Робърт Шекли
Желанието
В Ню Йорк винаги ти звънят на вратата точно в момента, когато си се разположил удобно на дивана, с твърдото намерение да се насладиш на заслужената почивка. Истински силната личност, един мъжествен и уверен в себе си човек, би казал: „Всички да вървят по дяволите, моят дом е моята крепост, ако получа телеграма, може да се пъхне и под вратата“. Но ако приличате по характер на Еделщайн, тогава ще си помислите, че блондинката от апартамент 12-С е дошла да ви върне содата. Или пък, тъкмо сега някой откачен режисьор е решил да ви съобщи, че е започнал да снима филм по писмата, които пращате на майка си в Санта Моника. (Защо не? Нали снимат филми и по много по-глупави материали?)
Обаче този път Еделщайн твърдо реши да не реагира на звънеца.
— Никого не чакам! — извика той, излегнат на дивана.
— Знам — отзова се глас от другата страна на вратата.
— Не ми трябват енциклопедии, речници и готварски книги — съобщи Еделщайн. — Каквото и да ми предложите, сигурен съм, че вече го имам.
Гласът каза:
— Нищо не продавам. Искам да ви дам нещо.
Еделщайн се усмихна с тънката иронично-печална усмивка на нюйоркчанин, който си знае урока: значи се надяват да измъкнат парите по друг начин.
— Не мога да си позволя да приема нещо безплатно — заяви той.
— Но това наистина е безплатно — подчерта гласът — Няма да ви струва абсолютно нищо — нито сега, нито по-късно.
— Не ме интересува — заяви Еделщайн и се възхити на своя твърд характер.
Гласът не отговори.
— Ако още стоите зад вратата, моля ви, вървете си.
— Скъпи мистър Еделщайн, искам да ви напомня, че цинизмът е само форма на наивност. Мъдростта е проницателност.
— Тоя пък ще ме учи — обърна се евреинът към стената.
— Е, добре, забравете всичко, което ви казах и си останете със своя цинизъм и предразсъдъци, хич не ми пука.
— Един момент — засегна се Еделщайн. — Какви предразсъдъци? Доколкото разбирам, вие сте само един глас зад вратата. Може да се окажете католик, адвентист от Седмия ден или евреин.
— Няма значение. Често ми се случва да се сблъсквам с такива като вас, довиждане.
— Чакайте!
Намрази се заради последната дума. Често попадаше в подобни капани. Веднъж например купи за десет долара илюстрован двутомник „Сексуалната история на човечството“. По-късно неговият приятел Манович му го показа по вестникарските будки. Струваше два деветдесет и осем!
Но гласът ще си тръгне и ще си помисли: „Тия евреи се мислят за голяма работа!“ После ще сподели впечатленията си при поредното посещение в любимия му клуб и ще лепне ново петно върху тях.
— Много съм слабохарактерен — печално констатира за себе си Еделщайн. След което извика: — Добре, влезте! От сега ви предупреждавам, че няма да купя нищо от вас.
Насили се да стане, но в същия миг замръзна на мястото си. Гласът отвърна „Благодаря“, след което се появи мъж. Беше минал през заключената с две резета врата!
— Един момент, моля ви, спрете за малко! — помоли домакинът. Усещаше, че ръцете му силно треперят, а сърцето му бие твърде бързо.
Посетителят не помръдна повече, а Еделщайн уточни:
— Току-що имах халюцинация.
— Искате ли да го направя още веднъж? — осведоми се гостът.
— О, Боже, не! Значи минахте през вратата? Съвсем се обърках.
Еделщайн се отпусна тежко на дивана. Мъжът седна на стола.
— Не мога да разбера какво стана? — прошепна евреинът.
— Използвам тези прийоми, за да пестя време — обясни посетителят. — Освен това, по този начин убеждавам недоверчивите. Името ми е Чарлз Ситуел. Аз съм полеви агент на Дявола. Но, моля ви, не се бойте — не идвам за душата ви.
— Как да ви повярвам?
— Разчитайте на думата ми. Уверявам ви, че през последните петдесет години при нас има небивал приток от всички раси — бели, негри, араби и евреи. Също така пуснахме и повече от определената бройка китайци, а от известно време провеждаме крупни операции на южноамериканския пазар. Честно казано, мистър Еделщайн, претоварени сме с души. Страхувам се, че в близко бъдеще ще се наложи да обявим амнистия на дребните грехове.
— И дойдохте за мен?
— О, Дяволе, не! Казах ви — всичките кръгове на Ада са препълнени!
— Тогава защо сте тук?
Ситуел енергично се наведе напред.
— Мистър Еделщайн, трябва да разберете, че Адът прилича донякъде на „Юнайтед Стейтс Стийл“. Работим с голям размах и държим монопол. Като всяка наистина голяма корпорация, държим на общественото мнение и искаме хората да ни споменават с добро.
— Разумно — отбеляза Еделщайн.
— Обаче ако започнем като Форд — да откриваме фирмени работилници и училища, — ще ни разберат погрешно. По същата причина не можем да строим Градове на Бъдещето или да се борим срещу замърсяването на околната среда. Дори не можем да помогнем на някоя изостанала страна, без да обосновем достатъчно ясно мотивите си.
— Да, да, разбирам колко сте затруднени.
— Но ние искаме все пак да направим нещо. Затова понякога, особено когато работите вървят толкова добре, какъвто е сегашният момент, раздаваме премии на избрани потенциални клиенти.
— И аз съм един от тях?
— Не съм казал, че сте грешник — успокои го Ситуел. — Казах „потенциални“, а това означава всички.
— А-ха, разбирам… И какви са тия премии?
— Три желания — отзова се гостът. — Това е традиционната форма.
— Хайде да видим дали съм разбрал правилно — помоли Еделщайн. — Ще изпълните три мои желания, така ли? Каквито и да са те? Без възражения и без обвързващи клаузи?
— Ще има само едно единствено условие.
— Знаех си — въздъхна Еделщайн.
— Много е просто. Каквото и да си пожелаете, вашият най-голям враг ще го получи двойно.
Евреинът се замисли.
— Значи ако поискам един милион долара…
— Другият ще получи два.
— А ако си пожелая бронхопневмония?
— Оня ще се разболее от двойна бронхопневмония.
— Как така?
— Ще заболеят и двата му бели дроба.
Еделщайн прехапа долната си устна и поклати глава:
— Не си мислете, че ви уча какво да правите, но… не изкушавате ли по този начин добрата воля на хората?
— Риск, мистър Еделщайн, риск. Но той е необходим поне по две причини. Това условие трябва да присъства. То играе ролята на обратна връзка, поддържаща хомеостаза1.
— Извинете, но аз…
— Добре, ще опитам по друг начин. Поставеното условие намалява силата на трите желания, като в същото време ги държи в разумни граници. Съгласете се, че желанието по принцип е много мощно оръжие,
