Фред изпразни съдържанието на кратунката и я хвърли на пода.
— Исках да кажа, че този серум би трябвало да се изследва преди да бъде ползван от земен човек — каза Карвър. — Нямаме представа как би подействал. Става дума за собственото ти добро.
— Сигурно — подигравателно изрече Фред. — Само погледни как реагира лекарството.
Почернелите краища на раната вече бяха порозовели и тя се затваряше. Скоро остана само белег като от драскотина. После и той изчезна и остави на мястото си нова, розова кожа.
— Доста добре, а? — преглътна почти истерично Фред. — Действа, професоре, действа! Изпий и ти едната, приятелче, ще поживееш шейсетина години в повече. Мислиш ли, че тази работа би могла да бъде синтезирана? Ще спечелим милион, десет милиона, милиард! Пък ако не успеем, добрата стара Лорей ще си бъде на мястото. Можем да се връщаме на петдесетина години веднъж и да се презареждаме. Това нещо даже е вкусно, професоре. Има вкус на… Какво има?
Професор Карвър гледаше с ококорени от учудване очи към Фред.
— Ама какво има? — попита ухилен Фред. — Да не съм се закопчал накриво? Какво ме гледаш?
Карвър не отговори. Устните му трепереха. Той бавно започна да отстъпва.
— Ама какво, по дяволите, има? — втренчи се Фред в Карвър. После хукна към предната част на кораба и се погледна в огледалото.
—
Карвър се опита да каже нещо, но не успя. Той гледаше как лицето на Фред бавно се променя, изглажда, оглупява, превръща се в маска, върху която природата като че ли само е нахвърляла ориентировъчните черти на разума. По главата на Фред започнаха да се появяват странни издутини. Цветът на кожата му бавно започна да се променя от розов в сивкав.
— Казах ти да почакаш — въздъхна Карвър.
—
— Ами това трябва да е остатъчното действие на сърси. Раждаемостта, както знаеш, практически не съществува на Лорей. Дори и с лечителската сила на сърси, тази раса трябваше да е загинала отдавна. Освен ако серумът няма и друго действие… Например възможността да променя по-низшите животински видове в разумната форма на лореянски живот…
— Но това е просто невъзможно!
— Само изричам една хипотеза на базата на твърдението на Дег, че сърси е майката на народа на Лорей. Боя се, че това е истинското значение на култа към известни видове животни и забраната да бъдат изяждани. Определени животни трябва да са източник на отделни кастови различия сред хората на Лорей. Но даже и споменаването на идеята за това е забранено. То ясно показва колко дълбоко е вкоренено у тях чувството за малоценност, поради твърде близкото родство с животинския им свят.
Карвър почеса отчаяно челото си.
— Може да предположим, че сокът от сърси играе ролята на кастов разделител сред народа на Лорей — продължи той. — Може да бъде развита теорията, че…
— По дяволите теорията — каза Фред, ужасен от звука на гласа си, който бе станал тънък и носов като този на лореянците. — Професоре, направете нещо!
— Нищо не бих могъл да сторя.
— Може би земната наука…
— Не, Фред — тихо отговори Карвър.
—
— Фред, моля те, опитай се да разбереш. Не мога да те върна на Земята.
— Какво говорите? Трябва да сте полудял!
— Никак даже. Как бих могъл да те върна и да разкажа подобна фантасмагория? Та те ще приемат всичко това като гигантска лъжа.
— Но…
— Послушай ме. Никой няма да повярва! Всички ще помислят, че ти по-скоро си някой необикновено интелигентен лореянец. Самото ти присъствие, Фред, ще обезсмисли основната цел на книгата ми!
— Но вие не можете да ме изоставите! — изстена Фред. — Не можете да направите такова нещо!
Професор Карвър още държеше двата револвера в ръцете си. Той пъхна единия под колана си и насочи другия.
— Нямам намерение да унищожавам труда, на който съм отдал целия си живот. Излизай, Фред.
— Не!
— Няма да повтарям. Излизай, Фред.
— Няма! Ще ти се наложи да ме застреляш!
— Ако трябва, ще го направя — увери го Карвър. — Ще те застрелям и ще те изхвърля навън.
Той се прицели. Фред отстъпи към люка, отключи и го отвори. Селяните чакаха тихо отвън.
— Какво ще направят те с мен?
— Съжалявам, Фред — каза Карвър.
— Няма да отида! — изпищя Фред и се хвана за люка с две ръце.
Карвър го изхвърли в ръцете на очакващата го навън тълпа и метна двете останали пълни кратунки със сок от сърси подире му. После бързо, за да не види какво ще стане, заключи и херметизира люка.
След един час той вече напускаше атмосферните граници на планетата.
Когато се върна на Земята, книгата му „Основни причини за вродената малоценност на извънземните народи“ бе оценена като крайъгълен камък за сравнителната антропология. Но почти веднага след издаването й се появиха проблеми.
Един капитан на космически кораб на име Джонс се върна на Земята от пътешествие и твърдеше, че на някаква си планета Лорей, той бил открил един туземец, който по разума си не се различавал от земляните. И бе донесъл запис на разговорите си с него, както и филм, за да докаже твърденията си.
Тезата на Карвър бе подложена за известно време на съмнения, докато той не изследва лично донесените доказателства. Тогава той доказа с безжалостната си логика, че така нареченият супер- лореянец, този образец на Лорей, този предполагаем равностоен по разум на земното човечество туземец, заема най-ниското стъпало в лорейската йерархия — ролята на Метач, което ясно се виждаше от широката черна ивица, пресичаща лицето му.
Космическият капитан призна, че това твърдение е вярно.
„Защо тогава, заяви убедено Карвър, този супер-лореянец, въпреки така наречените си «възможности», не е успял да заеме по-висок пост в първобитното общество, в което живее?“
Въпросът накара капитана и привържениците му да замлъкнат и всъщност унищожи в зародиш новопоявилото се течение в науката. И доктрината „Карвър“ за вродената малоценност на извънземните народи понастоящем е възприета навсякъде из Галактиката от хората, носители на земния разум.
Информация за текста
© 1959 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
The Sweeper of Loray, 1959
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-05-X (т.3)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8988]
Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00
