и равен — ако не и по-издигнат —
във обществото; при това обичам
по-силно и (което е далече
над всички тез изтъкнати предимства)
обичан съм, да, Хермия ме люби!
Тогава как да не желая свойто?
Деметрий — да оспори! — беше близък
с Елена, дъщерята на Недар.
И що й даде близостта му в дар?
Сега тя люби страстно и нещастно
един безчестен, лекомислен мъж!
ТЕЗЕЙ
Да си призная, чувах за това
и мислех да говоря с този момък,
но все, потънал в личните си грижи,
до днес отлагах. Тръгвай с мен, Деметрий!
Егей, и ти! Ще ви посмъмря малко.
А ти, девойко, съгласувай умно
мечтите си с родителската воля,
че иначе законът на Атина —
чиято строгост да смекчим не можем —
ще обрече цъфтящата ти младост
на вечна самота или на смърт!…
Какво ви стана, скъпа Хиполита?
Егей, Деметрий, бих желал на вас
по сватбата задачи да възложа,
а също тъй и да ви кажа нещо,
засягащо и двама ви отблизо.
ЕГЕЙ
За двама ни това е дълг и чест!
ЛИЗАНДЪР
Страните ти са бледи, ангел мой!
Посърнаха им розите тъй бързо!
ХЕРМИЯ
Навярно чакат дъжд. И той след малко,
обилен, от очите ми ще рукне.
ЛИЗАНДЪР
Уви, от всичко четено и чуто,
не помня аз любовният поток
да е протичал гладко и спокойно.
Ту спъва го неравност в потеклото…
ХЕРМИЯ
О, срам — да се сродиш със кръв по-ниска!
ЛИЗАНДЪР
Ту спира го различие в години…
ХЕРМИЯ
О, жал — на старост да си свързан с младост!
ЛИЗАНДЪР
Ту стяга го желание на близки…
ХЕРМИЯ
О, ад — по принуждение да любиш!
ЛИЗАНДЪР
А щом щастливо изберат се двама,
обсаждат ги война, и смърт, и болест —
и щастието им изчезва сякаш
неясен звук, лек сън, случайна сянка,
нетрайно като мълния среднощна,
която във избухване на гняв
разкрива в миг небето и земята,
ала преди човек да каже „Виж!“,
отново е потънала безследно
във челюстите черни на нощта —
тъй бързо, както чезне всичко светло!
ХЕРМИЯ
Но ако всяка истинска любов
е спъвана, то може би такава
е вечната повеля на съдбата.
Да срещнем изпитанието смело,
щом то е кръст, подобно всички тези
мечти, сълзи, копнежи и въздишки,
съставящи безумната й свита!
ЛИЗАНДЪР
Да, вярна мисъл. Затова послушай:
аз имам леля. Без деца. Вдовица.
Богата при това. На седем мили
далече от града ни тя живее
и счита ме за свой единствен син.
При нея можем ний да се венчаем —
там строгите закони на Атина
ще са безсилни. Ако ме обичаш,
от къщи измъкни се утре вечер.
На миля от града, в гората, дето
