Желанията на Силвърсмит

— Не — отвърна Силвърсмит.

— Може би нещо по-духовно? Познавам онзи горе.

— Не.

— Ама ти започваш да ме изнервяш — каза Магинис — Всъщност ме дразниш. Силвърсмит, какво искаш?

— Искам да съм щастлив — отговори Силвърсмит. — Но сега разбирам, че не мога да бъда щастлив от притежаването на нещо.

— И затова си се обрекъл на бедност?

— Не. Не мога да бъда щастлив, когато не притежавам нещо.

— Добре де — замислено произнесе Магинис. — Тогава няма решение.

— Аз мисля, че има и трета алтернатива — каза Силвърсмит. — Но не знам дали ще се съгласиш.

— Кажи. Каква е тя?

— Искам да се включа в отбора — каза Силвърсмит.

Магинис седна върху леглото.

— Ти искаш да дойдеш при нас?

— Които и да сте — заяви Силвърсмит. — Искам да бъда с вас.

— Какво те накара да вземеш такова решение? — попита Магинис.

— Забелязах, че ти си по-щастлив от мен. Не знам с какво се занимаваш, Магинис, и изпитвам известни подозрения към организацията, за която мисля, че работиш. Но наистина желая да бъда един от вас.

— Готов ли си да се откажеш от всичките си останали желания и всичко друго заради това?

— Да, от всичко — отвърна Силвърсмит. — Само ме вземете.

— Добре — каза Магинис. — Ти си при нас.

— Наистина ли? Та това е чудесно. Чий живот ще объркаме сега?

— Ооо, ние изобщо не сме тази организация — отвърна ухилен Магинис. — Хората понякога ни бъркат с другите, въпреки че не мога да си представя защо. Но нека така да бъде. Ти току-що ни въздаде всичките си земни придобивки, Силвърсмит. И го направи без да очакваш награда. Направи го единствено от желание да служиш. Ние оценяваме твоя жест. Силвърсмит, добре дошъл в рая.

Около тях се образува един възрозов облак и през него Силвърсмит зърна огромна сребърна врата, украсена с естествени перли.

— Хей! — възкликна той. — Ама ти ме доведе тук с измама! Излъга ме ти, Магинис, или който и да си!

— Другата организация прави това толкова отдавна — каза Магинис. — Затова ние решихме, че също трябва да опитаме.

Вратите с перлите се разтвориха. Силвърсмит видя, че оттатък имаше отрупана като за китайски банкет маса. Имаше и момичета, а някои от гостите изглежда пушеха наркотик.

— Е, не мога да кажа, че ми е неприятно — каза Силвърсмит.

,

Информация за текста

© 1977 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

Silversmith Wishes, 1977

Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 5

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

Превод: Рени Димитрова, 1997

ISBN: 954-9513-08-4 (т.5)

The Collected Short Fiction, Book Five, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8776]

Последна редакция: 2008-07-26 18:00:00