Все още никой не бе доловил присъствието им. Неизвестната съдба, сполетяла двайсетте предишни експедиции, все още не се бе проявила.
Пид продължи да маневрира към атомната централа, докато над планетата постепенно се спускаше мрак. Премина над близките къщи и увисна над някаква горичка.
Стана съвсем тъмно, самотната луна на зелената планета бе обвита в облаци.
Един от тях се спусна ниско.
И се приземи.
— Бързо, всички вън! — изкомандва Пид и се отдели от приборите за управление. Възприе формата на пилот, която беше най-удобна за тичане и изскочи навън през люка. Гер и Илг се втурнаха след него. Спряха на петдесетина метра от кораба и зачакаха.
Вътре се затвори електрическа верига. Земята потрепери безшумно и летателният апарат започна да изчезва. Пластмасите се разграждаха, металът хлътваше и се смачкваше. Скоро корабът се превърна в огромна купчина боклук, но процесът продължаваше. Големите парчета се разкъсваха на по-малки, те на още по-малки и още по-малки.
Докато гледаше как машината му се разпада, Пид изведнъж се почувства безпомощен. Той беше Пилот, от кастата на Пилотите. Баща му също беше пилот, както и неговият баща преди това и така нататък, чак до зората на времето, когато на планетата Глом са били създадени първите космически кораби. Цялото си детство бе прекарал около тях, целия си останал живот бе пилотирал.
Сега, останал без кораб, имаше чувството, че е гол и беззащитен.
След няколко минути на мястото на кораба остана само купчина прахоляк. Нощният вятър започна да го разнася и скоро не остана нищо.
Чакаха. Нищо не се случи. Вятърът въздишаше в дърветата и те скърцаха. Зацвърчаха катерички, птиците неспокойно се размърдаха в гнездата си.
На земята падна жълъд.
Пид въздъхна облекчено — двайсет и първата експедиция, изпратена от Глом, бе стигнала целта си успешно.
Нямаше какво да се прави до сутринта, така че Пид се зае да състави план. Не бяха посмели да се приземят още по-близо до атомната централа, така че сега трябваше да се приближат. Някой от тях трябваше да се добере до самата реакторна зала и да активира телепортер.
Трудна работа. Но Пид се чувстваше уверен в успеха. В края на краищата Глом притежаваше удивителна находчивост.
Удивителна находчивост, мислеше той с горчивина, но ужасно малко радиоактивни материали. Това бе другата причина експедицията му да е толкова важна. В световете на Глом беше останало твърде малко радиоактивно гориво.
Преди векове Глом бе изразходвал запасите си от радиоактивност, за да завладее съседните светове и да засели тези, които бяха годни за живот. Колонизацията едва успяваше да компенсира нарастващата раждаемост. Непрекъснато имаше нужда от нови светове.
Тази планета, открита при една разузнавателна експедиция, също беше нужна. Ставаше за живот, но беше твърде отдалечена. Не разполагаха с нужното гориво, за да изпратят завоевателна флотилия.
За щастие имаше и друг начин. По-добър.
През вековете учените от Глом бяха създали телепортера. Това устройство, триумф на инженерството на идентичността, даваше възможност само за миг огромна маса да се пренесе между всеки две свързани точки.
Едното устройство се намираше в единствения ядрен реактор на Глом. Другото трябваше да се постави в близост до друг ядрен реактор и да се активира. Извлечената енергия, която се пренасяше по канала се преобразуваше няколко пъти и след това, благодарение на чудото на инженерството на идентичността. Глом можеше да
Беше съвсем просто, но досега нито една експедиция не беше успяла да постави телепортер на Земята.
Никой не знаеше какво се е случило, защото досега нито един от корабите не се бе върнал.
Преди зазоряване се промъкнаха край гората, възприели зеления цвят на растителността около тях. Телепортерите им пулсираха едва доловимо, защото бяха регистрирали близостта на атомния източник.
Изведнъж пред тях се втурна някакво четириного същество. Гер моментално си пусна четири крака и хукна да го догони.
— Гер! Върни се веднага! — извика Пид на Детектора, забравил всякаква предпазливост.
Гер настигна животното и го събори. Опита се да го отхапе, не беше забравил да си пусне зъби. Съществото се освободи и изчезна в храсталака. Гер си пусна зъби и напрегна мускули, за да скочи.
— Гер!
Детекторът неохотно се подчини и се върна.
— Бях гладен.
— Не беше — укори го Пид строго.
— Бях — промърмори Гер и се загърчи от смущение. Пид си спомни какво му бе казал шефът. Гер наистина имаше склонности на Ловец. Трябваше да го наблюдава по-внимателно.
— Повече няма да търпя това — каза Пид. — Не забравяй, че не е позволено да заемаш екзотични форми. Задоволявай се с формата, в която си роден.
Гер кимна и отново се сля с храсталака. Продължиха.
Стигнаха края на гората и видяха атомната централа. Пид прие формата на храст, а Гер — на пън. Илг, след кратко колебание, се превърна в млад дъб.
Атомният реактор се намираше в ниска, продълговата сграда, около която имаше метална ограда. Видяха портал и охрана.
Най-важното, каза си Пид, е да се мине през този портал. Зае се да измисли начини и средства.
От откъслечните доклади, достигнали до тях от предишните експедиции, се знаеше, че жителите на тази планета в някои отношения много приличат на тях самите. Гледаха домашни любимци, имаха домове и деца, цивилизация. Притежаваха известни технически умения, като жителите на Глом.
Но имаше и невероятни различия. Тукашните обитатели имаха постоянни форми, като камъните или дърветата. За да компенсират това, на планетата съществуваше фантастично разнообразие от всевъзможни видове и типове. На Глом съществуваха само осем определени форми животни.
Явно жителите на планетата умееха да регистрират присъствието на нашественици. На Пид му се щеше да разбере какво се е случило с предшествениците му. Така работата щеше значително да се улесни.
Покрай тях мина същество. Придвижваше се с помощта на два удивително твърди и непохватни крака. Вдървеността беше характерна за всяко негово движение. Отмина, без да ги погледне.
— Знам какво да направя — каза Гер, когато съществото се отдалечи достатъчно. — Ще добия тяхната форма и ще мина през портала. После ще намеря реакторната зала и ще активирам телепортера.
— Не знаеш езика им — отбеляза Пид.
— Няма да разговарям с тях. Няма да им обръщам внимание. Гледай! — И Гер прие формата на появилото се само преди миг същество.
— Не е лошо — отбеляза Пид.
Гер направи няколко непохватни крачки, стремейки се да имитира видяната преди малко походка.
— Боя се обаче, че няма да излезе нищо — каза Пид.
— Но предложението ми е логично — възрази Гер.
— Така е. Вероятно тъкмо заради това по този начин са опитали да действат и другите експедиции. Никоя от тях не успя.
Тук не можеше да има спор и Гер отново зае формата на пън.
— Какво ще правим тогава? — попита той.
