Сбогом завинаги, мъко моя

— Какво пише там? — попита Елва.

Елрой зачете:

— Случва ли се детето да ни пречи в най-хубавите мигове от живота заради лошия си характер? Чувствате ли се притеснени от проблема, че му предлагате обичта си, а то не я оценява? Не ви ли е писнало малко? Тогава защо не се възползвате от услугите на „Детеоправячите“? Ние ще вземем детето ви и ще го върнем послушно, изпълнено с обич, сладко и лесноудовлетворяемо. И ще направим това без да повредим и на йота индивидуалността, инициативата и агресивността му, да ни пази Господ!

— Струва ми се, че знаят какво правят — каза Елва.

— Странно, че го казваш — отвърна Елрой. — Защото точно тук, накрая на рекламата, пише точно това. „Повярвайте ни. Ние знаем какво правим!“

— Това решава въпроса — каза Елва. — Обади им се!

Елексир бе отведена и семейство Елрой отпразнуваха новопридобитата си свобода, като се обадиха на „Истински нови приятели“ и си направиха купон с Пери и Пени — купонджиите.

После семейство Елрой се хвърли сред скалистите пътеки на самопромяната. За съжаление това включваше известен сблъсък на интереси. Господин Елрой се насочи към духовното чрез Силата на ума. А Елва продължаваше да бъде консуматор в областта на плътското. Те се караха за всяка придобивка от Указателя, която искаха да бъде следващата. И понеже и двамата бяха минали бързия курс на Фондацията по висша убедителност, те бяха страхотни оратори. Но си късаха взаимно нервите, защото не се слушаха един друг.

Взаимоотношенията им се влошиха. И двамата упорито не желаеха да минат през „Поправка на взаимоотношенията“. Всъщност Елва нарочно се записа на негатерапевтика, която проповядваше: „Следвай собствения си път към щастието“. Елрой се стегна и изследва чувствата си с новата, революционна „Клетъчна техника за самоизучаване“. Най-после разбра чувствата си: той презираше жена си и желаеше смъртта й. Съвсем просто!

Елрой се захвана за работа. Той прелисти Указателя и намери службата „Поправка на съпруги“ в Согърти, Ню Йорк. Те дойдоха, отнесоха Елва и Елрой най-после имаше време да дойде на себе си.

Най-напред той се научи да постига моментален екстаз в желанията си. Тази възможност досега бе изключителна придобивка на няколко източни религиозни организации, които доскоро бяха единствените, които можеха да те свържат по телефона със службата, която го предоставя. Блаженството бе много приятно, но Елрой трябваше да излезе от него, когато „Детеоправячите“ се обадиха, за да кажат, че неговото дете е непоправимо. Питаха какво иска да направят с него. Елрой им каза да го сглобят отново както могат и да го приберат в склада, докато не ги уведоми какво да правят по-нататък.

Точно по същото време, с помощта на фирма „Психоусилватели“ той успя да повиши интелигентността си на две степени над гениалната — факт, съответно отбелязан в преработеното издание на автобиографията му, отпечатана в „Ню Йорк Таймс“.

От службата „Поправка на съпруги“ се обадиха и казаха, че Елва е остарял и непоправим модел, който не може да бъде приспособен без сериозна опасност за механизма му. Елрой им каза да я складират заедно с непоправимото му дете.

Най-после останал напълно сам, Елрой можеше да се възползва от радостния момент, за да каже „Сбогом завинаги, мъко моя!“ Сега, разбира се, той се бе успокоил доста и опитваше много от религиозните видения с огромна сила и мощ. Но все пак оставаше нещо неудовлетворително, макар че не можеше по никакъв начин да разбере какво.

Той потърси в указателя, но не намери отговор. Изглежда трябваше да се заеме сам с обмислянето на този въпрос. Но после, съвсем като по поръчка, входната врата се отвори и вътре влезе един дребен, възтъмен, усмихнат мъж с тюрбан, очи, които като да знаеха всичко и аура с невероятна сила. Това беше гуруто на Тайните, който ви намира винаги точно навреме и ви казва онова, което трябва да знаете, ако сте абонат на Указателя.

— Виновно е твоето „аз“ — каза гуруто на Тайните и си отиде.

Елрой бе залят от огромна вълна на откровение. „Аз“-ът! Разбира се! Как сам не беше се сетил! Очевидно неговото „аз“ бе последното нещо, което го държеше закотвен към лепкавата същност на ежедневната реалност. Неговото „аз“! Единствено то го дърпаше назад, непрекъснато го омотаваше в егоистичните си желания, като напълно игнорираше собственото му добро!

Елрой отвори Указателя. Там от само себе си, върху последната страница, той намери службата за премахване на самоличност „Лефкович“ от Флъшинг, Ню Йорк.

Под рекламата им пишеше следното:

„Внимание. Главният хирург предупреждава, че премахването на собственото «аз» е опасно за Вашето здраве.“

Джоузеф Елрой се поколеба, премисли и претегли възможностите. Бе объркан за миг. Но после гуруто на Тайните надникна отново в стаята и каза:

— Залогът е седем към пет за Голямата Духовна Парична Награда. Пък и какво имаш да губиш?

Той изчезна майсторски точно навреме.

Елрой набра дългата комбинация върху клавиатурата.

Не след дълго на вратата се почука. Елрой отвори, за да пусне вътре екипа на службата за премахване на самоличността „Лефкович“.

Те си тръгнаха. Остана само конзолата, която примигваше, проблясваше и просветваше сама на себе си. А после и тя изчезна и в стаята не остана нищо освен един неземен глас, който си тананикаше „Амапола“.

,

Информация за текста

© 1979 Робърт Шекли

© 1997 Рени Димитрова, превод от английски

Robert Sheckley

Good-bye Forever to Mr. Pain, 1979

Сканиране и разпознаване: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 5

„Мириам“ ЕООД, София, 1997

Превод: Рени Димитрова, 1997

ISBN: 954-9513-08-4 (т.5)

The Collected Short Fiction, Book Five, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8785]

Последна редакция: 2008-07-26 18:00:00