прибор в ръка.
— Значи тука било! — доволно каза той.
Грегър попита с надежда:
— Това да не е Лаксиански Ключ?
— Какъв ключ? Не. Това регистрира утечки. И ме доведе до мястото, което търсех. Казвам се Гастърс.
Той изтърси праха от прибора, погледна го и започна да попълва някакъв формуляр.
Арнолд се сети да попита:
— Какво означава всичко това?
— Аз съм от енергокомпанията — обясни Гастърс. — От вчера на обяд започна да ни изтича енергия. Регистрирахме огромна утечка.
— И затова идвате тук?
— Да. Доста гълта тази машина. — Гастърс приключи с писането и пъхна формуляра в джоба. — Ще ви изпратим сметката.
Успя да отвори вратата, макар и трудно. Обърна се, за да огледа още веднъж Производителя.
— Тая машина трябва да произвежда нещо много ценно, щом си позволявате такъв разход на енергия. Да не правите платинен прашец?
След като служителят на енергокомпанията си отиде, Грегър измери Арнолд с поглед.
— Значи „Не Изисква Електрическо Захранване“,а?
— Виж сега, Грегър — сведе поглед Арнолд, — не бих могъл да знам, че ще смуче енергия от най- близкия източник…
— Така де, така — продължи да издевателства Грегър. — „От въздуха, от космоса, от Слънцето“. И за разнообразие — от най-близката електростанция.
— Но базовият принцип…
— По дяволите всички базови принципи! — избухна Грегър. — Не можем да изключим тоя сандък! Липсва ни някакъв проклет Лаксиански ключ! И никой в галактиката не знае откъде да го вземем! Скоро ще се удавим в гадния тангриз, който дори не можем да подарим на някого. Като капак на всичко се оказва, че гълтаме енергия колкото Свръхнова!
Някой силно почука, зад вратата се чуваха сърдити гласове. Арнолд усилено мислеше. Изведнъж скочи.
— Не всичко е изгубено! — патетично заяви той. — Тази машина все пак ще ни направи богати!
Но на Грегър му беше писнало от жизнерадостни обещания.
— Слушай, Арнолд, дай по-добре да я потопим. Или да я запратим към Слънцето…
— Да не си се побъркал? Спешно готви кораба за полет…
Следващите няколко дни бяха кошмарни. На безбожна цена наеха хора, които да изнесат машината и да почистят кантората. Не стига, че Производителят бълваше тангриз като фонтан, ами се наложи да го пренесат през целия град до космодрума. Самото му натоварване на кораба им струваше цяло състояние. Но всичко вече бе назад…
Производителят кротко си стоеше в трюма и се стараеше да го напълни със сив прашец, а през това време корабът напускаше Слънчевата система.
— Все пак има логика — разсъждаваше на глас Арнолд. — На Земята на никого не му трябва тангриз. Следователно не трябваше и да се опитваме да го продаваме там. Но на Мелдж…
— Не ми харесва тая работа — вметна Грегър.
— Напразно. Вече сме на прав път. Прекалено е скъпо да разнасяме тангриз, затова носим машината там, където ще ни приемат с отворени обятия.
— А ако и там е ненужен?
— Абсурд, за мелджианците тангризът е като хляб. Парите са ни в кърпа вързани.
След две седмици видяха Мелдж в илюминатора. Бяха затворили всички люкове, обаче налягането на тангриза заплашваше да разруши кораба. Наложи се да изхвърлят тонове прах, но това изискваше време и голям разход на въздух. Преди кацането корабът беше препълнен с тангриз, а въздухът — на привършване.
Веднага ги посети мелджиански чиновник с оранжева униформа за да уредят формалностите.
— Добре дошли — приветства ги той. — Рядко имаме гости. Дълго ли ще останете?
— Както дойде — отговори Арнолд. — Искаме да установим търговски отношения с вас.
— О, това е прекрасно! — зарадва се чиновникът. — Нашата малка планета има нужда от делови контакти. Ако не е тайна, бихте ли ми казали какво възнамерявате да ни предложите?
— Ще продаваме тангриз. Наше собствено про…
— Какво ще продавате?
— Тангриз. Имаме Безплатен Производител и…
— Много съжалявам, господа, но трябва незабавно да напуснете планетата — строго каза чиновникът и натисна червеното копче на малкия апарат, закрепен на ревера му.
— Но ние имаме визи!
— А пък ние имаме закони. Трябва да излетите незабавно и да си вземете Производителя.
— На тази планета не зачитате ли свободния предприемачески дух?
— На тази планета е забранено производството на тангриз.
Докато спореха, откъм полето с грохот излязоха танкове и се разположиха около кораба. Мелджианецът се завъртя и напусна кабината, като тръгна забързано към стълбата.
— Почакайте! — от отчаяние Грегър крещеше. — Ако ви е страх от конкуренция, приемете Производителя като подарък!
— Не! — възпротиви се Арнолд.
— Напротив, да! Извадете го и той е ваш! Дайте го на бедните!
Към тях се приближи още една колона танкове. Във въздуха пикираха бойни самолети.
— Изчезвайте веднага! — посъветва ги чиновникът. — Нима се надявахте да продадете тук дори и паница тангриз? Погледнете наоколо!
Те се огледаха. Пред тях се простираше космодрумът, покрит със сив прах. Недалеч се извисяваха сиви здания. Зад тях се виждаха унили, сиви поля. Още по-нататък се забелязваха ниски, сиви планини.
Всичко, всичко бе покрито с вездесъщия тангриз.
— Искате да кажете… — започна Грегър и спря насред думата.
— Да не сте слепи? — каза чиновникът. Забравената наука е възникнала на Мелдж, тук се е развила и тук е угаснала. Но винаги се намират разни учени-недоучени, които не могат да минат покрай стара машина, без да я пипнат. Сега изчезвайте! А ако случайно ви попадне Лаксиански Ключ, тогава елате и си кажете цената.
Информация за текста
© 1954 Робърт Шекли
© 1993 Иван Мадански, превод от английски
Robert Sheckley
The Laxian Key, 1954
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1412]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:37
