— Не ме интересува как ще му го измъкнеш — каза Сърси. — Просто го измъкни.
— Дори и ако това го убие? — попита Мейли.
— Дори ако това убие и теб.
— Помогни ми тогава да го занеса в лабораторията си.
Тази нощ Сърси и Харисън продължиха да наблюдават посланика от командния пункт. Сърси се хвана, че мислите му блуждаят.
Какво ли беше убило Алфърн в космоса? Можеше ли то да бъде повторено на Земята? Какво означаваше принципът на реда? Какво беше „Хаосът е отдолу“?
„Какво, по дяволите, правя тук?“ — питаше се той. Но не можеше да измисли нищо.
— Какво мислиш, че е посланикът? — попита той Харисън. — Човек ли е?
— Прилича — отвърна заспало Харисън.
— Но не се държи като човек. Чудя се дали това е истинската му форма.
Харисън поклати глава и си запали лулата.
— Какво е особеното в него? — продължи да задава въпроси Сърси. — Изглежда като човек, но може да приеме всякаква друга форма. Не можеш да го нападнеш, защото той се приспособява. Той е като водата — заема формата на съда, в който е поставена.
— Не можеш да задържиш водата — прозя се Харисън.
— Така е. Водата няма собствена форма, нали? Или има? Какво е основното?
Харисън с усилие се накара да вникне в думите на Сърси.
— Молекулярният шаблон? Матрицата?
— Матрицата — повтори Сърси и също се прозя. — Шаблон. Може да е нещо подобно. Шаблонът е нещо абстрактно, нали?
— Разбира се. Шаблонът може да бъде приложен към всичко. Какво казах?
— Чакай да видим — каза Сърси. — Шаблон. Матрица. Нещо за възможността на посланика да се променя. Трябва да има някаква обединяваща сила, която съдържа личността му. Нещо,
— Нещо като въже — промърмори Харисън със затворени очи.
— Разбира се. Завържи го на възли, опъни го, увий го около пръста си. То все си е въже.
— Да.
— Но как да нарушим шаблона? — попита Сърси. И защо не можеше да заспи от тези мисли? По дяволите посланикът и неговите орди колонизатори, ще затвори очи само за миг…
— Събуди се, полковник!
Сърси отвори очи и погледна Мейли. До него Харисън хъркаше силно.
— Откри ли нещо?
— Нищичко — призна Мейли. — Тази философия доста го е замаяла. Но не докрай. Дариг знаеше, че
— Не каза ли нищо?
— Страхувам се, че не е толкова просто — каза Мейли. — Разбираш ли, ако има непреодолимо препятствие, което
— Какво се опитваш да обясниш? — Сърси се изправи.
— Извинявай — каза Мейли. — Нищо не можах да направя. Дариг се бореше с всичко това в ума си и когато повече не можеше, той… се предаде. Мисля, че е безнадеждно полудял.
— Хайде да го видим.
Те тръгнаха по коридора към лабораторията на Мейли. Дариг бе положен върху кушетка, а очите му бяха изцъклени към тавана.
— Може ли да бъде излекуван? — попита Сърси.
— Може би с шокова терапия — отвърна със съмнение Мейли. — Но ще отнеме дълго време. Може да блокира всичките му мисли до този момент.
Сърси се извърна. Чувстваше, че му прилошава. Дори и да можеше Дариг да бъде излекуван, щеше да стане твърде късно. Извънземните може да са получили вече сигнала на посланика и да са се насочили към Земята.
— Какво е това? — попита Сърси, като вдигна едно смачкано парче хартия, което лежеше до ръката на Дариг.
— О, той драскаше нещо — каза Мейли. — Има ли нещо написано?
Сърси зачете на глас:
— „Като обмисля нещата, разбирам, че Хаосът и Медузата са близки по същност.“
— Какво означава това? — попита Мейли.
— Не знам — зачуди се Сърси. — Той винаги се е интересувал от фолклор.
— Звучи ми шизофренично — каза психиатърът.
Сърси го прочете отново.
— Като обмисля нещата, разбирам, че Хаосът и Медуза са близки по същност. — Той се загледа в написаното. — Възможно ли е — запита той Мейли — той да се е опитвал да ни намекне нещо? Да се е опитвал да излъже сам себе си, като ни каже и не ни казва онова, което знае?
— Възможно е — съгласи се Мейли. — Един неуспешен компромис… Но какво би могло да означава?
— Хаос — Сърси си спомни, че Дариг беше споменал тази дума когато се бе обадил по телефона. — Това е било първоначалното състояние на вселената в гръцката митология, нали? Безформието, от което е възникнало всичко?
— Нещо подобно — отговори Мейли. — А Медуза е една от онези три сестри с ужасяващи лица.
Сърси остана неподвижен, загледан в хартията. Хаос… Медуза… Принципът на реда! Разбира се!
— Мисля… — Той се обърна и изскочи от стаята. Мейли погледна подире му. После напълни една спринцовка и го последва.
В командния пункт Сърси изкрещя на Харисън и го събуди.
— Слушай — каза той. — Искам да направиш нещо, и то бързо. Чуваш ли ме?
— Разбира се — примигна Харисън и стана. — Какво бързаш толкова?
— Знам какво е искал да ни каже Дариг — каза Сърси. — Ела да ти кажа какво искам. И остави тази спринцовка, Мейли. Не съм полудял. Искам да ми намерите книга с гръцката митология. Бързо!
В два часа през нощта не беше толкова лесно да се открие книга за гръцката митология. С помощта на хората от ФБР Мейли вдигна някакъв книжар от леглото. Взе книгата и бързо се върна.
Сърси бе възбуден и със зачервени очи, а Харисън и помощниците му работеха върху три странни съоръжения. Сърси дръпна книгата от ръцете на Мейли, отвори я, прочете нещо и я остави.
— Страхотно — каза той. — Сега ще бъдем готови. Харисън, свърши ли?
— Още малко — Харисън и десетте му помощници поставяха последните части. — Ще ми кажеш ли какво е това?
— И на мен — намеси се Мейли.
— Нямам намерение да крия — отговори Сърси. — Просто бързам. Ще ви обяснявам докато работим. — Той се изправи. — Добре. Хайде да събудим посланика.
Те наблюдаваха екрана, когато една електрическа светкавица се спусна от тавана към леглото на посланика. Той веднага изчезна.
— Сега той е част от този поток електрони, нали? — попита Сърси.
— Така ни каза самият той — отговори Мейли.
— Но продължава да поддържа своя шаблон в потока — продължи Сърси. — Длъжен е, за да може после да си възвърне формата. Сега ние пускаме първия прекъсвач.
Харисън включи машината във веригата и освободи помощниците си.
