— Няма ли? — едва излезе от гърлото му.
— Не. Мога да те изям едва утре, на първи юни. Такива са условията. Дойдох да те помоля за една услуга.
— Каква?
Излапвачът се усмихна чаровно:
— Ще бъдеш ли така мил да изядеш няколко ябълки? Те са толкова ароматни!
И като изрече тези думи, чудовището изчезна. С треперещи ръце Грегър включи предавателя и разказа всичко на Арнолд.
— Хм — каза Арнолд. — Значи, Червено-Пурпурният Излапвач? Това потвърждава моите предположения.
— Какви предположения? За какво говориш?
— Най-напред направи това, което ще ти кажа. Трябва да бъда напълно сигурен.
Съгласно инструкциите на Арнолд Грегър разопакова апаратурата за химически изследвания. Подреди на масата различни епруветки, реторти и химикали. Смесва, разбърква, разтърсва, прибавя и отнема и най- накрая нагря получената смес.
— Готово е — докладва, връщайки се до предавателя. — Обясни ми най-сетне какво става.
— Слушай. Потърсих в речника думата „Тгасклит“. Тя е на опалиански. Означава „дух с много зъби“. Почитателите на слънцето са били от Опал. Сега разбираш ли нещо?
— Убил ги е техен, роден дух — заядливо промърмори Грегър. — Сигурно се е скрил в кораба им. Може би някакво проклятие…
— Успокой се, духовете нямат нищо общо с тази история. Разтворът започна ли да кипи?
— Не.
— Кажи ми, като закипи. А сега да се върнем към случката с твоите оживели дрехи. Нищо ли не ти напомня тя?
Грееър се замисли:
— Е, когато бях дете… Не, глупости, какво общо има…
— Кажи де — настояваше Арнолд.
— Когато бях малък, никога не оставях дрехите си на стола. В тъмното те винаги ми приличаха на човек или на змей… Или на нещо подобно… Мисля, че не само с мен са ставали такива неща. Но те не обясняват…
— Обясняват и още как! Сега припомни ли си Червено-Пурпурният Излапвач?
— Не. Защо?
— Защото точно ти го измисли! Не помниш ли? Бяхме на по осем-девет години. Ти, аз и Джими Флин. Измисляхме си най-страшното чудовище. Това беше нашето собствено чудовище и то искаше да изяде или теб, или мен, или Джими — полети с шоколадов крем. Но само на първо число от месеца. За да се спасиш от него, трябваше да изговориш една вълшебна дума.
Сега Грегър си спомни и нещо повече — учудваше се как е могъл изобщо да забрави. Що нощи беше преседял без сън, очаквайки Излапвача!
— Разтворът кипи ли вече? — пак попита Арнолд.
— Да.
— Какъв цвят има?
— Синкаво-зеленикав. Но повече бие на синьо…
— Правилно. Вече можеш да го излееш. Трябва да направя още няколко проби, но смятам, че ще разрешим загадката.
— Ще я разрешим ли? Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш?
— Естествено. На планетата няма животни. Духове няма или поне няма такива, които биха могли да убият цял отряд въоръжени мъже. Единственото разрешение можеха да бъдат халюцинациите, затова потърсих нещо, което би можело да ги предизвика. Открих множество причини. Освен срещаните на Земята наркотици, има петнайсетина газа, предизвикващи халюцинации, описани в „Каталога на чуждите редки елементи“. Те могат да предизвикват депресии, да възбуждат, да те карат да се чувствуваш глист, орел или гений. Този, който имам предвид, се определя като Лонгстийд 42. Той е тежък, безцветен газ, без мирис, не поврежда никакви тъкани. Само възбужда въображенивто.
— Ти твърдиш, че всички тези неща само ми се привиждат? Но разбери…
— Работата не е толкова проста — прекъсна го Арнолд. — Лонгстийд 42 действува непосредствено на подсъзнанието. Освобождава най-силните страхове и потиснати кошмари от детството, запазени в подсъзнанието. Съживява ги. И именно това си видял ти.
— Следователно, тук в действителност нищо не е имало?
— Нищо, което да притежава реална, физическа форма. Но тези халюцинации са действителни за всеки, от когото произхождат.
Грегър посегна към следващата бутилка бренди. Трябваше да се полее грандиозното откритие.
Арнолд продължаваше с уверен глас:
— Лесно ще се справим с Дух V. Лонгстийд 42 може да се елиминира без особени трудности. И тогава ще бъдем богати, съдружнико!
Грегър искаше да вдигне тост, когато в главата му проблясна тревожна мисъл:
— Ако са само халюцинации, какво е станало със заселниците?
Този път Арнолд помълча, преди да отговори.
— Лонгстийд 42 предизвиква понякога инстинкт за смърт. Заселниците вероятно са се побъркали, избили са се един друг.
— И нито един не е останал жив?
— Разбира се. Последните са се самоубили, или са умрели от получените рани. Не мисли изобщо за това. Веднага се качвам на кораба. Ще дойда да направя онези изследвания. След ден-два ще те прибера оттам.
С тези думи завършиха разговора. Тази вечер Грегър си позволи да изпие останалото бренди. Сметна, че му се полага. Загадката на Дух V беше разрешена и не след дълго те щяха да бъдат богати. Тогава той ще може да си позволи лукса да наеме човек за кацане на странните планети, а той самият ще си седи в къщи и ще дава инструкции по радиото.
Следващия ден се събуди с махмурлък. Корабът на Арнолд още го нямаше. Опакова вещите си и започна да чака. Свечери се, а корабът никакъв го нямаше. Седна на прага на бараката и се загледа в залязващото слънце. После влезе вътре и си приготви вечеря.
Съдбата на колонистите още го безпокоеше, но си налагаше да не мисли за тях. Вероятно имаше някакво логично обяснение. След вечерята полегна на леглото. Само затвори очи и чу нечие плахо кашляне.
— Здрасти — каза Червено-Пурпурният Излапвач.
Роденото от въображението му чудовище се беше върнало, за да го изяде.
— Здрасти, приятел — отвърна Грегър без сянка страх или тревога.
— Изяде ли ябълките?
— Много се извинявам. Забравих.
— Е, жалко — Излапвача се стараеше да скрие разочарованието си. — Донесох шоколадовия крем — и показа кутията.
Грегър се усмихна:
— Можеш да изчезнеш. Зная, че си само творение на моето въображение. Не можеш да ми сториш зло.
— Аз няма да ти сторя зло. Аз само имам намерение да те изям.
Той се приближи до Грееър, който стоеше и се усмихваше, въпреки че би предпочел Излапвача да не изглежда толкова реален и материален. Излапвачът се наведе и се опита да ухапе Грегър по ръката.
Грегър рязко се дръпна и погледна ръката си. Виждаше се кръв. От раните течеше кръв — истинска, негова кръв.
Телата на заселниците бяха разкъсани, изпохапани и нарязани.
