Боговете не дадоха никакъв знак. Лежаха неподвижни на свещената могила, а крайниците им от време на време потреперваха конвулсивно, като на хора, достигнали крайния предел на силите си.
Беше очевидно, че са важни богове. Как иначе биха могли да имитират състоянието толкова съвършено?
На сутринта нещо се случи. Въпреки че Стария Певец беше прекратил Танца на хубавото време, на небето започнаха да се събират облаци. Бяха големи и черни, скриха утринното слънце.
— Ще си отидат — каза Стария Певец и затанцува Танца за прогонване на дъжда.
Но облаците не се махнаха и скоро заваля. Боговете се размърдаха и обърнаха лица към небето.
— Донесете клони! — извика Стария Певец. — Донесете слама! Боговете ще прокълнат дъжда, защото той не бива да ги докосва, докато не свършат церемониите!
Глат съзря още един шанс и извика:
— Не! Боговете сами повикаха дъжда!
— Махнете оттук този еретик! — изпищя Стария Певец. — Донесете сламата!
Мъжете издърпаха Глат настрани и започнаха да строят колиба около боговете, за да ги предпазят от дъжда. Стария Певец се зае лично да я покрие със слама. Работеше бързо и почтително.
Боговете продължаваха да лежат с отворени усти към внезапния пороен дъжд. Когато видяха, че Стария Певец слага слама над главите им, се опитаха да станат.
Стария Певец работеше бързо, защото си даваше сметка, че присъствието му върху свещената могила е светотатствено.
Двамата богове се спогледаха, после единият бавно се изправи на колене. Другият протегна двете си ръце и му помогна.
Богът се изправи и се олюля като пиян, подпря се на другия. Изведнъж, съвсем неочаквано, бутна Стария Певец по гръдния кош.
Стария Певец загуби равновесие и падна от свещената могила. Краката му заритаха във въздуха комично. Богът махна сламата от покрива на колибата и помогна на другия бог също да се изправи.
— Знак! — изпищя Младия Певец и се опита да се освободи от селяните. — Това е знак!
Нямаше как да се отрече. Сега и двамата богове бяха на крака, наклонили назад глави с отворени усти.
— Донесете Блюдата! — извика Глат. — Такава е волята на боговете!
Селяните се поколебаха. Възприемането на ереста на Алхона беше сериозна стъпка и трябваше да се обмисли внимателно.
Сега управлението беше поел Младия Певец и трябваше да рискуват.
От друга страна, изглеждаше, че Алхона е прав. Боговете съвсем божествено тъпчеха огромни количества храна в устите си и имитираха хора невероятно добре. Пиеха, сякаш наистина умираха от жажда.
Глат съжаляваше, че не знае езика им, за да разбере най-накрая каква е истинската причина за Отбягването.
Информация за текста
© 1953 Робърт Шекли
© 1996 Владимир Германов, превод от английски
Robert Sheckley
Ritual [= Strange Ritual], 1953
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
ISBN: 954-584-186-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8950]
Последна редакция: 2008-08-26 15:30:00
