мъртъв метал? Какво може да се постигне с него?
— Нищо — заяви Хранещия уверено. — Всичко метално би се повреждало непрекъснато. Металът не е в състояние да разбере кога отслабва!
Но изглежда колкото и да им се струваше невероятно, това беше самата истина. Окото увеличи предаваните образи и всички забелязаха, че Тласкачите са направили огромни навеси, превозни средства и други неща от метал.
Причината за това не би могла да се открие лесно, но така или иначе фактът не беше обнадеждаващ. Все пак най-трудното беше минало. Бяха открили планета на Тласкачи, сега оставаше сравнително леката задача да убедят някой от жителите й да им помогне.
Не би трябвало да е трудно. Говорещия знаеше, че сътрудничеството е крайъгълният камък на Галактиката, дори и за примитивните й обитатели.
Екипажът реши да не се приземява сред гъсто населен район. Разбира се, нямаше причина да се очаква враждебно посрещане, но все пак установяването на контакти с нови планети беше работа на контактните екипи. На тях им беше нужен само един индивид.
Избраха пуст район и се спуснаха, когато съответната половина на планетата беше тъмна.
Веднага откриха самотен Тласкач.
Окото приспособи органите си за виждане в тъмнина и всички заследиха какво прави малката фигура. Най-накрая тя запали малък огън и се излегна край него. Мислещия обясни, че това е добре известен навик на Тласкачите, свързан с почивката им.
Малко преди разсъмване Стените се разтвориха и Хранещия, Говорещия и Лекуващия излязоха от Кораба.
Хранещия избърза и потупа съществото по рамото. Говорещия го последва с протегната комуникационна нишка.
Тласкача отвори зрителните си органи, премигна с тях и направи движение с органа си за хранене. После скочи на крака и хукна да бяга.
Тримата членове на Екипажа останаха безкрайно изненадани. Тласкача не бе изчакал дори колкото да разбере какво искат!
Говорещия протегна една нишка и улови бягащия за единия крайник, на около петдесет метра разстояние. Съществото падна.
— Бъди внимателен — предупреди Хранещия. — Може да се е уплашил от външния ни вид.
Смукалата му потръпнаха неспокойно при мисълта, че един Тласкач — една от най-странните гледки в Галактиката с многобройните си органи — може да се стресне от нечий външен вид.
Хранещия и Лекуващия избързаха към падналия Тласкач, вдигнаха го и го занесоха на Кораба.
Стените се затвориха отново. Пуснаха Тласкача и се приготвиха да разговарят.
Веднага щом се почувства свободен, Тласкача скочи на крайниците си, хукна към мястото, на което Стените се бяха отворили и заблъска като обезумял по тях, с отворен и разтреперан орган за хранене.
— Престани! — каза Стената, изду се и Тласкача падна на пода. Веднага след това пак се изправи и хукна да бяга.
— Спрете го — каза Говорещия. — Може да се нарани.
Един от Акумулаторите се събуди и се изтъркаля пред краката на Тласкача. Тласкача падна, пак стана и пак хукна.
Някои от нишките на Говорещия бяха в предната част на Кораба и той успя да улови Тласкача. Той ги сграбчи и задърпа, за да се отскубне и Говорещия веднага го пусна.
— Включи го в комуникационната система! — извика Хранещия. — Може би ще успеем да го вразумим!
Говорещия приближи една от нишките си към Тласкача и направи универсалния знак на комуникациите. Уплашеното същество обаче продължи да се държи по същия удивителен начин и да отбягва всякакъв контакт. Беше взело в ръката си парче метал и го размахваше като обезумяло.
— Какво мислиш, че ще направи с това? — попита Хранещия. Тласкача се нахвърли върху една от страничните Стени на Кораба. Тя инстинктивно се втвърди и парчето метал се счупи.
— Не го закачайте — каза Говорещия. — Дайте му възможност да се успокои.
Говорещия се консултира с Мислещия. Но не успяха да решат как да постъпят. Тласкача не искаше да контактува с тях. Всеки път, когато Говорещия протегнеше проводник, съществото проявяваше признаци на паника и готовност за насилие. Временно бяха в безизходица.
Мислещия отхвърли идеята да потърсят друг Тласкач от планетата, защото стигна до извода, че поведението на този е типично — ако вземеха друг нямаше да спечелят нищо. Освен това контактите с планетите осъществяваха единствено специализираните за това екипи.
Ако не успееха да се разберат с този Тласкач, нямаше да се разберат и с който и да било друг.
— Мисля, че знам къде е проблемът — каза Окото и се приближи до един Акумулатор. — Тези Tласкачи са развили механична цивилизация. Употребяват пръстите си, като Лекуващия, за да оформят метал. Използват зрителните си органи като мен. Имат и много други органи. — Замълча за по-дълбок ефект. — Тези Тласкачи са неспециализирани!
Спориха върху това няколко часа. Стените твърдяха, че нито едно интелигентно същество не може да е неспециализирано, че подобно нещо е непознато в Галактиката. Но доказателствата бяха пред тях — градовете на Тласкачите, превозните им средства… Този на кораба, който олицетворяваше всички останали, изглежда беше способен да върши много неща.
Всичко, освен да Тласка!
Мислещия предложи частично обяснение.
— Тази планета не е примитивна. Тя е сравнително стара и е трябвало да влезе в Кооперацията преди хиляди години. Това не е станало и в резултат Тласкачите от нея са били лишени от рожденото си право. Тяхната способност, тяхната специалност е да Тласкат, но при положение, че няма какво… Естествено, развили са нестандартна култура. Само можем да се досещаме каква е тя, но въз основа на събраните данни имаме право да заключим, че тези Тласкачи не желаят да… да сътрудничат.
Мислещия имаше навика да произнася най-сериозните изводи най-тихо.
— Съвършено възможно е — продължи той невъзмутимо — тези Тласкачи да откажат всякакви контакти с нас. В такъв случай шансовете да не намерим друга планета с Тласкачи са приблизително 283 към едно.
— Все още не можем да сме сигурни, че няма да ни помогне — отбеляза Говорещия. — Най-напред трябва да установим връзка с него.
Струваше му се невероятно едно интелигентно същество да не желае да сътрудничи доброволно.
— Да, но как? — попита Хранещия.
Решиха какво да направят. Лекуващия се приближи до Тласкача, който отстъпваше бавно назад. В това време Говорещия измъкна една комуникационна нишка навън от кораба, прокара я от другата страна и я вмъкна отново, точно зад Тласкача.
Съществото продължаваше да отстъпва към Стената; Говорещия мушна нишката в черепа му и откри комуникационния канал в мозъка му.
Тласкача се строполи на пода.
Когато се свести, се наложи Хранещия и Лекуващия да задържат крайниците му, за да не отскубне комуникационната линия. Говорещия се зае да изучи езика на Тласкача.
Не беше трудно. Всички езици на Тласкачите бяха от едно и също семейство — този не правеше изключение. Говорещия успя да извлече достатъчно на брой повърхностни мисли, за да схване закономерностите.
Опита се да установи контакт.
Тласкача мълчеше.
— Струва ми се, че има нужда от храна — обади се Хранещия. Спомниха си, че откакто го качиха на Кораба бяха минали близо два дни. Хранещия изработи известно количество стандартна храна за Тласкачи и я поднесе.
— Боже! — възкликна Тласкача. — Пържола!
