Резултатът

— Сега сигурен ли си, че съм истинска? — попита тя.

— Ако трябва да ти отговоря честно, не — отвърна той. — Но много ми се иска да вярвам, че си.

— Тогава чуй какво ще ти кажа — заговори тя, като се наведе към него. — Аз съм истинска. — Тя плъзна ръцете си около врата му. — Винаги съм била истинска. И винаги ще бъда. Искаш ли да ти го докажа? Е, аз знам, че съм истинска. Знаеш го и ти. Какво повече искаш?

Той я гледа дълго. Чувстваше топлината на ръцете й около врата си, заслуша се в дишането й. Усети аромата на кожата и косата й, уникалния аромат на личността.

— Вярвам ти — бавно заговори той. — Обичам те. Как… Как се казваш?

Тя се замисли за миг.

— Джоана.

— Странно — каза той. — Винаги съм си мечтал за момиче на име Джоана. А как ти е фамилията?

Тя го целуна.

Над главите им лястовичките, които той бе създал — неговите лястовички — летяха в широки кръгове над езерото. Неговите риби плуваха безцелно напред-назад, градът му се простираше надалеч — горд и красив — чак до подножието на извитите планини от лава.

— Не ми каза фамилното си име — каза той.

— О, стига. Фамилното име на едно момиче никога не е от значение. То винаги взима фамилията на съпруга си.

— Увърташ!

Тя се усмихна.

— Прав си.

,

Информация за текста

© 1952 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

Proof of the Pudding, 1952

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

ISBN: 954-9513-05-X (т.3)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8972]

Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00