финалисти. Излезте тук, момчета.
Харолд и Лувейн се появиха през различни врати, посрещнати от бурни ръкопляскания. И двамата бяха облечени в черни трика.
С тях излязоха четирима помощници, които носеха голяма дървена кутия.
— Ето ги, хора — каза Филакис, — нашите двама играчи в Голямото разплащане, единият — местно момче, Лувейн Доубри, и противникът му — пришълец по нашите красиви брегове, Харолд Ердман. Само един от тях ще излезе от този ринг жив и той ще стане нашият нов Крал на Сатурналията. Как сте, момчета? Лувейн, какво изпитваш сега, когато си участник в Голямото разплащане? Чувам, че отдавна се стремиш към тази чест.
— Мога само да кажа — отговори Лувейн, — че макар и да не я заслужавам, дълбоко ценя оказаната ми чест и обещавам на всички една добра битка.
— Думи на истински Ловец! — възкликна Филакис. — А ти, Харолд?
— Какво? А, всичките тия неща, дето той ги каза, казвам ги и аз. И това не са празни думи!
— Желая и на двама ви късмет, а сега да хвърлим един поглед на оръжията.
Помощниците отвориха кутията и извадиха от нея две лъскави ками.
— Те са за близкия бой — поясни Филакис, — но основното въоръжение е това.
Помощниците извадиха от кутията две бойни брадвички с къси дръжки, наточени и от двете страни, и ги вдигнаха да ги видят всички. Камерите се приближиха, за да предават по-добре.
— Какви красавици, а! — каза Филакис. — Те са точно копие на старинен норвежки вид. Произведени са тук в нашата собствена оръжейна и са наточени до такава степен, каквато норвежците, предполагам, не са си и представяли. Наточени копия на тези брадвички със същите размери ще се продават на изходите веднага след състезанието. Но това ще стане по-късно. Защото сега момчетата ще излязат на ринга и ще си разчистят сметките. Какво ще кажете, приятели?
Публиката учтиво изръкопляска.
— А сега, драги зрители — продължи Филакис, — имам чувството, че някои от вас са малко разочаровани. Сигурно си мислите: Е, хубаво, бойни брадвички, но всъщност не е много по-различно от миналогодишния бой с мечове под вода. Вижте, приятели, Старейшините на Ловната академия мислиха дълго и усърдно и предприеха мерки, които гарантират, че тази битка с бойни брадвички ще се различава от очакванията ви. Хайде, момчета, покажете им останалата част от оборудването.
Наредените около платформата на арената помощници бяха готови. Те дръпнаха платнището, което я покриваше. Отдолу се показа ослепителна гладка повърхност. Слънчевите лъчи отскачаха от нея и се разсипваха в искри.
Из тълпата се понесе възхитен шепот.
— А сега — каза Филакис — сигурно се питате какво е това лъскаво вещество. Е, добре, приятели, то е от ония нещица, които в Есмералда се срещат често само в питиетата ни. Лед, дами и господа, идеално твърд и идеално хлъзгав благодарение на преносимите охладители, разположени под платформата. Нека да наградим с ръкоплясканията си ТУА, самолетната компания, която ги докара от Ледения свят на Маями във възможно най-кратък срок.
Публиката изръкопляска.
— Ето и последния елемент от екипировката. — Филакис даде знак на помощниците, които бяха застанали близо до Харолд и Лувейн с дървената кутия. Те отново я отвориха и извадиха два чифта кънки за лед с връзки.
Отначало публиката реагира с весел кикот, а после с все по-силни аплодисменти, когато започна да осъзнава идеята. Филакис я изрази още по-ясно.
— Да, приятели, мъже с бойни брадвички на кънки за лед! Какво мислиш за това, Мел?
— Виждал съм немалко разплащания — отвърна Мел с дрезгав поверителен глас, — но този път май наистина ще бъде нещо специално. Мога да предскажа, Гордън, че това състезание ще отбележи нови върхове в проливането на кръв и веселието.
— И аз мисля така, Мел. А сега искате ли да наградим с аплодисменти хората, които с известни само на тях методи откриха номерата на обувките на нашите състезатели?
Публиката отново изръкопляска.
— Момчета, ще видите имената си изписани отстрани на кънките. Състезатели, пригответе се!
57
Следобедът започваше да си отива. Ледената пързалка бе заляна от светлините на прожекторите. Реферът даде знак на двамата мъже да се приближат към центъра на пързалката.
Харолд се плъзна върху кънките си предпазливо, не особено сигурен, че може да пази равновесие. Беше му се случвало да се пързаля малко у дома и това сигурно беше повече, отколкото Лувейн бе правил. Като се имат предвид ръстът и теглото му, подобно състезание би следвало да е в негова полза.
Но той подозираше, че Лувейн му е подготвил някаква изненада. Тоя тип не изглеждаше достатъчно разтревожен. Даже се беше ухилил насреща му!
А и като че ли се пързаляше доста добре.
Реферът им напомни, че няма да има рундове и почивки и че каквото и да си причинят един на друг, то ще бъде законно. Ако и двамата мъже бъдат наранени в такава степен, че не могат да продължат, ще бъде обявен равен резултат. При подобна ситуация реферът ще хвърли ези-тура, за да определи победителя и победения. Само един от мъжете можеше да напусне пързалката жив.
Харолд се върна с пързаляне до малкото столче, което бяха оставили за него. Олбъни разтри задната част на врата му с неизменния жест на всички треньори от древността до наши дни.
— Важното е да помниш — посъветва го Олбъни, — че всяко действие предизвиква равно по сила и противоположно по посока противодействие. Това има голямо значение, когато размахваш бойната брадвичка.
— Друго ме притеснява — каза Харолд. — Лувейн изглежда прекалено сигурен в себе си. И май се пързаля твърде добре.
— Само блъфира, опитва се да въздейства на психиката ти — успокои го Олбъни.
Всъщност и него го бяха споходили абсолютно същите мисли. Слава богу, щеше да получи наградата си на Търсач независимо от това дали Харолд ще спечели, или ще загуби. Не че му беше безразлично какъв ще бъде изходът от борбата, но човек трябва да бъде практичен.
— Сякаш Лувейн знае нещо, което ние не знаем — усъмни се Харолд.
— Ако забележа някаква нередност — каза Олбъни, — незабавно ще подам протест. Ще бъде прекалено късно, разбира се, но ще се погрижа репутацията ти да бъде възстановена.
Чу се звънец.
— Какъвто и да е той — отсече Олбъни, — ти си по-добър. Ти ще спечелиш, Харолд. Отивай и го свършвай, момче!
Харолд потегли и битката започна.
58
Седнал в ъгъла на Лувейн, Сузър наблюдаваше двамата мъже, които се въртяха един около друг предпазливо, без да се приближават на разстояние за удар. Лувейн изглеждаше доста добре на кънките. Зимата, прекарана в Швейцария, се бе оказала добро капиталовложение. И Харолд не беше лош. Но Харолд не разполагаше с ръба.
И преди беше имало дуели на лед в Ловния свят. Сузър се беше приготвил за подобна възможност. Самият той беше обработил кънките с помощта на шлосер.
На предната част на кънките, там, където започва извивката към пръстите, бяха запоени малки остри иглички. Като застанеше на пръсти, Лувейн получаваше идеална опорна точка. А ако заковеше кънките здраво в леда в удачния момент, той щеше да се приготви за фаталния удар. Той имаше всичките предимства, които му бяха необходими. Плюс факта, че е опитен в употребата на бойна брадвичка. Всъщност той бе представял страната в състезанията дуели с брадвички на последните олимпийски
