Робърт Шекли
Измамни прогнози
Една ясна септемврийска утрин Питър Хонориус преглеждаше пощата си и откри безусловна заповед от местния Съвет за кръвно родство, изискваща той да бъде женен до 1-ви октомври. В противен случай щеше да бъде обвинен в нарушение на Държавните и федерални правила за семейни връзки и глобен, а може би даже изпратен за срок от една до пет години в Лунавил.
Хонориус беше объркан. През август бе попълнил формуляр за удължаване на Настоящото семейно положение, който би трябвало да е приет по каналния ред. Това щеше да му даде още шест месеца за избор на съпруга. Сега обаче му оставаха едва две седмици, през които или да изпълни заповедта, или да се изстреля набързо в Мексико. А това не бе твърде желана алтернатива през 2038 година.
Проклятие!
По време на обяда същия ден, Хонориус разговаря по този въпрос с най-стария си приятел, Ърл Ънгърфджорд.
— Това е дяволски нечестно от тяхна страна — каза Хонориус. — Там някой просто ме е нарочил. Но защо? Аз не съм бунтар. Знам, както всеки друг, че семейството е най-малката клетка на обществото и основа за сигурността на Държавата. По дяволите, аз даже
— Може би много се мотаеш — предположи Ънгърфджорд. Той бе женен от близо месец. За него човешките взаимоотношения изглеждаха нещо обикновено.
Хонориус поклати глава.
— Точно сега съм готов да взема всяка, която не изглежда като чудовище. Проблемът е, че въпреки компютърните биографии и модерните техники за сватосване, човек не може да каже дали взема подходящата, докато не опита. А тогава вече е твърде късно.
— Да — със съчувствие произнесе Ънгърфджорд. — Повечето хора изпадат в такова положение.
— А има ли изключения?
— Всъщност
— Разбира се, че се опитвам да живея морално — каза Хонориус. — Но случаят наистина е важен и аз съм готов да постъпя по-гъвкаво. Кого трябва да убия?
— Не е чак толкова лошо — успокои го Ънгърфджорд. Той написа един адрес. — Отиди и говори с господин Юлър. Той е началник на Тайната компютърна служба за услуги. Кажи му, че те изпращам аз.
Тайната компютърна служба за услуги в момента се намираше в няколко прашни помещения в изоставения район на центъра „Линкълн“, където се бе прикрила под името „Посредническа фирма за използвани софтуеърни продукти“. Секретарката, една красива и работлива млада жена на име Дина Гребс, въведе Хонориус в личния кабинет на Юлър. Той беше нисък, дебел, плешив, любезен, червендалест човечец с умни кафяви очи и обезоръжаващо държание. Беше обзавел кабинета си с желание да прилича на английски, но бе успял да получи само нещо като ъгъл от склад за мебели.
— Дошъл си на точното място — увери го Юлър, щом му бе обяснен проблема. — Държавата изисква да се женим заради социалната стабилност, тъй като е добре известно, че повечето недоволни, бунтари, психопати, детемъчители, социални реформатори, анархисти и други подобни са самотни, неженени хора, които нямат какво друго да правят освен егоистично да се грижат за себе си и да заговорничат срещу държавата. Затова женитбата е задължителен акт на вярност към правителството. И, разбира се, никой не възразява против него и останалите изводи на Националния съвет на майките. Ние всички приемаме необходимостта от брака. Ние само предпочитаме той да бъде добър или поне поносим, тъй като това помага както на личността, така и на държавата.
— Да — каза Хонориус. — Затова дойдох при вас. Имате ли някакво практическо…
Юлър не позволи да му отнемат думата.
— Необходимо е единствено научно прогнозиране на брака. Компютеризираното сватосване не е достатъчно добър начин. На нас ни е необходимо да узнаем
— Ех, само ако можеше! — възкликна Хонориус. — Но това е невъзможно. Или може би вие познавате някоя талантлива циганка с добре работещо кристално кълбо?
— Има начин — усмихна му се Юлър.
— Да не би някой да е измислил машина на времето?
— Вие сам я познавате, но под друго име. Наричате я Синтезатор и симулатор на политическите фактори.
— Чувал съм — каза Хонориус. — Това е онзи суперкомпютър, скрит под планините на Северна Дакота, който винаги прогнозира как ще се отрази развитието на една държава върху това на друга. Но не виждам какво би могъл да каже той за моята бъдеща жена, освен ако тя не е някой генерал или нещо подобно.
— Помислете само, господин Хонориус! Имаме машина, предназначена да прогнозира взаимоотношенията между различни групи хора. Какво ще стане, ако я използваме да направи прогноза и симулира вероятните взаимоотношения между двама души?
— Това би било прекрасно — съгласи се Хонориус. — Но ССПФ се пази по-строго от форт Нокс.
— Ех, момчето ми, лесно се пази злато, но да се скрие информация е трудна работа дори и да сложиш планина отгоре й! С помощта на корумпирани оператори или на идеалисти, самите канали, които вкарват информация към симулатора, могат да бъдат използвани и за получаване на такава. Няма дори и да ти спомена как става това. Ние си имаме начини. Само ще ти кажа, че Симулаторът може да ти покаже евентуалното бъдеще с всяка жена и да симулира резултатите лично за теб.
— Не виждам как бихте могли да се приближите и на десет мили от Симулатора.
— Нямаме нужда. Ние си имаме собствен терминал.
Хонориус подсвирна тихичко, чудейки се на хладнокръвието на този приятен дребосък.
— Кога мога да започна, господин Юлър?
Проблемът със заплащането бе решен бързо и Юлър прегледа графика.
— Щом случаят ти е спешен, мога да ти отделя десет минути компютърно време вдругиден. Бъди тук на обяд и госпожица Гребс ще те заведе до терминала и ще те инструктира как да извършиш процедурата. Не забравяй да донесеш картите с данните за себе си и евентуалните съпруги!
Хонориус беше точен за срещата. Той носеше в едни плик картите на петнадесет вероятни съпруги. Тези жени бяха подбрани за него от компютеризираната служба за женитби — една скъпа агенция, намираща се на „Медисън“ авеню, която бе подбрала тези петнадесет от Националния списък на американските неомъжени жени (НСАНЖ), на базата на 1006 внимателно подбрани въпроси. Тези жени за Хонориус представляваха само номера, тъй като докато не бъдеше взето официалното решение за бракосъчетание, анонимността се пазеше стриктно. Жените бяха подбрани по социалното им състояние в момента, което означаваше, че Хонориус трябваше само да обяви желанието си да се ожени за една от тях. (Картата с данните на Хонориус показваше, че освен всичко останало, той е висок, къдрокос, красив, със стабилен характер, обича децата и малките животни и получава тридесет и пет хиляди годишна заплата като най-младия президент в историята на „Глип Електроникс“ с неограничени възможности пред себе си. Повечето кандидатки бяха готови да опитат с такъв човек. Хонориус беше от онези брачни „грешки“, които всяка жена би била готова да допусне.)
Госпожица Гребс заведе Хонориус до един паркинг за стари автомобили на авеню „Де Калб“. Компютърният терминал бе скрит тук в задната част на един камион за пренасяне на мебели. Двама техници, маскирани като просяци, въведоха Хонориус в затъмненото вътрешно помещение, където тихо
