Земя, въздух, огън и вода

Но те се запалиха! Мазнината на клонките пламна изведнъж и те лумнаха, като стопиха снега около огъня.

Рейдъл напълни пластмасовия си шлем със сняг и го постави близо до огъня. Сега ще има и вода.

После се сгуши толкова близо до пламтящите клонки, че изгори ризата си. Но пламъците вече спаднаха. Той добави всичките останали клонки.

Не бяха достатъчно. Дори и с полузавършената снегоходка огънят щеше да гори още съвсем малко време.

— Знаеш ли какво ми каза тя? Наистина ли искаш да знаеш? Каза ми…

— Приоритет! Приоритет по спешност! Всички да млъкнат! Слушай, Рейдъл, говори управление „Електрик“. Един кораб излита от Луната към теб. Чуваш ли ме?

— Чувам. След колко време ще бъде тук? — попита Рейдъл.

— Не чуваш ли, Рейдъл? Добре ли си? Отговори, ако можеш.

— Чувам ви. Кога ще дойде корабът…

— Не те чуваме. Но смятаме, че си още жив. Корабът ще бъде там след около десет часа. Дръж се, Рейдъл.

Десет часа! А огънят му е почти загаснал. Рейдъл бързо започна да реже още растения. Но не можеше да ги събере достатъчно бързо, за да поддържа огъня.

Снегът в шлема му се беше стопил. Той изпи водата. Зарови се по-надълбоко. Зави се с костюма и легна близо до догарящия огън.

Десет часа!

Искаше да им каже, че костюмът е чудесен. Единственият проблем беше, че Венера го бе накарала да го свали.

Вятърът ревеше над главата му, спиран от заслона. Огънят почти загасна. Остана едно тънко пламъче. Рейдъл се огледа диво по белия пейзаж наоколо, за да намери нещо, каквото и да е, само да гори.

— Дръж се, приятел. Кацаме. Минахме го за седем часа и половина. Изгорихме всичкото гориво. Ще трябва да ни изпратят кораб с гориво, за да заредим. Но стигнахме.

В сивото небе на Венера цъфна ярък пламък и се насочи към тихите очертания на Алгонкин.

— Чуваш ли ни, момче? Жив ли си още? Почти кацнахме.

Корабът кацна върху опашните си стабилизатори на сто метра от Алгонкин. Трима мъже скочиха върху дълбокия сняг. Четвъртият хвърли долу няколко чифта снегоходки.

— Наистина е бил прав за тези снегоходки. Виждате ли?

Те се скупчиха заедно и погледнаха уреда върху китката на единия от мъжете.

— Радиото му още е включено. Нататък!

Тръгнаха по снега, като се блъскаха един друг в бързината. След около километър и половина вече се движеха по-бавно, но все още се ориентираха по стабилния радиосигнал.

Намериха Рейдъл свит до малък огън. Радиото лежеше на няколко метра от него, където явно го беше захвърлил. Той погледна към приближаващите се мъже и опита да се усмихне.

Видяха космическия му костюм наблизо, почти разкъсан. Рейдъл поддържаше огъня си с подплатата на най-добрия и най-скъп космически костюм, който човек някога бе измислял.

,

Информация за текста

© 1955 Робърт Шекли

© 1996 Рени Димитрова, превод от английски

© 1996 Росен Димитров, превод от английски

Robert Sheckley

Earth, Air, Fire and Water, 1955

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2

„Мириам“ ЕООД, София, 1996

Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996

ISBN: 954-9513-03-3

The Collected Short Fiction, Book Two, 1991

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8828]

Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00