— Я престани! — сряза го Хелмън. — Нямаме време за истерии.
— Извинявай — каза Каскър и бавно се отдалечи от цистерната на Вуузи.
— Смятам сега да приемем, че храната за тях е отрова за нас — каза Хелмън замислено. — И така ще можем да разберем дали отровата за тях е храна за нас.
Каскър не каза нищо. Той все още се чудеше какво ли би станало, ако Вуузи го бе изпил.
В ъгъла жилавото блокче продължаваше само да се кикоти.
— Тук има нещо, което наподобява отрова — извика Хелмън половин час по-късно.
Каскър напълно се беше окопитил — само от време на време леки спазми пробягваха по устните му.
— Какво пише на него? — попита той.
Хелмън търкулна на дланта си малка тубичка.
— Нарича се Уплътнителят на Пвасткин. Ето какво пише на етикета му: ВНИМАНИЕ! ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНО! ПВАСТКИНОВИЯТ УПЛЪТНИТЕЛ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН ДА ЗАПЪЛВА ДУПКИ И ПУКНАТИНИ, НЕ ПО- ГОЛЕМИ ОТ ДВА КУБИЧЕСКИ ВИМА. УПЛЪТНИТЕЛЯТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЯДЕ ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА. АКТИВНИЯТ РАМОТОЛ, СЪСТАВКА, КОЯТО ПРАВИ ПВАСТКИНОВИЯ УПЛЪТНИТЕЛ ЧУДЕСНО СТРЕДСТВО ЗА ЗАПЪЛВАНЕ, Е ОСОБЕНО ОПАСЕН, АКО СЕ ВЗЕМЕ ВЪТРЕШНО.
— Звучи великолепно — каза Каскър. — Може да ни вдигне във въздуха.
— Имаш ли някакви други предложения? — попита го Хелмън.
Каскър се замисли за миг. Храната на планетата Хелг бе явно противна на вкус за човешките същества. Така че може би отровата за тях… но не беше ли за предпочитане гладът?
След кратко допитване до стомаха си той реши, че гладът отпада.
— Давай! — рече той.
Хелмън пусна леко инжектора на земята и отвинти капачката на малката тубичка. Разклати я.
Не последва нищо.
— Пломбирана е — посочи Каскър.
Хелмън проби пломбата с нокът и постави тубичката на пода. От нея започна да блика зловонна зеленикава пяна.
Хелмън погледна подозрително пяната. Тя се разстилаше по пода и се втвърдяваше в голяма буца.
— Това сигурно е мая за хляб — каза той, като сграбчи здраво инжектора.
— Хайде, хайде! Страх стомах не пълни.
— Че аз не ти преча — каза Хелмън.
Буцата набъбна и стана голяма колкото човешка глава.
— Колко ли дълго ще продължава това? — запита Каскър.
— Рекламират го за уплътнител — отвърна Хелмън. — Предполагам, че и предназначението му е такова — да се разширява, за да запълва дупки.
— Добре де, но колко ще се разширява?
— За жалост не знам колко са два кубически вима. Но това не може да продължава безкрайно…
— Малко по-късно те забелязаха, че Уплътнителят бе изпълнил почти една четвърт от помещението и не показваше с нищо, че възнамерява да спира да расте.
— Трябваше да повярваме на етикета! — изстена Каскър от другия край на нарастващата буца. — Наистина е опасно.
Когато Уплътнителят набъбна още малко, той ускори своя растеж. Един лепкав ръб докосна Хелмън и той отскочи назад.
— Внимавай!
Той не можа да се добере до Каскър, застанал от другата страна на гигантското кълбо. Хелмън се опита да го заобиколи, но Уплътнителят пресече помещението по средата. Започна да набъбва към стените.
— Бягай! — извика Хелмън и се втурна към вратата зад гърба си.
Успя да я отвори в мига, в който растящата буца го настигна. Чу как от другата страна на помещението се хлопна врата. Хелмън не чака повече. Със спринт се втурна вътре и затръшна вратата след себе си.
Постоя така за миг, задъхан, стиснал инжектора в ръка. Едва сега разбра колко бе изтощен. Този бяг бе изчерпал последните му резерви от енергия и го бе довел до ръба на припадъка. Добре поне, че и Каскър бе успял да избяга.
Хелмън продължаваше да е в опастност.
Уплътнителят се провря като на шега през прогорената ключалка и влезе в помещението. Хелмън умело насочи инжектора срещу него, но Уплътнителят очевидно бе неуязвим… като всеки добър уплътнител.
Той не показваче никакви признаци на умора.
Хелмън отиде бързо до отсрещната стена. Вратата бе заключена и се наложи да прогори ключалката за да мине през нея.
Колко ли можеше да се разширява буцата? Колко ли бяха два кубически вима? Може би две кубически мили? Сега вече знаеше, че Уплътнителят е бил използван за запълване на пукнатини в кората на планетата.
В следващото помещение Хелмън поспря да си поеме дъх. Спомни си, че постройката е кръгла. Той щеше да си проправи път с горелката през останалите врати и щеше да стигне Каскър. Двамата щяха да си пробият път навън и…
Каскър нямаше инжектор.
Хелмън пребледня от ужас! Каскър бе влязъл в помещението отдясно, защото те го бяха отворили преди това. Уплътнителят несъмнено се промъкваше вече там през прогорената ключалка… и Каскър не можеше да излезе! От лявата му страна се намираше Уплътнителят, а от дясната — заключена врата!
Със сетни сили Хелмън се затича. Сандъците като че ли нарочно му препречваха пътя, препъваха го, забавяха го. Той разби следващата врата и се отправи бързо към другата. И следващата! И другата!
Уплътнителят не може да е изпълнил изцяло помещението на Каскър!
Ами ако го е изпълнил?
Струваше му се, че клинообразните помещения, всяко от които бе част от кръга, няма да се свършат никога — объркан низ от заключени врати, чужди стоки, още врати и още стоки. Хелмън се препъна в един кош и падна, изправи се на крака и падна отново. Бе стигнал до крайния предел на силите си и го бе преминал. Но Каскър бе негов приятел.
Освен това без пилот не би могъл да се измъкне от това място.
С треперещи колене Хелмън преодоля още две помещения и припадна пред третото.
— Ти ли си, Хелмън? — дочу той гласа на Каскър от другата страна на вратата.
— Добре ли си? — едва успя да попита Хелмън.
— Не мога да се похваля, че съм на широко — отвърна Каскър. — Но Уплътнителят спря да расте. Хелмън, изкарай ме оттука!
Хелмън лежеше на пода и дишаше тежко.
— Минутка само! — каза той.
— По дяволите с твоята минутка — изкрещя Каскър. — Изкарай ме оттука! Намерих вода!
— Какво? Как?
Хелмън се опита да стане, но краката му не го слушаха.
— Какво се е случило? — запита той.
— Като видях как онази буца започва да изпълва помещението, реших да опитам да подкарам Свръхспециалния транспорт. Помислих си, че той може да събори вратата и да ме изкара навън. И го заредих догоре с високоскоростно гориво Интегор.
— И какво? — попита Хелмън, като се стараеше да застави краката си да му се подчиняват.
— Този Свръхспециален транспорт е животно, Хелмън. А горивото Интегор е вода! Сега ме изкарай оттука.
Хелмън полегна назад и въздъхна доволно. Ако само бе имал малко повече време, щеше сам да се досети за цялата работа по пътя на чистата логика. Но сега всичко беше пределно ясно. Най-добрата машина за тези отвесни, остри като бръсначи планини можеше да бъде единствено животно, вероятно с прибиращи се пипала. Между пътуванията са го държали в зимен сън и ако това животно пие наистина вода, то и другите продукти предназначени за него, ще могат да се ядат. Разбира се, те все още не знаеха много за предишните жители на планетата, но несъмнено…
