Това означава…

За миг на Холорън му се стори, че е намерил изход. Но с мъка успяваше да се съсредоточи.

В края на краищата Макс не е глупав. Критериите му са архаични като в анекдота за Платон. Платон е дал определение за човека като двуного същество без пера, а Диоген очистил един петел и заявил, че сега петелът точно съответствува на Платоновото определение. След което Платон се уточнил, като добавил, че човекът е двуного същество без пера и с плоски нокти.

Но какво отношение има това към Макс?

Холорън яростно тръсна глава и опита отново да се съсредоточи. Но пред очите му пак изникна човекът според Платон — шестфутов петел без нито едно перце по тялото, но с много плоски нокти. Макс е уязвим. Трябва да открия слабото му място. За разлика от Платон той не може да доуточнява определенията си, не е в състояние да отстъпи от тях, както и от всичко, което логически следва от тях.

— По дяволите! — каза високо Холорън. — Мисля, че открих най-после начина.

Помъчи се да го обмисли по-подробно, но видя, че няма вече сили. Оставаше му само едно: да опита, пък да става каквото ще.

— Макс — прошепна Холорън, — ето, идва оскубаният петел, или по-точно неоскубаният. Пъхни го в космологията си и го сдъвчи хубавичко.

Капитан Бити и лейтенант Джеймс се върнаха в лагера в края на третото земно денонощие. Завариха Холорън почти в безсъзнание. Бълнуваше, че Платон не искал да го пусне в лагера и тогава той, Холорън, се превърнал в петел без плоски нокти и с това посрамил учения философ.

Макс му бе дал да пие, завил го беше в мокро одеяло и бе опънал над него тент от двуслойна пластмаса, непропускаща светлината.

Преди да загуби съзнание, Холорън бе успял да надраска на едно листче: „Без паролата не можах да се прибера в лагера. Съобщете в завода да монтират аварийна верига в роботите ПР.“

Бити разпита Макс и научи всички подробности: как Холорън отишъл на разузнаване, за многобройните другоземци, които изглеждали досущ като Холорън. Беше съвсем ясно: отчаян, Холорън е търсел начин да проникне в лагера.

— Но после какво стана? — запита Бити. — Как все пак се е вмъкнал в лагера?

— Не се е „вмъквал“ — отвърна Макс. — Той просто изведнъж се оказа вътре.

— Но как е минал покрай теб, без да го забележиш?

— Не е минавал. Това е невъзможно. Просто мистър Холорън изведнъж се озова в лагера.

— Не разбирам — каза Бити.

— Говоря ви откровено, сър, аз също не разбирам как е станало. Боя се, че на вашия въпрос може да отговори само мистър Холорън.

Бити и Джеймс дълго си блъскаха главите над тази загадка, но така и не намериха никакво обяснение. Защото мислите им вървяха по грешен път. За да разберат по какъв начин бе проникнал Холорън в лагера, би трябвало да видят заключителните събития през очите на Макс.

… Жега, вятър, птици, скали, двойно слънце, пясък. На всичко това не съм длъжен да обръщам никакво внимание. Моята задача е да охранявам лагера от другоземците. Нещо се приближава към мен откъм скалите, откъм пустинята. Някакво голямо същество. То тича на четирите си крайници. Заповядвам му да спре. Но то само изръмжава в отговор. Отново му заповядвам да спре, по-рязко. Насочвам оръжието към него. Съществото ръмжи и продължава да върви към лагера.

Земните жители, когато ги питаш за паролата, винаги отговорят правилно.

Другоземците, когато ги питаш за паролата, винаги отговарят неправилно.

И хората, и другоземците, когато ги питаш за паролата, винаги отговарят било правилно, било неправилно.

Следователно, длъжен съм да на правя извода, че същество, което не отговаря, въобще не е способно да отговаря и мога да не му обръщам внимание.

На птиците и влечугите мога да не обръщам внимание. И на това голямо животно, което минава край мен, също мога да не обръщам внимание.

Не му обръщам внимание, но съм включил всичките си сетива на пълна мощ, защото мистър Холорън броди нейде из пустинята, а освен това там се моли другоземецът-джемисдар.

Но какво е това? Мистър Холорън по непонятен начин се е озовал в лагера. Той стене. От обезводняването на организма е изпаднал в шок.

Животното, което пропълзя покрай мен, изчезна безследно, а джемисдар вероятно все още се моли сред скалите.

,

Информация за текста

© 1971 Робърт Шекли

© 1973 Цвета Пеева, превод от английски

Robert Sheckley

The Cruel Equations, 1971

Източник: http://kosmos.pass.as/

Сканиране и разпознаване: ???

Редакция: Mandor, 2008 (#)

Публикация:

сп. „Космос“, 1973, бр.6

Преведе: Цвета Пеева

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5432]

Последна редакция: 2008-02-23 12:07:23

,

1

Леонидес — спартански цар, защищавал Термопилите.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×