съпротивявали на последствията от всекидневното. Но тези времена отминаха безвъзвратно. Сега знаем, че изкуството е самият предмет и свойството му да преминава в разточителство. Не попарт, бързам да отбележа, което се присмива и преувеличава. Това е народно изкуство, то просто съществува. Това е епохата, когато ние безусловно приемаме неприемливото и по този начин изявяваме естествеността на нашата изкуственост.
— Не ми харесва! — възпротиви се Кармоди. — Сийдрайт!
— Кого викаш? — попита Марунди.
— Сийдрайт! Сийдрайт! По дяволите, махни ме оттук!
— Той превъртя — затюхка се Марунди. — Някъде наблизо да има лекар?
Незабавно се появи нисък набит мъж в цял гащиризон. Носеше малка черна чанта със сребърна табела, на която беше изписано „Малка черна чанта“.
— Аз съм лекар — заяви той. — Я да го прегледам.
— Сийдрайт! Къде си, да пукнеш дано?
— Хъммммм, ясно — проточи лекарят. — Този човек проявява всички признаци на остра загуба на халюцинации. Хъмм. Да, опипвам главата и откривам твърд масивен израстък. Дотук е нормално. Но другото… хъмм, изумително! Горкият човек буквално умира от глад за илюзии.
— Докторе, можете ли да му помогнете? — попита Марунди.
— Точно навреме ме повикахте. Състоянието е обратимо. Разполагам с божественото лекарство за всички болки.
— Сийдрайт!
Лекарят извади кутия от Малката черна чанта и сглоби лъскава спринцовка.
— Стандартното ободряващо средство — обясни той на Кармоди. — Няма защо, за което да се притеснявате, не би навредило и на дете. Съдържа изключително приятна смес от ЛСД, барбитурати, амфетамини, транквилизатори, психостимулатори и други полезни неща. И мъничко арсеник, придава блясък на косата. Сега стойте мирно…
— Проклет да си, Сийдрайт! Измъкни ме оттук!
— Боли само докато има болка — увери го лекарят, насочи иглата и я заби.
В същия миг или почти в същия Кармоди изчезна.
В Замъка настъпи смайване и бъркотия, те отшумяха чак когато всеки си боцна дозата. След това пренебрегнаха случката с олимпийско спокойствие. Свещеник напевно редеше към Кармоди:
— Ти, който беше в повече, сега се възнасяш към великото царство на Излишното в небесата, където има място за всички ненужни неща…
Но Кармоди, тласкан от верния Сийдрайт, продължи напред през безбройни светове. Движеше се в посока, която е най-уместно да наречем „надолу“, през безкрайни потенциални Земи, в гъмжилото от невероятностите и накрая в поредиците от въображаемите невъзможности.
Печалбата го гълчеше:
— Кармоди, ти изостави собствения си свят! Съзнаваш ли това?
— Да, съзнавам.
— И вече няма път назад.
— И това съзнавам.
— Предполагам, надявал си се да намериш някоя засукана утопия сред всичките тези светове? — с явна подигравка попита Печалбата.
— Не е точно така.
— Тогава какво?
Кармоди поклати глава и отказа да отговори.
— Каквото ще да е, можеш да го забравиш — горчиво каза Печалбата. — Твоят хищник те следва по петите и неминуемо ще се превърне в твоята смърт.
— Не се съмнявам — изрече Кармоди със странна невъзмутимост. — Но от гледна точка на дългосрочните планове никога не съм очаквал да се измъкна жив от тази Вселена.
— В това няма никакъв смисъл — увери го Печалбата. — Ти загуби всичко.
— Не съм съгласен — възрази Кармоди. — Позволи ми да изтъкна, че в този миг още съм жив.
— Прието. Но само в този миг.
— Ами аз винаги съм бил жив само в този миг! — възкликна Кармоди. — Никога не съм могъл да разчитам на нещо повече. Грешка беше да очаквам друго. И мисля, че това си остава вярно във всички възможни и мислими обстоятелства на моя живот.
— И какво се надяваш да постигнеш с този твой миг?
— Нищо. И всичко.
— Вече въобще не те разбирам — захленчи Печалбата. — В тебе нещо се промени, Кармоди. Какво е то?
— Нещо дребно — обясни Кармоди. — Просто се отказах от надеждата за дълголетие, която никога не съм имал. Махнах се от мошеническата игра, която Боговете въртят между другото. Вече не ме интересува под коя кутийка е бобеното зърно на безсмъртието. Не ми е нужно. Имам своя миг и той ми стига.
— Свети Кармоди! — изрече Печалбата с най-хапливия си сарказъм. — Само една невидима сянка те дели от смъртта! И сега какво ще правиш със своя жалък миг?
— Ще продължа да го живея — усмихна се Кармоди. — Точно за това са миговете.
Информация за текста
© 1968 Робърт Шекли
© 1995 Владимир Зарков, превод от английски
© 1995 Иван Мадански, превод от английски
Robert Sheckley
Dimension of Miracles, 1968
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ИЗМЕРЕНИЯТА НА ЧУДЕСАТА. 1995. Изд. Камея, София. Изд. Орфия, София. Биб. Кристална библиотека Фантастика, No.3. Роман. Превод: [от англ.] Владимир ЗАРКОВ, Иван МАДАНСКИ [Dimensions of Miracle, by Robert SHECKLEY]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 212. Цена: 85.00 лв. ISBN: 954-8340- 11-9 (Камея) (не е отпеч.)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1415]
Последна редакция: 2007-06-30 18:56:29
1
Циклотимия (лат.) — душевно разстройство, при което има редуване на мания и депресия. Бел. ред.
2
Особен, своеобразен (лат.). Бел. прев.
