му, за дръвчето, което искаше да купи, когато се прибере у дома.
Предоставената картина разказваше за всички тях, родени на различни планети, представители на различни етични системи, обединени от обща съдба — Галактическата кооперация.
Тласкача гледаше всичко това мълчаливо.
След малко поклати глава. Мисълта, която придружаваше този жест, беше неуверена и слаба, но определено отрицателна.
Говорещия нареди на Стените да се отворят. Те го направиха и Тласкача доби изненадан вид.
— Можете да си вървите — каза Говорещия. — Само освободете комуникационната линия и тръгвайте.
— А какво ще правите вие?
— Ще потърсим друга планета с Тласкачи.
— Къде? Марс? Венера?
— Не знаем. Само можем да се надяваме някъде наблизо да има такава.
Тласкача погледна отвора в Стената, после пак Екипажа.
— Това, което ми показахте, истина ли е?
Не беше нужно да му отговарят.
— Добре — каза Тласкача неочаквано. — Ще дойда. Колкото и да е глупаво, ще дойда. Ако всичко, което твърдите е вярно…
Говорещия си даде сметка, че терзанията на Тласкача са го накарали да загуби контакт с реалността. Вярваше, че сънува, че като в сън е лесно да вземаш решения, които няма да имат последствия.
— Има само един малък проблем — каза Тласкача, доведен до границите на истерията. — Момчета, проклет да съм, но изобщо нямам представа как се тласка. Говорите за скорости по-големи от тази на светлината? Боже мой, аз не мога да пробягам и една миля в час.
— Разбира се, че умеете да тласкате — увери го Говорещия, с надеждата да е прав. Знаеше какви способности има един Тласкач, но този тук…
— Опитайте.
— Разбира се — съгласи се Тласкача. — Предполагам, че и без това скоро ще се събудя.
Затвориха Кораба и се подготвиха за излитане. В това време Тласкача си говореше сам.
— Странно — каза той. — Помислих си, че да прекарам отпуската си сред природата на палатка ще е добра идея, а се получи някакъв кошмарен сън.
Машината издигна Кораба във въздуха. Стените се затвориха херметично, а Окото започна да ги води по определената траектория.
— Сега сме в открития космос — каза след малко Говорещия. Слушаше Тласкача и се надяваше умът му да издържи на напрежението. — Окото и Мислещия ще дадат посоката, аз ще ви я предам, а вие ще тласнете Кораба по нея.
— Вие сте смахнати — промърмори Тласкача. — Сигурно сте попаднали на друга планета. Ще ми се кошмарите да приключат.
— Сега сте в Кооперацията — каза му Говорещия отчаяно. — Ето посоката. Тласкайте!
За миг Тласкача не направи нищо. Постепенно изплуваше от света на фантазиите и започваше да си дава сметка, че всичко наоколо е реалност, че не сънува в края на краищата. Почувства Кооперацията. Окото на Мислещия, Мислещия на Говорещия, Говорещия на Тласкача — всички в пълна координация със Стените и помежду си.
— Какво е това? — попита той. Почувства единството на Кораба, огромната топлота, близостта, постижима само в Кооперацията.
Тласна.
Не се случи нищо.
— Опитайте пак — помоли го Говорещия.
Тласкача напрегна ума си. Там откри дълбок кладенец, пълен със съмнения и страх. Вгледа се в него и видя собственото си измъчено лице.
Мислещия го освети, за да го види по-добре.
Тласкачите бяха живели с този страх и с тези съмнения векове наред. Бяха живели чрез страха, бяха убивали чрез съмнението.
Ето това беше органът на Тласкача!
Човек, специалист, Тласкач… включи се изцяло в Екипажа, смеси се с членовете му, прегърна мислено Мислещия и Говорещия.
Изведнъж Кораба полетя напред със скорост осем пъти по-голяма от скоростта на светлината и продължи да се ускорява.
Информация за текста
© 1953 Робърт Шекли
© 1996 Владимир Германов, превод от английски
Robert Sheckley
Specialist, 1953
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
ISBN: 954-584-186-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8948]
Последна редакция: 2008-08-26 15:30:00
