Сбогом завинаги, мъко моя

Робърт ШеклиСбогом завинаги, мъко моя

Тази неделна утрин в близкото бъдеще Джоузеф Елрой се бе настанил удобно в креслото и се опитваше да си спомни името на любимия футболен отбор, който щеше да наблюдава по-късно да играе по телевизията, докато чете съобщенията за банкрути в неделния „Таймс“ и мисли за неприятни неща.

Беше съвсем нормален ден: небето навън бе оцветено в обикновения си никакво бежов цвят, който отиваше на никакво кафеникавото, в което госпожа Елрой, скърцаща със зъби в кухнята в този момент, бе обзавела къщата по време на един от многото си краткотрайни изблици на ентусиазъм. Детето им, Елексир, бе на горния етаж и се занимаваше с последното си откритие. Тя бе на три години и тъкмо се бе научила да повръща.

А в главата си Елрой чуваше звуци. Тъкмо сега му се въртеше песента „Амапола“ и щеше да продължи, докато не я заменеше някоя друга мелодия. И така песен след песен, цял ден, цяла нощ, завинаги. Тази музика идеше от вътрешната музикална система на Елрой, която се включваше винаги, когато за да оживее, трябваше да бъде невнимателен.

И така. Елрой бе в определено състояние. Може би и вие сте изпадали в такова: детето плаче, жена ви мърмори, а вие преживявате дни и нощи разсеяни, заслушани в музиката в главата си. И знаете, че никога няма да пробиете онази черупка, която ви отделя от света. И сивата мъгла на отчаянието, и досадата са се настанили наистина задълго в живота ви. И единственото, което ви възпира от опит да се удавите, е вашата Жизнена Сила, която ви казва:

— Събуди се, глупако, това се случва на теб! Да, ти си онзи, заклещен в собствения си басейн с тъпа усмивка на изгладнялото за обич лице, пушещ поредното „Марлборо“ и гледащ как световните дивотии се носят наоколо ти в три четвърти такт.

При това положение бихте използвали всеки шанс, който ви позволи да се измъкнете, нали? Шансът на Джоузеф Елрой се появи точно този следобед.

Телефонът звънна. Елрой вдигна слушалката. Един глас от другата страна попита:

— С кого говоря, моля?

— С Джоузеф Елрой — отвърна Елрой.

— Господин Елрой, случайно да чувате мелодия или песен в ума си в този момент?

— Всъщност да, чувам.

— А кое е името на песента?

— През последните няколко часа си тананикам „Амапола“.

— Бихте ли повторили името, господин Елрой?

— „Амапола“. Но какво…

— Точно така! Това е песента!

— Моля?

— Господни Елрой, сега мога да ви разкрия за какво става дума. Аз съм Марв Дъфъл и ви се обаждам от предаването „Ударът на живота“. А вие казахте точно името на мелодията, която се върти из главата на нашия гениален гост господин Фил Шугърс тази вечер! Това означава, че вие и вашето семейство, господин Елрой, спечелихте тазмесечната голяма награда за синхрон. Ударът на живота! Господин Елрой, знаете ли какво означава това?

— Знам! — извика радостно Елрой. — Аз гледам предаването ви, така че знам. Знам! Елва, престани да се мотаеш там, спечелихме голямата награда, спечелихме, спечелихме, спечелихме!

На практика това означаваше, че на следващия ден у тях пристигна група техници в оранжеви гащиризони и инсталира в хола на семейство Елрой нещо, което приличаше на модифицирана компютърна конзола. А Марв Дъфъл лично им връчи Указателя и обясни, че всички най-добри възможности за лично израстване и промяна, както и за самореализация, са включени и свързани директно към този компютър. Много от услугите до този момент бяха достъпни само за най-богатите, талантливи и постигнали успех, които всъщност дори и не се нуждаеха от тях. Но от този миг нататък, семейство Елрой можеше да се възползва от тях и да го направи посредством патентованите супербързи, високоабсорбционни обучаващи модеми, разработени в Станфорд и включени към оборудването. Накратко, животът им вече можеше да бъде преустроен по вид и начин, който сами желаеха, при това безплатно и в уединението на собствения им дом.

Елрой бе сериозен човек, каквито са всички поначало, и затова първото, което направи, бе да потърси в Указателя, който предлагаше всички достъпни услуги и фирмите, които ги изпълняват, компанията „Призваните“ — известна фирма от Мил Вали, Калифорния, извършваща изпитания на таланта. Те проведоха по телефона тест на Елрой и след петнадесет минути му изпратиха резултатите. Изглежда Елрой притежаваше идеалната комбинация от интелигентност, сръчност и психическа нагласа, за да се превърне в един от най-добрите микропалеонтолози. Оказа се, че точно такова работно място се предлага в момента в близкия музей по естествена история и Елрой научи всичко необходимо за работата си с помощта на училището „Блъчнър-Вагнер“ за високоскоростно специализирано обучение. И така, само две седмици след като бе чул за първи път за това, Елрой бе в състояние да започне една обещаваща кариера.

Елва Елрой или Елф, както сама се наричаше в моменти на копнеж, не знаеше с какво точно би искала да се занимава. Тя разгледа Указателя, докато откри фирмата „Мандрагора“, която произвеждаше таблетки за двадесет и четири часово отпускане и повишаване на настроението до нормално или високо равнище. Получи пратката веднага чрез службата за бързи доставки на лекарства „Еймс“, чието мото бе „Вашето добро настроение е наше задължение“. Почувствала се по-добре за първи път от години, Елва вече бе в състояние да се справи с проблема с вечерята. След внимателно обмисляне, тя се обади на „Модни глезотии в храненето“ — „Позволете ни да се погрижим за гладното дете в ума ви“.

За малката им дъщеря Елексир се намери „Детски закачки“ — фирма, която приласкаваше разглезените деца на петролните шейхове. Сега тя бе достъпна и за семейство Елрой за ежедневно, двадесет и четири часово обслужване. Тя щеше да се погрижи за възпитанието на тяхното дете. Елексир бе възхитена. Можеше да има всички нови, големи, меки играчки! Какво лошо има в това?

То освободи на семейство Елрой достатъчно време и място, за да преоткрият отново себе си. Те се свързаха първо с „Омни Плейжър“ — фирма за семейни консултации, която предния месец бе възстановила брака на едно семейство, обявен за напълно разрушен по телевизията в Хюстън. След една консултация, двамата Елрой изпитваха дълбока обич, избухваща винаги, щом се погледнеха в очите. Това им осигури необходимото равновесие, за да си позволят едно петдневно оттегляне чрез службата „Тотален взаимен секс“ от Лансинг, Мичиган, което също бе един успех в смисъла на новите постигнати и поддържани висоти на взаимоотношенията помежду им. И все пак в държанието на Елрой се усещаше известна тревога и той чувстваше нужда да се възползва от услугите на бродуейската фирма „Джо — романтични секс услуги“, която предлагаше среши с красиви и секси партньорки, „чиито съвършенства никога няма да ви досадят“.

— О, така ли? — възкликна Елва, когато чу това и веднага изпълни отдавнашното си желание да се обади на службата за „Груби сексуални услуги“. Тя бе привлечена от рекламата им в Указателя: „Скъпа, искаш го груб, първичен, истински и потен, но искаш и да не бъде разочарование. Нали така? Така. Обади ни се, миличка, защото ние вече знаем за теб.“

Те и двамата се почувстваха малко странно след всичко това и веднага изпълниха отдавнашното си желание, като се обадиха на „Изпълнени мечти“ от Огнения остров, чието известно мото „Медитирайте лесно с наркотик“ ги бе привлякло.

Сега семейство Елрой наистина се бе издигнало в социален план, но все нещо им пречеше. Елексир пак капризничеше, при това в най-неподходящо време, тъй като Елрой скоро щеше да бъде представен със статия в списанието „Ню Йорк“, а Елва тъкмо се готвеше да започне двуседмичен курс за прима-балерини с вече осигурена работа в руския балет на Моите Карло. Те проведоха семеен съвет и намериха в Указателя реклама за една фирма, наречена „Детеоправячите“.