Най-необходимото

— Чистя скаридите — отвърна Арнолд.

След като се насладиха на вкусния коктейл от скариди, партньорите получиха разрешение от кулата за излитане. След един час корабът беше в космоса.

Насочваха се към Денет IV. Една планета със средни размери в звездния куп Сикофакс. Денет беше горещ, влажен и плодороден свят, страдащ само от един голям недостатък: твърде много дъжд. На Денет валеше през девет десети от времето, а когато не валеше, беше готово да вали.

Работата им беше лесна. Принципите на климатичния контрол бяха добре познати, тъй като много от световете страдаха от подобни трудности. На „ААА — Първокласна“ щяха да й бъдат необходими няколко дни, за да разруши шаблона на климата и да създаде нов.

След едно безпроблемно пътуване Денет се появи пред погледа им. Арнолд изключи автоматичния пилот и насочи кораба надолу през гъстите облаци. Те преминаха през километри бледа призрачна мъгла. Накрая започнаха да се появяват планинските върхове и те намериха една гладка, пуста, сива равнина.

— Странен цвят има тази земя — каза Грегър.

Арнолд кимна. С умела лекота той спусна кораба, изправи го, насочи се точно над равнината и като балансира двигателите, изключи тягата.

— Чудно, че няма никаква растителност — промърмори Грегър.

Само след миг откриха защо. Корабът увисна неподвижно за секунда, а после падна през равнината на около два метра, докато достигна твърда земя.

Равнината, както им се бе сторила, се оказа мъгла, с гъстота каквато можеше да се намери само на Денет.

Те набързо се освободиха от предпазните колани и започнаха да проверяват зъбите, костите и сухожилията си. Когато установиха, че всъщност нямат нищо счупено или разтегнато по телата си, започнаха да проверяват кораба.

Само че ударът не бе минал толкова безнаказано за горкия стар кораб. Радиото и автоматичният пилот бяха напълно разрушени. Десет от кърмовите плочи бяха смачкани и което бе най-лошото, някои фини компоненти на контролното табло за обратен ход бяха счупени.

— Имахме късмет все пак — каза Арнолд.

— Да — съгласи се Грегър, който се опитваше да види нещо през гъстата мъгла. — Но следващият път използвай уредите.

— От друга страна, аз съм доволен, че се случи така — заяви Арнолд. — Сега ще видиш какъв спасител си имаме в лицето на Конфигуратора. Хайде да се хващаме за работа.

Те направиха списък на повредените части. Арнолд пристъпи към Конфигуратора, натисна бутона и каза:

— Кърмова плоча, пет квадратни инча, дебелина половин инч, стоманена сплав 342.

Машината бързо я подаде.

— Трябват ни десет такива — каза Грегър.

— Знам — Арнолд натисна бутона отново. — Още една.

Машината не реагира.

— Може би трябва да й задам пълната команда — каза Арнолд. Той натисна бутона отново и произнесе: — Кърмова плоча, пет квадратни инча, дебелина половин инч, стоманена сплав 342.

Машината не реагира.

— Това е странно — учуди се Арнолд.

— Нали — изръмжа Грегър със странно чувство на присвиване в дъното на стомаха си.

Арнолд опита пак, но без успех. Той се замисли дълбоко, след което натисна бутона и каза:

— Пластмасова чаша.

Машината му подаде чаша от яркосиня пластмаса.

— Още една — каза Арнолд. Когато Конфигураторът не направи нищо, Арнолд поиска парче восък. Машината му го даде. — Още един — нареди Арнолд. Машината не направи нищо.

— Интересно — замисли се Арнолд. — Май трябваше да се сетя за тази възможност.

— Каква възможност?

— Явно Конфигураторът може да произведе всичко — каза Арнолд. — Но само в един екземпляр. — Той опита отново, като накара машината да направи два молива. Тя направи, но само един.

— Чудесно — каза Грегър. — Трябват ни още девет плочи. А пък таблото за обратен ход също се състои от няколко еднакви части. Какво ще правим?

— Ще измислим нещо — весело отвърна Арнолд.

— Надявам се — измърмори Грегър.

Навън започна да вали. Партньорите седнаха и се замислиха.

— Има само едно обяснение — заяви Арнолд след няколко часа. — Принципът на удоволствието.

— Ъ? — обади се Грегър. Той бе задрямал, приспан от лекото почукване на дъжда по смачканата обвивка на кораба.

— Машината трябва да има някаква форма на разум — каза Арнолд. — Все пак тя получава стимул, превръща го в команди за действие и произвежда продукт на базата на изказаната мисъл.

— Разбира се — отвърна Грегър. — Но само веднъж.

— Да. Но защо само веднъж? Това е отговорът на проблемите ни. Аз мисля, че трябва да се дължи на някакво самоналожено ограничение, свързано с усещането за удоволствие. Или може би погрешно разбрано усещане за удоволствие.

— Не те разбирам — каза Грегър.

— Слушай. Конструкторите не биха ограничили машината си по този начин. Единственото възможно обяснение е това: когато машината е била конструирана, при това толкова сложно, в нея са вкарани квазихуманни характеристики. От произвеждането на нещо ново, тя получава квазихуманно чувство на удоволствие. Но произведеното е ново само първия път. След това Конфигураторът иска да направи нещо друго.

Грегор се отпусна отново и задряма. Арнолд продължи да говори.

— Потенциално доволство. Ето какво иска машината. Крайното желание на Конфигуратора е да създава всичко възможно. От негова гледна точка повторението е загуба на време.

— Това е най-подозрителната линия на поведение, която съм чувал някога — каза Грегър. — Но ако предположим, че си прав, тогава какво трябва да направим?

— Не знам — отвърна Арнолд.

— Така си мислех и аз.

Тази вечер Конфигураторът им поднесе много вкусно телешко печено. Приключиха с ябълков пай а ла машин и кашкавал. Настроението им се повиши значително.

— Заместители — каза по-късно Грегър, докато пушеше една пура екс машина. — Това е, което трябва да опитаме. Сплав 342 не е единствената, която можем да използваме за плочите. Има сума материали, които ще изтраят, докато се върнем на Земята.

Конфигураторът не позволи да бъде излъган да произведе плоча от стомана или каквато и да било сплав на желязото. Те поискаха и получиха плоча от бронз. Но после машината не им даде такава от мед или калай. Алуминият беше приемлив, също като кадмий, платина, злато и сребро. Една волфрамова плоча бе интересна рядкост и на Арнолд му бе интересно да разбере откъде ли машината го бе намерила. Грегър забрани употребата на плутоний и на тях започнаха да не им достигат материали. Арнолд улучи избора на една плоча от някаква суперсложна керамика. А последната бе от чист цинк.

При триенето в пространството и високите температури плочите от редки метали щяха да бъдат склонни към разтопяване, но при подходящо охлаждане биха могли да изтраят до Земята. Все пак нощната им работа бе увенчана с успех и партньорите се почерпиха с чудесно, макар и някак мазновато сухо шери.

На следващия ден те закрепиха плочите на място и огледаха работата си. Задната част на кораба изглеждаше като парцалено одеяло.

— Мисля, че е доста красиво — каза Арнолд.

— Само се надявам да издържи — отвърна Грегър. — Сега да се заемем с компонентите за обратния ход.