Покрай мястото, където се криеше, мина куче.
— Здрасти — поздрави го то.
Беше Гер!
— Какво стана? — попита Пид нетърпеливо и въздъхна с облекчение. — Къде се бави толкова дълго? Не успя ли да влезеш?
— Не знам — отвърна Гер. — Не се и опитах.
Пид се стъписа.
— Ловувах — обясни Гер спокойно. — Тази форма е идеална за лов. Бях с една друго куче.
— Ами експедицията… дългът ти!?
— Промених решението си — отвърна Гер. — Знаеш ли какво… Никога не съм искал да съм детектор.
— Но ти си роден такъв!
— Така е. Но какво от това? Винаги съм искал да съм Ловец.
Пид разтърси цялото си тяло от гняв.
— Не можеш да бъдеш — обясни той много бавно, както се обяснява на същество от Глом. — Формата на Ловец ти е забранена.
— Тук не е — отвърна Гер и завъртя опашка.
— Престани с това! — извика Пид гневно. — Влез в централата и активирай телепортера! Аз ще се опитам да забравя това неподчинение.
— Няма — заяви Гер. — Не искам тук да идва никой от Глом. Ще развалят хубавото място.
— Прав е — обади се един дъб.
— Илг! — изохка Пид. — Къде си?
Клоните се размърдаха.
— Ето тук — отговори Илг. — Бях се отдал на Мислене.
— Но… твоята каста…
— Пилот — прекъсна го Гер тъжно, — защо не се събудиш от съня си? Повечето от жителите на Глом са нещастни. Единствено обичаят ни принуждава да заемаме кастовата форма на предшествениците си.
— Пилот — обади се и Илг, — всички се раждат Безформени!
— И след като са Безформени, на Глом трябва да има Свобода на формата! — възкликна Гер.
— Точно така — съгласи се Илг. — Само че той никога няма да разбере. А сега, моля да ме извините. Искам да Мисля.
И дъбът притихна. Пид се засмя горчиво.
— Хората тук ще ви убият — каза той. — Както са убили предшествениците ни от другите експедиции.
— Никого не са убили — каза му Гер. — Другите експедиции са тук.
— Живи?
— Разбира се. Хората дори не знаят, че съществуваме. Кучето, с което ловувах, е от деветнайсетата експедиция. Тук има стотици като нас. Мястото ни харесва.
Пид се опита да схване чутото. Винаги си бе давал сметка, че низшите касти имат ниско кастово съзнание, но това… това беше скандално!
Тайната заплаха на тази планета беше… свободата!
— Ела с нас, Пилот — подкани го Гер. — Тук е истински рай. Знаеш ли колко различни видове населяват тази планета? Не е възможно да се преброят! Има форми, които удовлетворяват всякакви нужди!
Пид поклати глава. Едва ли тук съществуваше форма, която да удовлетвори
Но беше ясно, че хората не подозират за съществуването на Глом. Значи нямаше да е трудно да се приближи до реактора.
— Върховният съвет на Глом Ще Се занимае с всички вас — изръмжа той и прие форма на куче. — Лично ще сложа телепортера където трябва.
Той се огледа за миг, озъби се на Гер и тръгна към портала.
Пазачът дори не го погледна. Пид се мушна през вратата на сградата след един човек и тръгна по някакъв коридор. Телепортерът в телесната му торба запулсира по-силно — насочваше го към реакторната зала.
Изкачи се тичешком по стълбището и тръгна по друг коридор. Зад ъгъла чу стъпки и Пид инстинктивно си даде сметка, че в сградата не пускат кучета.
Огледа се отчаяно, за да намери някакво скривалище, но в коридора нямаше нищо подходящо. Все пак, на тавана висяха лампи. Той подскочи и се залепи до тях. Доби форма на осветително тяло с надеждата хората да не проверят защо не свети.
Минаха няколко двукраки, които тичаха.
Пид прие формата им и забърза нататък.
Трябваше да се приближи още повече.
По коридора се зададе друг човек. Изгледа Пид особено, започна да му говори нещо и после хукна.
Пид не знаеше какво се е случило, но също хукна с всички сили. Телепортерът в тялото му пулсираше неудържимо, което означаваше, че почти е стигнал критичното разстояние.
Изведнъж умът му бе обладан от ужасно съмнение.
Леко забави крачка.
Свобода на формата… странна идея. Смущаваща идея.
Очевидно творение на Безформения, каза си той и отново хукна с всички сили.
В края на коридора имаше огромна залостена врата. Пид се вторачи в нея.
Отекваха човешки стъпки, чуваха се викове.
Какво бе станало? Как го бяха открили? Той огледа тялото си набързо и опипа лицето си.
В бързината беше забравил да му придаде очертания.
Дръпна отчаяно вратата. Извади телепортера, но пулсирането все още не беше достатъчно силно. Трябваше да се приближи още.
Огледа вратата. Под нея имаше малка пролука. Той бързо стана безформен и се стече под нея, като едва успя да промъкне телепортера.
От другата страна на вратата имаше механизъм за заключване. Той заключи и потърси с поглед нещо, с което да я подпре за по-сигурно. Стаичката беше малка. В единия й край се виждаше масивна оловна врата, зад която беше реакторът. От другата страна светеше малко прозорче и това беше всичко.
Пид погледна телепортера. Пулсирането беше каквото трябва. Най-после щеше да изпълни мисията си. Тук телепортерът можеше да заработи — да изсмуче и преобразува енергията на реактора. Оставаше само да го активира.
Но всички си бяха отишли — всички до един.
Пид се поколеба.
Замисли се над възможностите. Да заема каквато си иска форма, без никой да му пречи! На тази райска планета би могъл да изпълни всичките си амбиции, да стане всичко, да направи всичко.
И нямаше да е самотен. Тук имаше и други от Глом, които се наслаждаваха на Свободата на формата.
Хората започнаха да разбиват вратата. Той все още се колебаеше.
Как да постъпи? Свобода на…
Не е за мен, помисли си с горчивина. Беше твърде лесно да си Ловец или Мислител. Той беше Пилот. Пилотирането беше неговият живот и неговата любов. Как би могъл да пилотира тук?
Разбира се, човеците имаха кораби… Би могъл да се превърне в човек, да намери кораб…
Никога. Беше твърде лесно да се превърнеш в дърво или куче. Много по-трудно би било успешно да минеш за човек.
Вратата започваше да поддава.
