната стена на ателието му беше заета от книги, стотици книги, но отначало Брус не им обърна почти никакво внимание. Допусна, че са само за украса, поредната преструвка, поредното нескопосано усилие на баща му да изглежда задълбочен, сложен и начетен човек. Като се вгледа по-отблизо обаче, Брус осъзна, че на два от рафтовете книгите са по-стари от другите и имат познати заглавия. Започна да ги смъква от горния рафт и да ги разглежда една по една. Небрежното му любопитство бързо се превърна в нещо повече.
Всички книги бяха първо издание, някои с автографи на писателите. „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър, издадена през 1961 г.; „Голите и мъртвите“ (1948) от Норман Мейлър; „Заеко, бягай“ (1960) от Джон Ъпдайк; „Невидим“ (1952) от Ралф Елисън; „Киноманът“ (1961) от Уокър Пърси; „Сбогом, Колумб“ (1959) от Филип Рот; „Самопризнанията на Нат Търнър“ (1967) от Уилям Стайрън; „Малтийският сокол“ (1929) от Дашиъл Хамет; „Хладнокръвно“ (1965) от Труман Капоти и „Спасителят в ръжта“ (1951) от Дж. Д. Селинджър.
Скоро Брус започна да трупа томовете върху масичката, вместо да ги връща на рафта. Първоначалното му любопитство беше изместено от шеметна вълна от вълнение, после от алчност. На долния рафт се натъкна на книги и автори, за които не беше чувал и които бяха още по-смайващо откритие за него. Зад дебелата тритомна биография на Чърчил намери четири книги: „Врява и безумство“ (1929) от Уилям Фокнър; „Златната чаша“ (1929) от Стайнбек; „Отсам рая“ (1920) от Фицджералд и „Сбогом на оръжията“ (1929) от Ърнест Хемингуей. Всички бяха първо издание, в отлично състояние и с автограф от
