Мат на втори ход

— Извинявайте. Беше не особено подходящо, макар и неизбежно сравнение. Но така или иначе битка не е имало, въпреки че вие имате числено превъзходство. Така ли е?

— Да.

— А знаете, че поддържането на тази флота изчерпва ресурсите на Земята. Президентът би искал да знае защо досега не е имало битка.

— Първо искам да чуя останалите въпроси — каза Бранч. Той стисна юмруци, но си наложи да не ги вдига.

— Много добре. Моралният фактор. Продължаваме да получаваме доклади от вас за случаи на бойна умора. С други думи казано — за откачени. Цифрите са абсурдни! Тридесет процента от хората ви като че ли са в стационар. Това е доста висока цифра даже и при напрегнати ситуации.

Бранч не отговори.

— Накратко казано — продължи Елснър, — бих искал да ми отговорите на тези въпроси. А после, може да поискам вашата помощ за провеждането на преговори за подписване на примирие. Тази война беше абсурдна от самото си начало. Тя не бе желана от Земята. Президентът смята, че с оглед на статичното положение, до което сме достигнали, вражеският командир ще погледне благосклонно на тази идея.

Полковник Маргрейвс влезе, залитайки със зачервено лице. Беше довършил незавършената „работа“, добавяйки още триста грама към полупияното си състояние.

— Какво чувам за примирие? — извика той.

Елснър го изгледа и после се обърна отново към Бранч.

— Предполагам, че сам ще се заемете с тази задача. Ако успеете да се свържете с вражеския командир, аз ще се помъча да го убедя.

— Те не са заинтересувани от това — каза Бранч.

— Откъде знаете?

— Опитах се. Вече шест месеца се опитвам да преговарям за примирие. Те искат пълна капитулация.

— Но това е абсурд — възкликна Елснър и поклати глава. — Нямат никакво основание да искат подобно нещо. Флотите ни са приблизително еднакви по мощност. Още не сме провеждали големи битки. Как биха могли те…

— Много просто — изръмжа Маргрейвс, който се приближи до представителя и го погледна отблизо в лицето.

— Генерале. Този човек е пиян — каза Елснър и скочи прав.

— Разбира се, че съм, дребен идиот такъв! Още ли не си разбрал? Войната е загубена! Напълно, безвъзвратно.

Елснър се извърна ядосано към Бранч. Генералът въздъхна и се изправи.

— Така е, Елснър. Войната е загубена и всеки човек във флотата го знае. Това е причината за ниския морал. Ние просто си висим тук и чакаме да ни взривят и унищожат до един.

Флотата се престрои. Хиляди точки заплуваха из пространството в сложен и объркан ред.

На пръв поглед безсмислен.

Редиците се сляха, разгърнаха и подредиха отново. Динамично и внимателно балансирана, всяка конфигурация представляваше планиран ход върху простиращия се на хиляди мили фронт. Насрещните точки също се изместиха, за да отвърнат на изискванията на новото разпределение.

Къде беше предимството? За непрофесионалния поглед една игра на шах е безсмислен сбор от фигури и позициите им. Но за играчите играта би могла вече да бъде спечелена или загубена.

— А сега нека всички се успокоим — меко заговори Бранч. — Маргрейвс, направи ни по едно питие. Аз ще обясня всичко. — Полковникът отиде до добре заредения бар в ъгъла на помещението.

— Чакам — каза Елснър.

— Първо, един преглед на събитията. Спомняте ли си обявяването на войната преди две години? И двете страни подписаха договор за ненападение на собствените им планети. Беше уговорено място в космоса, където да се срещнат флотите.

— Това е стара история — прекъсна го Елснър.

— Но тя има значение. Флотата на Земята излетя, групира се и пристигна на мястото на срещата. — Бранч прочисти гърлото си. — Запознат ли сте с КВК? Компютри за изчисляване на вероятностно възможни конфигурации. Те са като играчи на шах с безкрайно големи възможности. Те подреждат флотата в оптималната конфигурация за нападение-отбрана на база на съответното подреждане на вражеската флота. Така беше направен първият ход.

— Не виждам необходимостта… — заговори Елснър, но Маргрейвс, който се върна с напитките, го прекъсна.

— Почакай, момчето ми. Скоро тук ще стане заслепяващо светло.

— Когато флотите се срещнаха, КВК изчислиха вероятностите за успех на атаката. Те установиха, че ние ще изгубим около осемдесет и седем процента от нашата флота срещу шестдесет и пет процента от противниковата. Ако те ни атакуваха, те щяха да изгубят седемдесет и девет процента срещу наши шестдесет и четири. Тогава ситуацията беше такава. Чрез екстраполация, тяхното оптимално подреждане за атака тогава щеше да завърши само с четиридесет и пет процентна загуба на флотата им. Докато от нашата щяха да бъдат загубени седемдесет и два процента.

— Не знам много за КВК — призна Елснър. — Моята специалност е психология. — Той отпи от питието си, направи гримаса и отпи отново.

— Те са като шахматисти — каза Бранч. — Могат да изчислят вероятните загуби от дадена атака, за която и да е точка във времето и каквато и да било конфигурация на подреждане. Могат да екстраполират вероятните премествания и действия на всяка от страните. Точно затова при първата ни среща не бе осъществен сблъсък. Нито един командир няма да се реши да анихилира флотата си просто ей така.

— Добре де, защо тогава вие не използвахте лекото си предимство в числеността? Защо не спечелихте превъзходство над тях?

— А! — възкликна Маргрейвс и отпи от чашата си. — Ето я! Иде светлината!

— Нека да ви го обясня с една аналогия — намеси се Бранч. — Ако имате двама еднакво добри шахматисти, когато единият от тях спечели предимство, краят на играта помежду им е предопределен. Другият вече не може да направи нищо, за да промени хода на играта. Остава само да се надява първият да допусне някаква грешка. Ако обаче всичко се развие по правилата, краят на играта наистина е предопределен. Този момент на спечелване на предимство би могъл да дойде след първите един-два хода, макар самата игра да продължава часове наред.

— И не забравяй — намеси се Маргрейвс, — че за окото на некомпетентния може да няма никакво видимо превъзходство. Дори е възможно още да не е загубена нито една от фигурите.

— Точно това става тук — тъжно продължи Бранч. — КВК апаратурите и на двете флоти са максимално ефективни. Но противникът има предимство, което използва много внимателно. И ние не можем да променим това по никакъв начин.

— Но как се е случило? — попита Елснър. — Кой е допуснал грешка?

— КВК е изчислил първоначалната причина за грешката — каза Бранч. — Краят на войната е бил заложен още при подреждането за тръгване на нашата флота от Земята.

— Какво означава това? — попита Елснър и остави чашата си.

— Точно това, което казах. Подреждането за тръгване на нашата флота на светлинни години от мястото на битката и дълго преди да срещнем вражеската флота е причина да загубим предимството. Когато се срещнахме тук, те имаха онова минимално предимство в позициите, достатъчно, за да спечелят войната. Само толкова е било необходимо. Ако не за нас, то поне за КВК.

— Ако това може да те успокои — намеси се отново Маргрейвс, — възможността да се случи такова нещо е била петдесет на петдесет. Можеше да стане така, че при онзи първи ход, предимството да бъде на наша страна.

— Ще трябва да науча нещо повече по този въпрос — каза Елснър. — Все още не ми е напълно ясно.