всякога. Арнолд откри плесен в косата си. Навън дъждът се сипеше безспир, процеждаше се покрай прозорците и попиваше в така или иначе мократа пръст. Корабът започна да се накланя под собственото си тегло в размекнатата почва.
Не можаха да измислят нищо за ядене.
Тогава Грегър се реши на крайност.
Обмисли идеята си много внимателно. Защото още една грешка щеше да срути и без това лошото им душевно състояние. Но колкото и малък да беше шансът за успех, той трябваше да опита.
Бавно се приближи до Конфигуратора. Арнолд го изгледа ужасен от дивия блясък в очите му.
— Грегър! Какво ще правиш?
— Ще дам на това нещо една последна команда — заяви Грегър с прегракнал глас. С трепереща ръка той натисна бутона и прошепна командата си.
В първия миг не се случи нищо. Тогава Арнолд извика:
— Дръпни се!
Машината започна да си гърчи и тресе, стрелките на уредите заиграха диво, светлинките блеснаха. Индикаторите за топлина и ток промениха цвета си от червено в пурпурно.
— Какво й каза да произведе? — попита Арнолд.
— Не съм й казал да произвежда нищо — отвърна Грегър. — Казах й да се репродуцира!
Конфигураторът затрепери конвулсивно и избълва облак черен дим. Партньорите се закашляха и се опитаха да поемат по-чист въздух.
Когато димът се разнесе, Конфигураторът си беше все още на мястото, макар боята му да се бе поолющила и няколко от индикаторите да бяха изгорели. Но до него, проблясващ от черно машинно масло, се намираше дубликатът на Конфигуратора.
— Ти успя! — развика се Арнолд. — Ти ни спаси!
— Направих повече от това — заяви Грегър с леко доволство. — Направих двама ни богати. — Той се обърна към дубликата на Конфигуратора, натисна бутона му и извика: — Репродуцирай се!
След седмица Арнолд, Грегър и трите Конфигуратора се върнаха на космодрума „Кенеди“, след като си бяха свършили работата на Денет. Щом кацнаха, Арнолд напусна кораба и хвана едно такси. Отиде първо на крайбрежната улица, после в центъра на Ню Йорк. Работата не му отне много време и след няколко часа, той се върна на кораба.
— Да, всичко е наред — извика той на Грегър. — Срещнах се с няколко бижутера. Можем да пласираме около двадесет големи скъпоценни камъка, без да предизвикаме паника на пазара. След това мисля, че трябва да се съсредоточим върху платината за известно време, а после… Какво има?
Грегър го гледаше тъжно.
— Забелязваш ли нещо?
— Ъ? — Арнолд огледа каютата, Грегър и конфигураторите. Чак сега забеляза.
В каютата имаше четири конфигуратора, а преди това бяха само три.
— Накарал си ги да произведат още един ли? — попита Арнолд. — Нищо де. Просто кажи сега на всеки от тях да направи по един диамант…
— Ти още не разбираш — тъжно промълви Грегър. — Гледай. Той натисна бутона на най-близкия конфигуратор и каза:
— Диамант. — Конфигураторът започна да се тресе. — Ти, с твоя проклет принцип на удоволствието — заговори отново Грегър. — Повторение! Тези проклети машини са станали истински сексманяци!
Машината се разтресе и произведе…
Нов конфигуратор.
Информация за текста
© 1955 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
The Necessary Thing, 1955
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-05-X (т.3)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8970]
Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00
