Тежкият товар на човека

Те се гледаха в очите, Шийла, побледняла от яд, а Фласуел, почервенял от смущение.

Роботът за бракосъчетания пак започна:

— Скъпи влюбени…

Шийла се извъртя и хукна към къщата.

— Нищо не разбирам — търпеливо заговори роботът за бракосъчетания. — Всичко това е много объркващо. И кога ще бъде извършена церемонията?

— Никога — изръмжа Фласуел и също се насочи към къщата, сключил яростно вежди.

Роботът се поколеба, въздъхна металически и забърза след ултра луксозния модел булка.

Цялата нощ Фласуел прекара в стаята си, като пиеше непрекъснато и си мърмореше сам. Малко след зазоряване верният Гунга-Сам почука и се вмъкна в стаята.

— Жени! — изсъска към слугата си Фласуел.

— Моля?

— Никога няма да ги разбера — каза Фласуел. — Тя ме подведе. Аз мислех, че иска да остане тук. Мислех, че…

— Мислите на Човека са объркани и тъмни — каза Гунга-Сам. — Но в сравнение с тези на Жената те са кристално ясни.

— Откъде пък го измисли това? — попита Фласуел.

— Това е една стара роботска поговорка.

— Ех, вие, роботи. Понякога се чудя дали наистина нямате души.

— О, нямаме, господин Фласуел, господарю. Това е специално записано в нашата спецификация за производство. Роботите трябва да бъдат произвеждани без душа, за да им се спестят страдания.

— Много умно правило — съгласи се Фласуел. — Би трябвало понякога да се прилага и за хората Е, да върви по дяволите тая… Ти какво искаше?

— Дойдох да ви съобщя, господине, че товарният кораб каца.

Фласуел побледня.

— Толкова скоро? Значи ми носи новата булка!

— Без съмнение.

— И ще откара Шийла към Сринигар V?

— Със сигурност, господине.

Фласуел изпъшка и се хвана за главата. После се изправи.

— Добре, добре — каза той. — Ще ида да видя дали тя е готова.

Той намери Шийла в хола да наблюдава кацането на товарния кораб.

— Желая ти всичко най-хубаво, Едуард — каза тя. — Надявам се новата булка да оправдае очакванията ти.

Корабът кацна и роботите започнаха да разтоварват един голям сандък.

— По-добре да тръгвам — каза Шийла. — Няма да ме чакат дълго. — Тя протегна ръка.

Фласуел я пое.

Той задържа ръката й за момент, после разбра, че я е хванал за рамото. Тя не се противопостави, нито пък роботът по бракосъчетанията влезе в стаята. Фласуел изведнъж установи, че Шийла е в прегръдките му. Той я целуна и почувства като че ли в гърдите и главата му едно малко слънце се превърна в свръхнова звезда.

— Оу — произнесе тя с невярващ и прегракнал глас.

Фласуел се поизкашля.

— Шийла, обичам те. Не мога да ти предложа кой знае какъв лукс тук, но ако останеш…

— Е, време ти беше да разбереш, че ме обичаш, глупчо! — зарадва се тя. — Разбира се, че оставам!

Следващите няколко минути бяха възторжени и определено главозамайващи. Най-накрая те бяха прекъснати от гръмките гласове на роботите отвън. Вратата се разтвори рязко и роботът по бракосъчетанията нахлу, следван от Гунга-Сам и два селскостопански робота.

— Истина е! — възкликна роботът по бракосъчетанията. — Невероятно! Никога не съм си представял, че ще доживея този ден, когато робот ще застане срещу робота!

— Какво се е случило? — попита Фласуел.

— Този ваш старши седна отгоре ми — заяви възмутено роботът по бракосъчетанията. — А приятелчетата му ми държаха краката. Аз само се опитвах да вляза в тази стая и да изпълня задълженията си, за които съм упълномощен от правителството и фирма „Обществото на сръндаците“.

— Ах, Гунга-Сам! — каза ухилен Фласуел.

Роботът по бракосъчетанията бързо се приближи до Шийла.

— Повредена ли сте? Някой зъб? Някое късо съединение?

— Мисля, че няма нищо такова — задъхано отвърна Шийла.

Гунга-Сам се обърна към Фласуел.

— Вината е изцяло моя, господарю. Но всеки знае, че Мъжът и Жената имат нужда от усамотение по време на периода на ухажване. Аз просто изпълних онова, което смятах за свое задължение към човешката раса във ваше лице, господин Фласуел, господарю, сахиб.

— Добре си направил, Гунга-Сам — каза Фласуел. — Аз съм ти дълбоко благодарен и… О, Господи!

— Какво има? — учудено го попита Шийла.

Фласуел гледаше през прозореца. Роботите носеха големия сандък към къщата.

— Булката! Моделът за пионери! — възкликна Фласуел. — Какво ще правим сега, скъпа? Аз те бях отказал и официално бях заявил другата. Мислиш ли, че ще можем да развалим договора?

Шийла се засмя.

— Не бой се. В този сандък няма булка, модел за пионери. Твоята заявка бе отказана още щом я изпрати.

— Така ли?

— Разбира се — Тя погледна засрамено надолу. — Сигурно ще ми се разсърдиш заради това, което направих…

— Няма — обеща й той. — Кажи какво си направила?

— Ами знаеш ли, във фирмата имат снимките на мъжете, които работят като пионери на граничните планети, така че булките да могат да видят какво всъщност получават. Има възможност за избор… За момичетата де… И аз се въртях там толкова дълго, понеже все не можех да получа преквалификация от ултра делукс, така че… Ами сприятелих се с шефа на отдела за заявки. И — тя се изчерви и изрече бързо: — И се самоизпратих тук.

— Ами пашата на Срай…

— Измислих си го.

— Но защо? — объркано я попита Фласуел. — Ти си толкова красива…

— И затова всеки очаква да бъда играчка за някой разглезен, тъп идиот — довърши тя разгорещено. — Аз не искам! Искам да бъда съпруга! И съм толкова добра, колкото всяка друга дебеланка.

— По-добра си!

— Аз мога да готвя, да лекувам роботи и да бъда практична, нали? Не го ли доказах?

— Разбира се, скъпа.

Тя се разплака.

— Ама никой не искаше да ми повярва и затова трябваше да те измамя, за да остана достатъчно дълго, за да… За да се влюбиш в мен.

— Което и направих — каза той и й изтри очите. — Всичко се получи чудесно. Грешката се оказа страхотен късмет.

По лицето на Гунга-Сам се получи нещо, което много приличаше на изчервяване.

— Да не би да искаш да кажеш, че не е било грешка? — възкликна към него Фласуел.

— Ами, господарю, господин Фласуел, ефенди… Знае се, че Мъжът има нужда от