Тежкият товар на човека

пристигнал на Шанс, като ги редуваше безкрайно.

Сега обаче Шийла се захвана с робота готвач. Тя търпеливо записа върху лентата на паметта му рецепти за печено, задушено, мешана салата, ябълков пай, както и много други. И положението с храната на Шанс се промени забележително. Но когато Шийла консервира и сладко от смис във вакуумни опаковки, Фласуел започна да изпитва известни съмнения.

Оказа се, независимо от скъпарския й външен вид, че тя е една особено практична млада дама. Тя можеше да върши всичко, което би могла и една пионерска съпруга. А пък си имаше и други предимства. За какъв дявол му е тогава обикновеният модел на „Обществото на сръндаците“?

След като пообмисля това известно време, Фласуел се обърна към старшия си робот.

— Гунга-Сам, объркан съм.

— Хм — отвърна с невъзмутимо метално лице роботът.

— Струва ми се, че нямаше да е зле да имах малко от тази ваша роботска интуиция. Тя се справя много добре, нали, Гунга-Сам?

— Жената Човек поема своя собствен дял от тежкия товар на Човека.

— Разбира се. Но дали ще продължи така? Тя може всичко, което и една жена на пионер може да прави, нали? Готви, консервира.

— Работниците я обичат — каза Гунга-Сам с простичко достойнство. — Вие не знаете, господине, но когато избухна онази епидемия от ръжда през миналата седмица, тя се труди ден и нощ, за да облекчи и успокои изплашените по-млади роботи.

— Тя е направила такова нещо? — Фласуел зяпна потресен. — Но едно момиче с нейния произход, луксозен модел…

— Това няма значение. Тя е Личност и има силата и достойнството да поеме товара на Човека.

— Знаеш ли, това ме убеждава — бавно заговори Фласуел. — Аз наистина вярвам, че тя е подходяща да остане тук. Не е нейна грешката, че не е пионерски модел. Това е въпрос на проектиране и усъвършенстване и не може да бъде променено. Ще й кажа, че може да остане. А после ще откажа другата си заявка.

В очите на старшия робот се появи някакъв странен блясък и изражение, доста прилично на шеговита насмешка. Той се поклони дълбоко.

— Аз съм на услугите на моя господар — каза той.

Фласуел се затича да търси Шийла.

Намери я в лечебницата, приспособена от стара барака за инструменти. С помощта на един робот механик Шийла се занимаваше с поправката на зъбните колела и ставите, които са най-слабото място на металните същества.

— Шийла — каза Фласуел. — Искам да поговорим.

— Добре — отвърна тя отнесено. — Щом затегна този болт.

Тя постави умело болта на мястото му и почука с отвертката по робота.

— Готово, Педро — каза тя. — Опитай сега крака си.

Роботът се изправи внимателно, прехвърли тежестта си върху крака и установи, че се държи добре. Той заподскача весело около Жената и затананика:

— Вие наистина го поправихте, господарке. Благодаря, мадам.

Тръгна и затанцува под слънцето навън.

Фласуел и Шийла го гледаха как се отдалечава и се усмихваха на изпълнението.

— Като деца са — каза Фласуел.

— Човек не може да не ги обикне — отвърна му Шийла. — Толкова са щастливи, толкова безгрижни.

— Но нямат душа — напомни й Фласуел.

— Така е — съгласи се тъжно тя. — Нямат. Защо искаше да ме видиш?

— Исках да ти кажа… — Фласуел се огледа. Лечебницата беше чиста, пълна с клещи, отвертки, ножовки, чукчета и други медицински инструменти. Тази атмосфера едва ли подхождаше на предложението, което искаше да направи.

— Ела с мен — каза той.

Те излязоха от болничното помещение и преминаха през цъфналите зелени поля. Стигнаха подножието на величествените планини. Там, под сянката на високите склонове, имаше едно гладко, тъмно езеро, заобиколено от гигантски дървета, които Фласуел бе отгледал по специален метод за бързо израстване. Тук той спря.

— Исках да ти кажа следното — заговори той. — Ти ме изненада напълно, Шийла. Аз очаквах, че ти ще бъдеш един паразит, едно безполезно същество. Произходът, видът и възпитанието ти показваха точно това. Но съм се излъгал. Ти прие предизвикателството на крайграничната природа, извоюва триумфална победа и спечели сърцата на всички.

— На всички ли? — попита много тихо Шийла.

— Мисля, че говоря от името на всички роботи на този планетоид, които те обожават. Мисля, че твоето място е тук, Шийла.

Момичето мълча дълго, а вятърът шумолеше из клоните на дърветата и бърчеше повърхността на езерото.

Най-накрая тя проговори.

— А ти също ли мислиш, че моето място е тук?

Фласуел бе погълнат от изключителната й красота, почувства се загубен в бездната на погледа й. Той се задъха, докосна ръката й и пръстите му се свиха.

— Шийла…

— Да, Едуард…

— Скъпи влюбени — изграчи един рязък метален глас. — Тук сме се събрали…

— Не сега, глупак такъв! — изплака Шийла.

Роботът за бракосъчетания застана пред тях и заговори нацупено.

— Колкото и да ми е неприятно да се намесвам в човешките работи, моите уреди ми казват, че трябва да го направя. Според моя начин на мислене физическите контакти са безсмислени. Само заради опита аз допрях устни до един робот шивачка. И заради труда, който си бях направил, получих само счупен зъб. Някога си мислех, че изпитвам нещо. Някакво електричество, което ме караше да треперя и да сънувам различни геометрични форми. Но когато се прегледах, установих, че се е обелила изолацията на един от проводниците на захранващото ми устройство. Следователно емоцията е била въображаема.

— Нахално, проклето роботче — изръмжа Фласуел.

— Извинете ме за намесата. Само се опитвам да обясня, че намирам инструкциите си за глупави. Според тях аз трябва да предотвратя всеки и всякакъв физически контакт, докато не бъде изпълнена церемонията по бракосъчетанието. Но какво да се прави? Такива са заповедите ми. А сега мога ли да започна?

— Не! — каза Шийла.

Роботът вдигна рамене с фатално примирение и се плъзна под клоните на дърветата.

— Не мога да понасям робот, който не си знае мястото — измърмори Фласуел. — Но нямам нищо против.

— Какво?

— Така е — продължи Фласуел напълно убедено. — Ти не само не си по-лоша от която и да било жена на пионер, но си и много по-красива. Шийла, ще се омъжиш ли за мен?

Роботът, който се повърташе под клоните, сега се насочи услужливо към тях.

— Не — каза Шийла.

— Не ли? — повтори Фласуел с неразбиране.

— Чу ме добре. Не! В никакъв случай!

— Ама защо? Ти се приспособи толкова добре тук, Шийла. Роботите те обожават. Никога не съм ги виждал да работят толкова добре.

— А пък мен не ме интересува твоя планетоид. И освен това ти изобщо не ме интересуваш. Аз ще отида на Сринигар V, където ще бъда глезена съпруга на пашата на Срай!