проникне вътре.
Холорън реши, че тази логична конструкция не е никак лоша за човек, чийто организъм вече е загубил голям процент вода. Можеше да се надява, че и останалата част от плана му ще се окаже не по-малко удачна.
— Макс — каза той. — огледах местността и открих нещо неприятно. Построили сме лагера близо до място, където има големи пропуквания в кората на планетата. Ще трябва да пренесем целия лагер две мили на запад. И то веднага. Затова вземи съдовете с вода и тръгвай след мен.
— Слушам, сър — отвърна Макс. — Само че ме сменете от поста.
— Добре, ще те сменя. Хайде размърдай се.
— Не мога — рече роботът. — Преди да ме смените от поста, трябва да кажете паролата и да я отмените.
— Нямам време за такива формалности — процеди през зъби Холорън. — Новата парола е „треска“. Хайде, тръгвай, Макс. Усещам вече леки трусове под краката си.
— Мистър Холорън, не мога. Физически ми е невъзможно да напусна поста, докато не ме смените. Моля ви, сър, сменете ме.
— Не се вълнувай толкова — рече Холорън. — Добре, тогава няма да пренасяме лагера.
— Но трусовете…
— Току-що направих нови изчисления. Имаме време. Ще отида пак да огледам пропукването.
И Холорън отново се скри зад скалите.
Бавно се точеха часовете на безкрайния ден. Безформеното бяло петно на двойното слънце бе изпълзяло само на дюйм към хоризонта. РП-22-0134 бдително охраняваше границите на лагера.
Но изведнъж откъм скалите на двадесет ярда от него се появи някаква фигура. Изглежда някой го следеше — Холорън или другоземецът. На Макс не се полагаше да разсъждава. Той си пазеше границата.
Малко животно, приличащо на койот, изскочи иззад скалите и презглава затича право към Макс. Огромна птица се спусна към животинчето. Раздаде се пронизителен вой и кръв опръска една от палатките. Птицата тромаво пое към висините, стискайки в ноктите си извиващото се тяло.
Макс не обърна никакво внимание на случилото се. Наблюдаваше само човекоподобното същество, което, олюлявайки се, вървеше към него. Съществото се спря.
— Добър ден, мистър Холорън — веднага каза Макс. — Боя се, че имате вече явни признаци на обезводняване. Това състояние води до шок, до загубване на съзнание и смърт, ако не се вземат веднага необходимите мерки.
— Млъкни — каза Холорън. — И престани да ме наричаш мистър Холорън.
— Но защо, сър?
— Защото не съм Холорън. Аз съм другоземец.
— Нима?
— Ще ти дам доказателство. Не знам паролата. А както ти е известно, човекът е разумно същество, което знае паролата. Другоземецът е разумно същество, което не знае паролата.
— И все пак не съм уверен — каза Макс и Холорън съобрази, че роботът се смята за длъжен да не вярва на другоземеца, дори и когато той се опитва да му докаже, че е другоземец.
Холорън изчака и след минута Макс продължи:
— Добре, съгласен съм, че вие сте другоземец. Именно затова не ви пускам в лагера.
— Та аз не настоявам да ме пуснеш. Работата е там, че съм пленник на Холорън. И той заповяда да ме задържиш в лагера и да не ме пускаш, докато не даде друго нареждане.
— Не — рече Макс. — Да ви пусна в лагера не мога. Затова ще ви задържа тук, пред лагера.
— Но това е безсмислено — мрачно каза Холорън.
— Съжалявам много, но нищо друго не съм в състояние да предложа.
— Добре — отвърна Холорън, като седна на пясъка. — Следователно, аз съм твой пленник.
— Да.
— Тогава дай ми да пия вода.
— Не ми е разрешено.
— По дяволите, нали знаеш, че към пленените другоземци си длъжен да се отнасяш с цялата вежливост, полагаща се на ранга им и да им даваш всичко необходимо за поддържане на живота им в съответствие с Женевската конференция и разните там международни съглашения.
— Да, чувал съм за тях — каза Макс. — А какъв е вашият ранг?
— Джемисдар старши разряд. Серийният ми номер е дванадесет милиона двеста седемдесет и осем хиляди нула тридесет и едно и веднага трябва да ми дадеш вода, иначе ще умра.
Макс за секунда се замисли, а после решително заяви:
— Ще ви дам вода, но след като се напие мистър Холорън.
— Добре — каза Холорън и стана.
— Чакайте! Стойте! Къде отивате?
— Ей там, зад скалите — отвърна Холорън. — Настъпи часът за обедната ми молитва, която трябва да прочета в пълно усамотение.
— Ами ако избягате?
— Защо да бягам — каза Холорън, като се отдалечаваше. — Нали Холорън пак ще ме хване.
След няколко минути откъм скалите се зададе Холорън.
— Мистър Холорън, вие ли сте? — запита Макс.
— Да, аз съм — весело отвърна Холорън. — Моят пленник пристигна ли благополучно?
— Да, сър. Ей го там, зад скалите. Моли се.
— Нищо, нека се моли — каза Холорън. — Виж какво, Макс. Когато дойде, дай му да пие.
— С радост, но след като се напиете вие, сър.
— По дяволите, но аз съвсем не съм жаден. Погрижи се този нещастен другоземец да получи вода.
— Не мога, докато не видя, че вие сте се напили до насита. Забелязвам, че състоянието на обезводняване, за което ви споменах, се е засилило. Всеки момент можете да изпаднете в колапс. Настоявам, умолявам ви, пийнете вода.
— Добре де, стига си мърморил. Донеси тук ведрото.
— Ах, сър!
— Какво има пак?
— Нали знаете, че не мога да напусна поста си.
— Но защо?
— Противоречи на инструкцията. А освен това зад скалите е другоземецът.
— Аз ще попазя вместо теб, старче.
— Много сте добър, сър, но не мога да допусна това. Нали съм робот, конструиран специално за охраняване на лагера. Нямам право да възлагам тази отговорност на никого, нито на друг робот, нито дори на жител на Земята, докато те не кажат паролата и не ме сменят от поста.
— Знам, знам — промърмори Холорън. — Както и да опитвам, все до същия резултат стигам.
И с усилие се затътри към скалите. Макс продължи да охранява границите на лагера.
Непоносима жажда измъчваше Холорън. Пресъхналото гърло го смъдеше от безсмислените разговори с глупавия робот, а цялото тяло го болеше от палещите лъчи на двойното слънце. Бе изгорял, почернял като печена пуйка.
Ядосваше се на себе си, че попадна в такова глупаво положение. Само ядът поддържаше още духа му. Само той го караше отново да премисля положението си и да търси възможности да проникне в лагера. Най-напред бе убедил робота, че е земно същество. После го убеди, че е другоземец. Но не му помогна нито едното, нито другото
Какво още може ще да направи?
От гледна точка на Макс, всички разумни същества, знаещи паролата, са земни жители, а всички разумни същества, не знаещи паролата — другоземци.
