Робърт Шекли
Специалист
Фотонната буря се развихри неочаквано и налетя върху Кораба иззад няколко червени звезди. Окото едва успя да изпрати съобщение на Говорещия в последния възможен миг и стихията ги застигна.
Това беше третото пътуване на Говорещия в открития космос и първата му буря с ниско налягане. При сблъсъка с вълновия фронт Корабът рязко се отклони от курса си и се понесе странично. После страхът си отиде и дойде пулсът на възбудата.
Защо да се страхувам, попита сам себе си. Нали беше обучен да действа тъкмо при такива обстоятелства?
Когато започна бурята, разговаряше с Хранещия, но след това рязко прекъсна връзката. Надяваше се всичко при него да е наред. Това беше първото космическо пътуване на младежа.
Служещите за проводници нишки, от които се състоеше по-голямата част от тялото му, се простираха из целия кораб. Той бързо ги отдръпна, освен тези, които го свързваха с Окото, Машината и Стените. Сега всичко зависеше само от тях. Останалите от екипажа трябваше да се справят сами, докато премине бурята.
Плоското като диск тяло на Окото беше прилепнало до Стената. Един зрителен орган бе изведен извън Кораба. За да се концентрира по-добре, останалите бяха прибрани и скупчени до тялото му.
Говорещия наблюдаваше бурята през сетивния орган на Окото, превръщаше чисто зрителната информация в наставления за Машината, а тя на свой ред направляваше Кораба така, че да посреща вълните на бурята по най-безболезнения начин. Почти веднага след това превръщаше напътствията за скорост и посока в инструкции за Стените, които ставаха еластични или се втвърдяваха, за да поемат ударите.
Координацията се осъществяваше бързо и сигурно — Окото измерваше вълните, Говорещия предаваше съобщенията на Машината и Стените, Машината насочваше Кораба с носа към вълните, Стените се втвърдяваха, за да посрещнат сблъсъка.
При този добре сработен екип, Говорещия скоро забрави първоначалните си страхове. Нямаше време да мисли за тях. Тъй като беше комуникационна система на Кораба, трябваше да преобразува и препредава данните, да координира подаваната информация й да насочва действията.
Бурята приключи само след няколко минути.
— Добре — каза Говорещия, — да проверим дали има някакви щети.
По време на бурята нишките му се бяха оплели, но сега се разгънаха и обхванаха целия кораб, включиха всички в мрежата.
— Машина?
— Всичко е наред — отговори Машината. По време на стихията тя бе свела до минимум ядрените реакции в огромния си търбух. Никаква буря не би могла да свари такъв опитен космически пътешественик неподготвен.
— Стени?
Стените докладваха една по една и това отне доста време. Имаше близо хиляда — тънки правоъгълни плоскости, които съставляваха цялата обшивка на Кораба. Естествено, по време на бурята бяха подсилили сглобките помежду си, за да си придадат допълнителна устойчивост. Една или две обаче бяха лошо изкривени.
Лекуващия обяви, че с него няма проблеми. Той се изключи от комуникационната мрежа на Говорещия и отиде да помогне на пострадалите Стени. Тъй като тялото му се състоеше предимно от ръце, по време на бурята Лекуващия се бе вкопчил в един Акумулатор.
— Да побързаме — каза Говорещия, защото си спомни основния проблем — трябваше да определят местоположението си. Свърза в мрежата четирите Акумулатора и попита: — Как сте?
Не отговориха. Акумулаторите спяха. По време на бурята бяха оставили рецепторите си отворени и сега блажено плуваха в енергия. Говорещия размърда проводниците си около тях, но Акумулаторите не помръднаха.
— Нека аз — обади се Хранещия. Той беше понесъл много сериозни удари, преди да успее да се залепи за Стените със смукалата си, но самонадеяността му не бе пострадала никак. Той беше единственият член на екипажа, който никога не се нуждаеше от Лекуващия — тялото му бе способно да се възстановява само. Хранещия изтича по пода с помощта на десетината си смукала и сбута най-близкия Акумулатор. Големият конусообразен консерватор на енергия отвори око, после пак го затвори. Хранещия го сбута пак, но пак не получи отговор. След това посегна към предпазния клапан и изпусна малко енергия.
— Веднага престани! — възнегодува Акумулаторът.
— Тогава се събуди и докладвай!
Акумулаторът троснато обясни, че всичко е наред, както всеки глупак можел да прецени и без да го буди. По време на бурята те бяха закотвени за пода.
По-нататък прегледът мина бързо. Мислещия нямаше проблеми, а Окото бе в екстаз от красотата на бурята. Имаше само една жертва.
Тласкача беше мъртъв. Понеже беше двукрак, той не притежаваше стабилността на останалите от екипажа. Бурята го бе сварила в средата на пода, бе го отхвърлила към близката втвърдена Стена и бе счупила няколко от важните му кости. Лекуващия не бе в състояние да му помогне.
Известно време останаха мълчаливи. Смъртта на част от Кораба винаги се възприемаше сериозно. Кораба беше общност на сътрудници, състоеше се изцяло от Екипажа. Загубата на негов член винаги беше сериозен удар за останалите.
Положението сега обаче беше особено сериозно. Току-що бяха доставили товар в един порт на няколко хиляди светлинни години от центъра на Галактиката. Нямаха никаква представа къде се намират.
Окото пропълзя по една Стена и пусна навън зрителен орган. Елементите й го пропуснаха и веднага се затвориха около него. Органът се отдалечи от кораба достатъчно, за да огледа цялата звездна сфера. Гледката бе предадена на Говорещия, който я препрати към Мислещия.
Мислещия беше в ъгъла на едно от помещенията и представляваше голям безформен куп пихтиеста протоплазма. В него се съхраняваха спомените на всички пътували в космоса предци. Мислещия разгледа получената картина, веднага я сравни с другите, които се пазеха в клетките му, и каза:
— В обсега няма планети на галактиката.
Говорещия автоматично преведе на останалите. От това се бяха опасявали.
Окото, с помощта на Мислещия, изчисли, че са се отклонили от курса си с неколкостотин светлинни години и че се намират някъде в периферията на галактиката.
Всички знаеха какво означава това. Без Тласкача, чиято задача бе да придаде на Кораба скорост, няколко пъти по-голяма от тази на светлината, никога нямаше да се приберат у дома. Пътуването назад без Тласкача щеше да трае по-дълго, отколкото щяха да живеят.
— Какво предлагаш? — попита Говорещия.
За схематично разсъждаващия Мислещ този въпрос беше твърде неясен.
— Какво е най-доброто, което можем да предприемем — уточни Говорещия, — за да се върнем на някоя от галактическите планети?
Мислещия прецени всички възможности, съхранени в клетките му, за няколко минути. Междувременно Лекуващия бе поправил Стените и поиска да получи някаква храна.
— След малко всички ще се храним — отговори Говорещия и нишките му се раздвижиха нервно. Макар че от целия екипаж само Хранещия беше по-млад от него, цялата отговорност носеше преди всичко той. Намираха се в извънредно положение — трябваше да координира информацията и да насочва действията.
Една от Стените предложи да се опиянят. Това нереалистично решение на проблема бе отхвърлено веднага. То беше типично за Стените. Те бяха добри работници и колеги, но и много несериозни — меко казано. Когато се върнеха на родните си планети, вероятно щяха да пропилеят всичко спечелено за удоволствия.
— Загубата на Тласкача лишава Кораба от възможността да поддържа продължително време скорости по-големи от тази на светлината — заговори Мислещия без излишни предисловия. — Най-близката известна галактическа планета е на четиристотин и пет светлинни години.
