Билет за Транай

— Кой беше този човек?

— Върховният президент Борг — отговори пиколото. — Приехте ли поста?

Гудмън поклати бавно глава. Изведнъж си даде сметка, че за Транай трябва да научи много неща.

На следващата сутрин Гудмън си записа адресите на всички предприятия за роботи в Порт Транай по азбучен ред и започна да търси работа. За негова изненада, попадна където трябва още на първия адрес и бе назначен без никакви проблеми. Наеха го в големия завод за домашни роботи Абаг, веднага щом хвърлиха бегъл поглед на препоръките му.

Новият му работодател, господин Абаг, беше нисък и грубоват на вид човек, с подобна на грива бяла коса и неизтощима енергия.

— Радвам се, че приемам сътрудник от Тера — каза той. — Знам, че вие сте изобретателни хора, а това качество е много ценно за нас. Ще бъда откровен с теб, Гудмън, надявам се да спечеля от познанията ти на пришълец. В момента сме в безизходица.

— Производствен ли е проблемът? — попита Гудмън.

— Ще ти покажа.

Абаг го поведе през цеховете, покрай Термичната обработка, Рентгеновия анализ, конвейерната зала и най-накрая влязоха в лабораторията. Тя беше обзаведена като комбинация от кухня и всекидневна. Край едната стена бяха подредени десетина робота.

— Опитай един — каза Абаг.

Гудмън отиде до най-близкия и разгледа копчетата за управление. Нямаше нищо сложно. Накара машината да изпълни стандартния репертоар — да взема и премества предмети, да мие чинии и тенджери, да подрежда маса. Роботът действаше съвсем адекватно, но влудяващо бавно. На Земята този недостатък бе преодолян още преди години. Явно тук на Транай развитието не бе така бързо.

— Струва ми се доста бавен — отбеляза Гудмън предпазливо.

— Прав си — кимна Абаг. — Ужасно бавен е. Лично аз смятам, че така е добре, но според данните от маркетинга клиентите ни искат да е още по-бавен.

— Моля?

— Нелепо, нали? — попита Абаг тъжно. — Ако го забавим повече, ще трябва да работим на загуба. Погледни какво има вътре.

Гудмън отвори задния капак и премигна пред плетеницата от проводници. След малко успя да разбере за какво става дума. Роботът бе конструиран по подобие на модерните машини от Земята, със стандартните евтини компоненти. Наред с тях обаче бяха монтирани различни релета за прекъсване на сигнала, устройства за объркване на импулсите, снижаващи оборотите предавки.

— Кажи ми как бихме могли да го направим още по-бавен, без да увеличим размера поне с една трета и разходите най-малко два пъти? — попита Абаг ядосано. — А и нямам представа какво ще е следващото разподобрение, което ще поискат.

Гудмън се опитваше да свикне с идеята за разподобряване на една машина.

На Земята всички производители се стремяха да произвеждат по-бърза, по-точна, по-съвършена техника. Досега не бе имал никакъв повод да подлага на съмнение целесъобразността на тази философия. И сега нямаше.

— И като капак на всичко — продължи Абаг, — пластмасата за този модел се катализира или не знам какво. Виж.

Той дръпна крака си назад и изрита робота в средната му част. Пластмасата се огъна като лист ламарина. Ритна я още веднъж. Огъна се още повече, а роботът започна жално да пиука и свети. Третият ритник счупи капака и вътрешностите на машината се пръснаха по пода по особено зрелищен начин.

— Доста чуплив е — отбеляза Гудмън.

— Не е достатъчно. Целта е да се разпилява по пода още при първия ритник. Клиентите ни не искат да го ритат по цял ден. Така не получават удовлетворение. Кажи ми обаче как бих могъл да произведа пластмаса, която издържа на нормални натоварвания — защото не искаме роботите да се чупят случайно — която в същото време да се чупи когато поиска клиентът?

— Един момент — спря го Гудмън. — Не знам дали съм разбрал правилно. Вие нарочно забавяте тези роботи, така че този, който ги използва, да се ядоса достатъчно, за да ги счупи?

Абаг повдигна вежди.

— Разбира се!

— Защо?

— Личи си, че отскоро си тук. Всяко дете знае защо. Това е нещо фундаментално.

— Бих се радвал, ако чуя обяснението.

Абаг въздъхна.

— Най-напред, както несъмнено си даваш сметка, всяко механично устройство предизвиква раздразнение. Човечеството изпитва дълбоко вкоренено недоверие към машините. Психолозите го наричат „инстинктивна реакция на живота спрямо псевдо живота“. Съгласен ли си с мен дотук?

Марвин Гудмън си спомни немалкото будещи тревога книги за развиващи се машини, кибернетични мозъци, които поемат властта над света, воюващи андроиди и така нататък. Спомни си смешните неща, които бе чел във вестниците — някой „застрелял“ телевизора си, друг запратил тостера към стената, трети си „разчистил сметките“ с колата. Спомни си и вицовете за роботи.

— Мисля, че мога да се съглася — каза той.

— В такъв случай, ще ми позволиш да повторя твърдението. Всяка машина е източник на раздразнение. Колкото по-добре работи една машина, толкова по-силно е и раздразнението. Оттук следва, че съвършената машина е център на фрустрациите, на загубата на самоуважение, на неприязънта без определен обект…

— Един момент — прекъсна го Гудмън. — С това не съм съгласен.

— … и шизофренните фантазии — продължи Абаг, без да му обръща внимание. — Но машините са нужни за всяка напреднала икономика. Тогава, най-доброто за човека решение е те да работят зле.

— Не виждам защо.

— Очевидно е. Вашите машини на Тера функционират почти оптимално и създават комплекс за малоценност у тези, които работят с тях. За нещастие, при вас е живо примитивното мазохистично табу, което ви пречи да ги унищожавате. Какъв е резултатът? Обща тревожност в присъствието на свещената, нечовешки ефективна Машина и търсене на обект на агресивността — най-често това е съпругата или пък някой приятел. Положението е доста неприемливо. Наистина, ако гледаме показател като роботочасовете, това е ефективно, но се отразява удивително зле на здравето.

— Не съм сигурен, че…

— Човекът е животно, което се гневи. Тук, на Транай, насочваме гнева в определена посока и му намираме отдушник, който се явява и предпазен клапан за много други проблеми. На човек му писва и — бам! Изритва робота. Това е незабавно и терапевтично изразходване на емоции, ценно и истинско чувство за превъзходство на човека над машината, снижаване на общата напрегнатост, здравословен прилив на адреналин в кръвния поток и приток на нови пари в икономиката, тъй като старият робот трябва да бъде заменен с нов. В края на краищата какво лошо прави този човек? Не е набил жена си, не се е самоубил, не е обявил война, не изобретил ново оръжие, не е прибягнал до някакъв по-опасен начин за удовлетворяване на агресивните си инстинкти. Чисто и просто е счупил един евтин робот, който веднага може да замени с нов.

— Предполагам, че ще ми е нужно малко време, докато свикна — призна Гудмън.

— Разбира се. Сигурен съм, че ще си безценен за нас, Гудмън. Помисли си над нещата, които ти казах и се опитай да измислиш някакъв евтин начин да разподобрим тази машина още повече.

Гудмън мисли върху всичко това до края на деня, но умът му не бе готов веднага да се приспособи към идеята, че трябва да създава лоши машини. Струваше му се светотатствено. Тръгна си от работа в пет и половина, недоволен от себе си и решен да се представи по-добре — или по-зле, в зависимост от гледната точка.