Певец бе освободен и след като си пое дъх, отиде при Стария Певец.
— Всички танци ли ще използваш? — попита го той.
— Разбира се. — Стария Певец следеше танците внимателно, защото този път нямаха право да допуснат никаква грешка. Може би това беше последният им шанс отново да се издигнат в очите на боговете.
— Танците ще продължат пълни осем дни — каза Стария Певец строго. — Ако допуснем и най-малката грешка, започваме отначало.
— Според Алхона трябва да се започне с Водната церемония — възрази Глат, — а след това…
— Връщай се да танцуваш! — прекъсна го Стария Певец и направи жеста на Пълното отрицание. — Това е единственият начин да се освободим от древното Отбягване.
Младият певец се отдалечи. Ех, ако той беше начело! В древността, когато богове са идвали и са си отивали всеки ден, церемониите на Стария певец вероятно са били правилни. Глат си спомняше как беше описано спускането на кораба на боговете в Книгата на последното появяване.
Най-напред започнала Церемонията „Освобождаване на пистата“ (тогава все още не ги наричали „танци“).
Боговете започнали с Танца на болката и страданието.
После била изпълнена Церемонията на разрешението за кацане.
Боговете изиграли Танца на глада и жаждата, както правеха и сега.
После дошли Церемонията на митническата проверка, Церемонията на разтоварването и Церемонията на медицинския преглед. През цялото време на боговете не давали храна и вода, защото така предписвал ритуалът.
Когато всички церемонии приключили, поради някаква причина, единият бог се престорил на умрял. Другият го занесъл на кораба и корабът отлетял.
Скоро след това започнало Отбягването.
Все пак в древните източници липсваше единно мнение относно причините за Отбягването. Според някои, боговете били обидени заради грешка в един от танците. Други, като Алхона, твърдяха, че трябвало да се започне с водата и храната, а едва след това да се проведат церемониите.
Малцина вярваха в писанията на Алхона. В края на краищата боговете не знаеха какво е глад и жажда. Защо храната да предхожда церемониите?
Но Глат приемаше думите му за истина и се надяваше един ден да разбере каква е истинската причина за Отбягването.
Изведнъж настана объркване и той се завтече, за да види какво става.
Някакъв глупак беше оставил край Свещената могила обикновена кана с вода. Единият от боговете беше пропълзял до нея и всеки момент щеше да я вземе в ръце.
Стария Певец обаче успя да я измъкне и цялото село въздъхна облекчено.
Богът се ядоса. Разкрещя се и махна с ръка към каната, която го обиждаше, а после към другия бог, легнал по очи в божествен екстаз. Посочи гърлото си, пресъхналите си, напукани устни, после пак каната с водата. Разплака се.
— Бързо! — извика Младия Певец. — Започнете Танца на споразумението за равноправна търговия!
Единствено бързата му мисъл спаси положението. Танцуващите запалиха свещени клони и ги заразмахваха около боговете. Боговете започнаха да кашлят и да се давят одобрително.
— Бърза мисъл — призна Стария Певец неохотно. — Как се сети за този танц?
— Името му е най-внушителното — обясни Глат. — Знаех, че се нуждаем от нещо силно.
— Е… браво — похвали го Стария Певец и се върна при танцуващите.
Глат се усмихна и уви опашка около кръста си. За него това бе важна победа.
Сега трябваше да измисли как да пусне в ход церемониите на Алхона.
Боговете лежаха, кашляха и дишаха тежко, като изпаднали в агония. Младия Певец реши да изчака точния момент.
Танцът на споразумението за равноправна търговия продължи цял ден, а боговете изпълниха ролята си. Непрекъснато идваха мъже от по-далечни села, за да изразят почитта си, а боговете кашляха одобрително.
В края на танца единият от тях се изправи много бавно, после падна на колене. Движенията му бяха пресилени, като на много слаб физически мъж.
— Послание — прошепна Стария Певец и всички притихнаха.
Богът разпери ръце. Стария Певец кимна.
— Обещава ни добра реколта — каза той.
Богът сви юмруци, после пак ги отпусна в пристъп на кашлица.
— Съчувства на бедността и жаждата ни — обясни Стария Певец.
Богът посочи гърлото си с такава тъга, че няколко селяни се разплакаха.
— Иска да започнем танците отначало — каза Стария Певец. — Хайде, подредете се за първата фигура.
— Няма такова нещо — обади се Младия Певец дръзко, защото бе решил, че това е подходящият момент.
Всички се вторачиха в него, занемели от учудване.
— Богът желае Водната церемония — продължи Глат.
Танцуващите ахнаха тихо. Водната церемония беше част от ереста на Алхона и Стария Певец я отричаше категорично. Но пък той беше стар. Може би Глат, Младия Певец…
— Няма да позволя! — изпищя Стария Певец. — Водната церемония е след Блюдата, а те са след танците! Само така ще се освободим от Отбягването!
— На боговете трябва да се предложи вода! — извика Младия Певец.
И двамата погледнаха към боговете, в очакване на някакъв знак, но боговете ги наблюдаваха мълчаливо с кръвясали очи.
Единият от тях се закашля.
— Това е знак! — извика Глат, преди Стария Певец да го присвои за своята кауза. Той започна да спори, но напразно. Селяните бяха чули.
Донесоха вода в пречистени, украсени кани и танцьорите заеха местата си за церемонията. Боговете гледаха и ръмжаха тихо на своя си език.
— Сега! — извика Младия Певец. Донесоха една кана, а богът протегна ръце към нея. Другият го избута и сам протегна ръце.
Селяните замърмориха нервно.
Единият бог удари другия немощно и сграбчи каната. Надигна я към устните си, но другият се нахвърли върху него и тя падна от могилата.
— Предупредих! — извика Стария Певец. — Отхвърлиха водата! Така и очаквах! Махнете я веднага, преди да ни прокълнат!
Двама мъже грабнаха каните и бързо ги отнесоха. Боговете изреваха и притихнаха.
Веднага, по заповед на Стария Певец, започна Танцът на митническата проверка. Отново запалиха свещените клони и ги заразмахваха около боговете. Те, едва чуто, закашляха одобрително. Единият се опита да изпълзи на земята, но падна по очи. Другият лежеше неподвижно.
Двамата останаха така дълго време, без да направят никакъв знак.
Младия Певец стоеше край танцуващите. Защо, питаше се той, боговете ме изоставиха?
Нима Алхона не е бил прав?
Боговете наистина отказаха водата.
Според Алхона, единственият начин тайнственото Отбягване да бъде премахнато веднага, беше да се предложи храна и вода в самото начало. Нима бяха чакали твърде дълго?
Неведоми са пътищата божии, каза си Глат тъжно. Сега шансовете му бяха пропилени завинаги. Би могъл да заяви верността си към възгледите на Стария Певец.
Върна се при танцуващите в лек тръс.
Стария Певец нареди танците да започнат отначало и да продължат пълни четири дни и нощи. После, ако боговете одобрят, щяха да им предложат Блюдата.
