— Любовта ще ти свърши работа — рече Ариман. — От своя страна, ще ти искам само една услуга, задето ти отворих очите за тази важна истина. Да ме оставиш аз да ти кажа кого да простреляш с първата любовна стрела и точно кога да я изстреляш. Навиваш ли се?
— Нямаш проблеми — отвърна Купидон. — С най-голяма радост. Но откъде да я взема тая любовна отвара?
— Ти не знаеш ли?
— Хабер си нямам. Казаха ми просто да дойда тука и да стрелям с отровни стрели. Жлъчката се намира лесно, ама любовния еликсир си е рядкост.
— Стой тука и не мърдай — рече Ариман. — Ще видя дали аз не мога да ти донеса.
27
И след като се обвърза така необмислено с обещание, Ариман се върна в едно по-познато пространство, пространство, в което можеше внимателно да се вслушва в онзи глас, идещ отвъд вселенския.
Но не се чу никакъв глас и най-накрая той рече:
— О, Глас, кажи ми едно нещо, та да мога по-добре да ти служа. Къде да намеря любовен еликсир?
— А, лесна работа — обади се гласът. — Върви при Арахна и вземи от нея.
— А къде мога да намеря тази Арахна?
— Тя си е у дома, в небесното съзвездие Скорпион. Спотайва се там и примамва в мрежите си живи същества.
— А как го прави? — удиви се Ариман. — Не знаят ли хората, че не бива да следват нишките на Арахна?
— Арахна е много хитра. Нишките на паяжината й са невидими за обикновените сетива. Единственият начин, по който човек може да ги усети, е по миризмата. Защото Арахна отделя отровата, наречена любов, натрива с нея паяжината — дори и най-далечната нишчица, и каквото и създание да се натъкне на тая нишка, то следва мириса на любовта и накрая се оплита в мрежата на Арахна, след което богинята го изяжда.
— Тази развръзка не е хубава — рече Ариман.
— За изядения не, но за Арахна…
— Дума да няма. Но ще трябва да взема предпазни мерки, преди да тръгна за любовната й отрова. Някакви идеи?
— С това сам можеш да се оправиш — заяви гласът и се разпадна на частици най-слабо ехо на ехото, а после съвсем се загуби.
Ариман се размисли и осъзна, че съществува един-единствен начин да се предпази и той е достъпен само на боговете.
И там, на място, тогава и веднага, без никакво чудене и маене той се разцепи на две. Половинката, съдържаща онази част от него, която осъществи разцепването, той нарече Ариман 1. Другата половина — онази, която отцепи — нарече Ариман 2.
— А сега ме слушай внимателно — нареди Ариман 1 на Ариман 2. — Трябва да те изпратя по работа. Но първо трябва да се уверя, че и двамата сме наясно с положението. По-висшият съм аз. Разбрахме ли се?
— Предполагам — отвърна Ариман 2. — Съвсем съм наясно, че този „ти“, който говориш на мен, ме е създал от себе си и заради това се класирам втори, макар че не е задължително това да ми харесва.
— Не е задължително да ти харесва — увери го Ариман 1. — Длъжен си просто да го приемеш. И след като се разбрахме за това, искам да се отправиш по най-бързия начин към съзвездието Скорпион, където ще намериш богинята Арахна, огромният паяк.
— М-да, ясно, схванах. Не ми харесва, но го схванах. И после какво?
— Някъде из мрежата й ще намериш контейнер с любовна отрова. С това си маже Арахна паяжината и то я прави толкова фатално привлекателна.
— М-да, ясно, давай нататък.
— Трябва да откраднеш този контейнер с любовна отрова и да ми го донесеш.
— Хубаво, става, работата е ясна, няма проблеми, какъв е големият зор?
— Големият зор е — обясни Ариман, — да не вземеш да се влюбиш в Арахна и заради това да не искаш да я напуснеш, макар и да знаеш, че пипне ли те, ще те изяде.
— По дяволите, хич и се смятам да се увъртам около нея. Ти мене за кого ме вземаш?
— За създание, чийто живот и действия се определят от любовта.
— О! — сдуха се Ариман.
— Докато ти се занимаваш с това, аз ще те чакам тук на сигурно място. И ще ти заповядам да се върнеш при мен. А ти ще ми се подчиниш.
— Е, че то е ясно, разбира се, че ще ти се подчиня. Да не мислиш, че ми се иска да увисна там и да ме изядат? По тоя въпрос сме на едно мнение. Ако става дума, сигурно изобщо не е било и нужно да се разцепваш на две, за да свършиш това. Можеше сам-самичък да се справиш.
— Не съм чак толкова сигурен — призна си Ариман. — А сега върви и направи това, за което те помолих.
И Ариман 2 мигом се отправи към съзвездието Скорпион.
28
Пътят до съзвездието Скорпион е дълъг и труден. Освен това е опасен и предоставя възможността да извършиш героични дела. Но Ариман 2 бързаше и нямаше излишно време за подвизи. Те щяха да дойдат по-късно. Това беше работа, която трябваше да се свърши, а не с която да се прочуеш.
Съобразно с това, той реши да се пазари със страшилищата, на които се натъкне, вместо да ги предизвиква на двубой. На всички обещаваше веднага щом превъзходството му над неговия брат се утвърди достатъчно, че да позволи въвеждането на нов световен ред, да уреди всичко тъкмо както на тях им отърва.
На Немейския лъв обеща огромна площ в централна Африка, която да бъде негова собственост и владение дорде водата тече и огънят изгаря.
На Прокруст, прославеният разтегач на пътници, обеща царство, което да си е само негово, а на Мидгардийския змей — нов зелен свят, около който да може да се увие.
Не беше съвсем сигурен как би могъл да спази всички тези обещания, но даването им поне ускори напредъка му. Така че докато се усети, и се намери в съзвездието Скорпион. А после му отне само минутка да намери и паяжината на Арахна в горния десен квадрант.
Паяжината излъчваше бляскаво сияние и беше изтъкана от много цветове. Тежки върви я привързваха към огромни скали и ниски, яки дървета. Тя се рееше във въздуха, прикрепена към вирнатите рогове на Дионисовата лира.
— Добре, пристигнах — рече Ариман 2.
Съобщението му беше получено на секундата от Ариман 1, който го очакваше.
— Прекрасно се справяш — похвали го Ариман 1. — Виждаш ли къде се съхранява любовната отвара?
Ариман 2 присви очи и огледа паяжината с острото си зрение.
— Да, трябва да е онова кафеникавото, дето прилича на куфар, сгушено близо до центъра на паяжината.
— Да, и на мене така ми звучи. А къде е самата Арахна?
— Виждам я в една расла-недорасла горичка близо до мястото, където е закотвен единият край на паяжината. Като че си дремва.
— Отлично. Можеш да се възползваш от това, за да се промъкнеш в мрежата и да гепиш куфарчето.
— Тръгвам — каза Ариман и стъпи лекичко на най-близката паяжинена нишка.
