забавление на този, който се храни.
— Тогава сам го изяж — предложи му Каскър.
Хелмън го изгледа кръвнишки, но не посегна към червеното блокче. Най-накрая каза:
— Да го махнем оттук.
Сложиха блокчето в ъгъла. То се изкиска само на себе си.
— А сега какво? — попита Каскър.
Хелмън хвърли поглед към купчините непознати стоки. В двата края на помещението забеляза врати.
— Хайде да надникнем в другите отделения — предложи той.
Каскър сви рамене отегчено.
Стигнаха до врата вляво. Беше заключена и Хелмън отново прогори ключалката с корабната горелка.
Това също бе продълговато помещение, пълно с непознати опаковки.
Вратата в другия край на помещението им се стори отдалечена на мили, но стигнаха дотам съвсем леко запъхтени. Хелмън прогори ключалката и отвориха.
Продълговато помещение, пълно с непознати опаковки.
— Навсякъде едно и също — отбеляза Каскър тъжно и затвори вратата.
— Изглежда в цялата постройка има такива помещения — каза Хелмън. — Питам се дали трябва да го разгледаме.
Каскър изчисли разстоянието, което би трябвало да изминат, съпостави го с останалите си сили и тежко се отпусна върху някакъв дълъг сив предмет.
— Защо ни е? — попита той.
Хелмън се опита да събере мислите си. Не се съмняваше, че ще открие някакъв ключ, нещо, което да им подскаже кое става за ядене и кое не. Но къде?
Разгледа това, на което бе седнал Каскър. По размер и форма приличаше на голям ковчег, с хлътнатина на капака. Беше от някакъв твърд, набразден материал.
— Какво според теб е това? — попита Хелмън.
— Има ли някакво значение?
Хелмън разгледа символите, изписани отстрани и ги потърси в речника.
— Невероятно! — промърмори той.
— Става ли за ядене? — попита Каскър с искричка надежда в гласа.
— Не. Седнал си на нещо, което се нарича: „Индивидуален супер транспорт Морог за познавачи хелгци, които желаят най-доброто от вертикалното транспортиране.“ Това е превозно средство!
— О… — изсумтя Каскър помръкнал.
— Но това е важно! Погледни го! Как ли действа?
Каскър се надигна отегчено от „Индивидуалния супер транспорт Морог“ и го разгледа внимателно. В четирите ъгъла забеляза четири едва забележими сглобки.
— Вероятно са прибиращи се колела, но не виждам…
Хелмън продължи да чете.
— Пише да му се дадат три ампуса фино гориво Интегор, после смазка Тондер и през първите три хиляди мугуса да не се превишава три хиляди рулса.
— Хайде да намерим нещо за ядене! — каза Каскър.
— Не разбираш ли колко важно е това? — попита Хелмън. — То би могло да реши проблема ни! Ако успеем да разгадаем логиката на съществата, конструирали този апарат, ще разберем как са мислели хелгците. Това на свой ред ще ни даде представа за нервната им система и евентуално за биохимичния им строеж.
Каскър остана неподвижен, без да е в състояние да реши дали силите ще му стигнат, за да удуши Хелмън.
— Например — каза Хелмън, — какъв вид превозно средство би могъл да се използва на място като това? Не може да е с колела, защото няма равни терени. Антигравитация? Може би, но на какъв принцип? И защо формата му е такава, а не…
Каскър тъжно реши, че няма да има достатъчно сили, за да го удуши, колкото и да му се искаше. Той вдигна глава и каза съвсем тихо:
— Най-учтиво те моля да престанеш да се правиш на учен. Хайде да видим, дали тук някъде няма нещо, което става за храна.
— Добре — съгласи се Хелмън намръщено и тръгна между контейнерите и кутиите. Каскър го гледаше и се чудеше откъде взема енергията, нужна за това. Стигна до извода, че съдружникът му е мозъчен тип, който чисто и просто не може да разбере кога е гладен.
— Ето нещо — подвикна Хелмън, застанал пред голям жълт варел.
— Какво пише? — попита Каскър.
— Малко е трудно за превод. Общо взето е нещо като: „Моришелс Вузи, с добавка от лакто-екто за нов вкус. Всеки пие Вузи. Употребява се преди и след хранене, няма неприятни странични ефекти. Става за деца! Напитката на Вселената!“
— Звучи добре — призна Каскър и си помисли, че в края на краищата Хелмън не е чак толкова глупав.
— Чрез това, според мен, веднъж завинаги би трябвало да разберем дали тяхната храна е и наша храна — каза Хелмън. — Нали Вузито е универсална напитка?
— Може би — отбеляза Каскър с надежда. — Може би е обикновена вода.
— Ще видим. — Хелмън отвори капака с ръба на горелката. Във варела имаше кристално бистра течност.
— Няма мирис — отбеляза Каскър, след като се наведе.
Кристално бистрата течност се надигна, за да ги посрещне.
Каскър се отдръпна толкова бързо, че се препъна в някаква кутия. Хелмън му помогна да стане и двамата отново се приближиха до варела. Течността се надигна с около метър и се насочи към тях.
— Какво направи сега? — попита Каскър и тръгна боязливо назад. Течността се понесе бавно около варела и се насочи към него.
— Хелмън! — изпищя Каскър.
Хелмън стоеше встрани. По челото му се стичаше пот. С намръщено лице той се мъчеше да разгадае речника.
— Май съм объркал превода — каза той.
— Направи нещо! — извика Каскър. Течността се опитваше да го притисне в ъгъла.
— Нищо не мога да направя… Аха, ето я грешката. Не е „всеки пие Вузи“, а „Вузи изпива всеки“. Това вече е нещо. Хелгците трябва да са просмуквали течности през порите си. Естествено, за предпочитане е да пият теб, вместо да пиеш ти.
Каскър се опита да се измъкне от течността, но тя му препречи пътя с весело бълбукане. В отчаянието си той грабна някаква кутия и я запрати по нея. Тя я улови, изпи я и я захвърли. После пак се насочи към него.
Хелмън хвърли друга кутия. Вузи изпи и нея, както и няколкото, които след това хвърли Каскър. После явно се умори, защото се прибра във варела си.
Каскър затръшна капака и седна отгоре разтреперан.
— Не е много добре — каза Хелмън. — Смятахме, че хелгците са имали хранителни навици като нашите. Разбира се, това не е задължително, така че…
— Не, не е. Разбира се, че не е. Мисля, че това е повече от ясно. Всеки може да види, че…
— Престани с това — скара му се Хелмън строго. — Нямаме време за истерични пристъпи.
— Съжалявам — каза Каскър и бавно се отдалечи от варела с Вузи.
— Значи трябва да приемем, че тяхното месо за нас е отрова — продължи Хелмън замислено. — Значи сега трябва да проверим дали тяхната отрова за нас е месо.
Каскър не каза нищо. Питаше се какво ли би станало с него, ако Вузи го беше изпило.
Гуменият блок все още се кискаше в ъгъла.
