Робърт Шекли
Доспехи от сив габардин
Начинът, по който Томас Хенли се запозна с момичето, станало по-късно негова жена, заслужава да бъде отбелязан, особено от антрополозите, социолозите и изследователите на ексцентричното. Той служи, макар и съвсем скромно, като пример за един от най-неясните обичаи в бракосъчетанието в края на XX век. И тъй като този обичай има влияние върху модерната американска промишленост, случаят с Хенли е от много голямо значение.
Томас Хенли беше висок, строен млад мъж, консервативен във вкусовете си, умерен в пороците и скромен до крайност. В разговорите и с двата пола той беше толкова безупречен, че дори използваше непристойните изрази, характерни за неговата възраст и положение. Имаше няколко сиви костюма от габардин и много елегантни вратовръзки на райета. Лъжете се обаче, ако си мислите, че в тълпата бихте го открили по роговите очила. Това няма да е Хенли. Хенли беше съвсем друг.
Кой би повярвал че под тази смирена, безлична, прилежна и покорна външност бие неспокойно романтично сърце? Колкото и да е тъжно обаче, всеки би го разбрал, защото маската заблуждава само този, който се прикрива с нея.
Младите мъже като Хенли в техните доспехи от сив габардин и рогови забрала са днешните рицари. Милиони от тях бродят из улиците на големите ни градове, стъпките им са забързани и твърди, очите им гледат право напред, гласовете им са тихи, а дрехите — почти незабележими. Като актьори или като в магия те живеят нерадостно живота си, а вътре в тях гори огънят на романтиката и не изгасва.
Хенли бленуваше непрекъснато и картинно за размахващи се и свистящи блеснали саби, за огромни кораби, носещи се към слънцето с издути платна, за девичи очи, тъмни и безкрайно тъжни, гледащи го през ефирни воали. И все така образно той си мечтаеше за някои по-модерни форми на романтиката.
Но романтиката е стока, която трудно се среща в големите градове. Едва напоследък този факт беше осъзнат от нашите по-предприемчиви бизнесмени. И една нощ Хенли бе посетен от твърде странен търговски посредник.
Хенли се прибра в едностайния си апартамент след един опустошителен петък в службата. Разхлаби връзката си и меланхолично се размисли за очакващия го дълъг уикенд. Не му се гледаше бокса по телевизията, а вече беше ходил на всички филми в близките кина. И което беше най-лошо, всичките му познати момичета бяха скучни, а да срещне други нямаше никакъв шанс.
Той седеше на креслото в спускащия се над Манхатън тъмносин здрач и размишляваше къде би могъл да намери някое интересно момиче и какво би му казал, ако го намери, и…
На вратата се позвъни.
По принцип само амбулантни търговци и агенти от Пожарникарския фонд го търсеха без предупреждение. Но тази вечер той с удоволствие би посрещнал дори моментното наслаждение да прогони някой амбулантен търговец. И така, отвори вратата и видя нисък, стегнат, крещящо облечен човечец, който го гледаше лъчезарно.
— Добър вечер, мистър Хенли — бодро каза човечецът. — Аз съм Джо Морис, представител на нюйоркската Служба за романтика със седалище в Емпайър стейт билдинг и клонове във всички околни градове, в Уечестър и Ню Джърси. Ние с всички сили се стремим да помагаме на самотниците, мистър Хенли, следователно и на вас. Не отричайте! Иначе защо ще си седите у дома в петък вечер? Вие сте самотен и да ви помогнем е наше приятно задължение. Един интелигентен, чувствителен, привлекателен младеж като вас има нужда от момичета, очарователни момичета, мили, прелестни, отзивчиви момичета…
— Вижте какво — строго каза Хенли, — ако ръководите някакво бюро за скъпи леки момичета…
Той не продължи, защото Джо Морис целият почервеня. Едва сдържайки гнева си, търговският посредник се обърна и си тръгна.
— Почакайте! — каза Хенли. — Съжалявам.
— Бих искал да знаете, сър, че аз съм семеен — каза студено Джо Морис. — Имам жена и три деца в Бронкс. И ако дори за миг допуснете, че съм свързан с нещо непочтено…
— Наистина съжалявам — Хенли въведе Морис вътре и му предложи креслото.
Мистър Морис веднага си възвърна бодростта и приветливите маниери.
— Не, мистър Хенли — каза той, — младите дами, които имам предвид, не са… хм… професионалистки. Те са сладки, нормални, романтично настроени млади момичета. Но са самотни. Има много самотни момичета в нашия град, мистър Хенли.
Кой знае защо Хенли си беше представял, че това състояние важи само за мъжете.
— Така ли? — попита той.
— Да. Целта на нюйоркската Служба за романтика — каза Морис — е да сближава младите хора при подходящи обстоятелства.
— Хм — каза Хенли, — тогава предполагам, че вие ръководите нещо като — извинете за израза — нещо като клуб за запознанства?
— Съвсем не! Нищо подобно! Скъпи мистър Хенли, посещавали ли сте някога клуб за запознанства?
Хенли поклати глава.
— А би трябвало, сър — каза Морис. — Тогава щяхте да оцените нашите услуги. Клубове за запознанства! Представете си например един празен салон някъде на първия етаж в по-евтината част на Бродуей. В единия край петима музиканти в оръфани смокинги свирят с потискаща липса на ентусиазъм най-нашумелите мелодии на деня. Тази вяла музика отеква печално в салона и се смесва с пронизителния шум от уличното движение. Има по един ред столове от двете страни на салона, мъжете — от едната страна, жените — от другата. Всички са много притеснени от присъствието си там. Те окаяно се правят на безгрижни, нервно пушат цигара от цигара и тъпчат фасовете по пода. От време на време някой нещастник се престрашава да покани на танц и тромаво повежда партньорката си по дансинга под похотливите и цинични погледи на останалите. Конферансието с нагласена и противна усмивка се суети наоколо, опитвайки се да инжектира малко живот в трупа на вечерта. Но напразно.
Морис спря да си поеме дъх.
— Това е отживелицата, наречена клуб за запознанства — неестествен, изнервящ и отвратителен институт, по-подходящ за викторианската епоха, отколкото за нашата. В нюйоркската Служба за романтика ние направихме това, което е трябвало да се направи преди години. Опирайки се на научната прецизност и технологическата вещина, ние задълбочено проучихме най-важните фактори, обуславящи успешното сближаване на половете.
— Кои са тези фактори? — попита Хенли.
— Най-съществените — каза Морис — са спонтанността и чувството за предопределеност.
— Спонтанността и предопределението ми изглеждат противоположни неща — отбеляза Хенли.
— Разбира се. По своята същност романтиката трябва да бъде съставена от противоположни елементи. Доказваме го с графически изображения.
— Значи вие продавате романтика? — колебливо попита Хенли.
— Точно така! Самото чисто и първично вещество! Не секс, който е достъпен за всички. Нито любов — при нея няма начин да се гарантира постоянство и затова е търговски неизползваема. Ние продаваме романтика, мистър Хенли, липсващия елемент на съвременното общество, подправката на живота, илюзията на всички времена!
— Много интересно — каза Хенли. Но се питаше доколко твърденията на Морис са верни. Човекът можеше да е шарлатанин или фантазьор. Какъвто и да е, Хенли се съмняваше, че може да се продава романтика. Точно пък нея. Точно пък загадъчните и колебливи видения, които спохождаха дните и нощите на Хенли. Той стана.
— Благодаря ви, мистър Морис. Ще помисля върху това, което ми казахте. Но в момента доста бързам и ако нямате нищо против…
— Но, сър, вие наистина не бива да отминавате романтиката!
— Съжалявам, обаче…
— Опитайте нашата система за няколко дни, съвсем безплатно — каза мистър Морис. — Ето сложете това на ревера си.
Той подаде на Хенли нещо, което приличаше на транзисторче с малко видеооко.
— Какво е това? — попита Хенли.
