На сутринта

някакви малки, невидими животни пискаха и цвърчаха из храсталака.

Това е доста самотно място, помисли Пиърсън, при това доста опасно. Искаше да се махне оттук.

Но как да се измъкне? Дали тук имаше някакви градове, хора? И ако ги имаше, дали изобщо щеше да ги открие?

Пък и какво всъщност правеше тук?

Той почеса обраслата си буза и се опита да си спомни. От снощи като че ли бяха минали милиони години. И като че ли животът бе напълно друг. Ню Йорк бе като град от сънищата. Сега единственото настояще за него беше тази джунгла и гладът, разкъсващ стомаха му. И непознатото шумолене, което бе започнало току-що.

Той се огледа, опитвайки се да намери източника на новия шум. Като че ди идеше отвсякъде и отникъде. Пиърсън сви юмруци и се втренчи до болка, опитвайки се да различи новия източник на заплаха.

После, съвсем до него, помръдна един блестящ, зелен шубрак. Пиърсън отскочи от него, като трепереше силно. Храстът се разтърси и тънките му листа с формата на куки издадоха онзи звук.

После…

Храстът го погледна.

Нямаше очи. Но Пиърсън усети, че шубракът го вижда, оглежда го и решава нещо. Храстът зашумя по-силно. Клоните му се протегнаха към него, докоснаха почвата, вкорениха се и изхвърлиха пипала, които се удължиха, вкорениха се и изхвърлиха нови пипала.

Храстът растеше към него, като се движеше със скоростта на бавно вървящ човек.

Пиърсън погледна острите, блестящи и извити листа, които се приближаваха към него. Не можеше да повярва на очите си, но трябваше.

И тогава си спомни другото, което се бе случило снощи.

— Ето ни на мястото, друже — каза Бенц, когато свиха към една яркоосветена сграда на Медисън авеню. Той вкара Пиърсън в асансьора. Качиха се на двайсет и третия етаж и влязоха в голяма и светла приемна.

Дискретна табела на стената съобщаваше: „ПРИКЛЮЧЕНИЯ БЕЗ ГРАНИЦИ“.

— Чувал съм за това място — каза Пиърсън и смукна дълбоко от цигарата с наркола. — Вероятно е скъпо.

— Не се притеснявай — отвърна му Бенц.

Една руса администраторка записа имената им и ги въведе в личния кабинет на доктор Сринагар Джонс, консултант по приключенията.

— Добър вечер, господа — каза Джонс.

Той бе висок, слаб и с очила. Пиърсън едва се сдържа да не се изкикоти. Този ли е по приключенията?

— Значи искате приключения, господа? — попита любезно Джонс.

— Той иска приключение — каза Бенц. — Аз съм само негов приятел.

— Разбира се. Е, господине — обърна се Джонс към Пиърсън, — какъв вид приключение имате предвид?

— Сред природата — отговори Пиърсън с лек вътрешен трепет, но напълно уверено.

— Ние имаме точно такова нещо — каза Джонс. — Обикновено се заплаща. Но тази нощ всички приключения са безплатни благодарение на президента Мейн. Ред В-1 в кабината ви за гласуване. Заповядайте насам, господине.

— Почакайте. Знаете ли, не ми се иска да бъда убит. Безопасно ли е това приключение?

— Напълно. В наши дни не би бил разрешен никакъв друг вид приключения. Ето как става. Вие ще легнете удобно на легло в нашата стая за приключения и ще получите напълно безболезнена инжекция. От нея веднага ще изпаднете в безсъзнание. После чрез внимателно прилагане на слухови, визуални и други ефекти ние ще възпроизведем приключението в ума ви.

— Като сън ли? — попита Пиърсън.

— Това е най-добрата аналогия. Този сън с приключения е с напълно реално съдържание. Вие ще изпитате истинска болка, реални чувства. Няма начин да го различите от действителността. С изключение, разбира се, на това, че то е сън и поради това е напълно безопасно.

— А какво ще стане, ако например ме убият по време на това приключение?

— Същото, каквото ако сънувате, че сте убит. Събуждате се и това е всичко. Но докато сте в ултрареалния и многоцветен сън, вие сте напълно свободен и можете съзнателно да направлявате движенията си.

— А ще съзнавам ли това, когато преживявам приключението?

— Напълно. Докато сънувате, вие напълно осъзнавате състоянието си на сън.

— Давайте тогава! — извика Пиърсън. — Да потънем в мечтите!

Яркозеленият храст растеше бавно към него. Пиърсън избухна в смях. Сън! Разбира се, че беше сън! Нищо не може да го нарани. Заплашителният храст бе част от въображението, също както и синьо-черното животно. Дори и да се бяха сключили челюстите на звяра върху врата му, той нямаше да бъде убит.

Просто щеше да се събуди в онази стая на фирмата за приключения.

Сега вече всичко му изглеждаше смешно. И защо не бе разбрал това по-рано? Онова синьо-черно същество явно бе създание от сънищата. И яркозеленият храст също беше въображаем. Всичко това бе доста глупаво и невероятно, когато човек помислеше сериозно за него.

— Добре — изрече Пиърсън на висок глас — Сега можете да ме събудите.

Нищо не се случи. Тогава си спомни, че не може да се събуди ей така, по желание. Това би обезсмислило чувството за приключение и би разрушило терапевтичния ефект от възбудата и страха върху измъчената нервна система.

Сега вече си спомни. Единственият начин да излезеш от съня на приключенията бе да преминеш с успех през всички препятствия. Или да бъдеш убит.

Храстът бе стигнал почти до краката му. Пиърсън го огледа, като се чудеше на реалистичния му вид.

Растението затегна едно от извитите си листа около кожената му обувка. Пиърсън се ухили, чувствайки гордост от начина, по който се бе справил със страха и отвращението си. Беше достатъчно да не забравя, че това нещо не може да го нарани.

Но как, запита се той, човек би могъл да преживее реално приключение, щом знае, че то не е реално? Не е възможно фирма „Приключения без граници“ да не е предвидила това.

И тогава си спомни последното, което Джонс му бе казал.

Той вече лежеше върху бялото легло и Джонс се бе надвесил над него с готова спринцовка.

— Слушай, приятел, как бих могъл да преживея приключение, щом знам, че то не е истинско? — бе попитал Пиърсън.

— Погрижили сме се и за това — бе отвърнал Джонс — Всъщност някои от нашите клиенти преживяват истински приключения, господине.

— Хммм?

— Истински, реални приключения във физическия смисъл на думата. Понякога клиентът ни получава тази инжекция, но не му се прилагат останалите стимулатори. Натоварваме го на борда на космически кораб и го изпращаме на Венера. Там идва на себе си и изпитва в действителност онова, което останалите само сънуват. Ако успее, той оживява.

— А ако не успее?

Джонс бе повдигнал рамене, изчаквайки търпеливо с насочена спринцовка.

— Но това е нечовешко! — бе извикал Пиърсън.

— Не сме съгласни. Преценете сам, господин Пиърсън. Нуждата от приключения в настояще време е голяма. Опасността е необходима, за да бъде преодоляно известното отслабване на човешката раса. Тези