ЦЕЛИЯ
Да поседнем и така да одумаме старата Фортуна5, че тя, като ни чуе, да слезе за малко от колелото си; тъй поне за известно време даровете й ще се разпределят по-справедливо между смъртните.
РОЗАЛИНДА
Съгласна, защото наистина щастието, което сляпата съдба пръска по света, се пада съвсем безразборно и най-ощетени са винаги жените!
ЦЕЛИЯ
Да, понеже на тези, които одари с хубост, рядко дава честност, а пък на онези, които направи честни, често забравя да даде хубост.
РОЗАЛИНДА
Но ти минаваш от областта на Съдбата в областта на Природата. Съдбата разпределя земните блага, а чертите и способностите ги дава Природата.
ЦЕЛИЯ
Да, но когато Природата е създала едно прекрасно творение, не може ли Съдбата да го хвърли като нищо в огъня? Или когато Природата е дала на нас двете остроумие, за да се надсмиваме над Съдбата, ето, не ни ли праща Съдбата този глупчо, за да прекъсне беседата ни?
РОЗАЛИНДА
Да, този път Съдбата хитро надвива Природата, защото затваря устата на две природни дарби с помощта на едно природно недоразумение.
ЦЕЛИЯ
А може би това не е работа на Съдбата, а на самата Природа: видяла е, че остроумието, което сме получили в дар от нея, е малко тъпичко, за да разисква отношенията на две богини, и ни праща това свое недоразумение за точило; защото тъпотата на шута винаги е служила за точило на острите умове.
Хей, ум голям,
къде насам?
ТОЧИЛКО
Господарко, трябва да отидете при баща си!
ЦЕЛИЯ
Да не са те назначили вестител?
ТОЧИЛКО
Не, но казаха да ви повикам, кълна се в честта си!
ЦЕЛИЯ
Я го виж ти! От кого си научил да се кълнеш тъй, шуте?
ТОЧИЛКО
От един рицар, когото чух да се кълне в честта си, че баничките били отлични и — пак в честта си — че горчицата нищо не струвала. А вярвайте, че беше обратното: баничките нищо не струваха, пък горчицата беше отлична. И все пак този рицар не би могъл да бъде обвинен в лъжлива клетва.
ЦЕЛИЯ
А защо? Какъв аргумент ще измъкнеш от склада на своята ученост?
РОЗАЛИНДА
Вярно, снеми намордника от муцуната на своята премъдрост!
ТОЧИЛКО
Елате тогава двете насам, погладете си бузките и се закълнете в брадите си, че съм хитрец!
ЦЕЛИЯ
Кълнем се в брадите си — само че ги нямаме! — че си хитрец.
ТОЧИЛКО
Пък аз се кълна в хитростта си, че само ако я имах, щях да бъда хитрец! Но понеже и вие се заклехте в нещо, което нямате, вашето не се счита за лъжлииа клетва. И същото важи за рицаря, който се кълнеше в честта си; защото той никога не е имал чест; пък и да е имал някога мъничко, изпоклел го е за празни работи, много преди да стане дума за баничките и горчицата.
ЦЕЛИЯ
Я ни кажи ти за кого намекваш?
ТОЧИЛКО
За едного, който е обичан от баща ви, княз Фредерик.
ЦЕЛИЯ
Обичта на баща ми му дава достатъчно чест. Престани да говориш срещу него! Някой хубав ден ще те накажат с камшик за езика ти.
ТОЧИЛКО
Ах, тъжно е, когато на глупците се забранява да говорят умно за глупостите, които умниците вършат!
ЦЕЛИЯ
Виж, тук си прав, защото откак зрънцето разум на веселите глупаци бе принудено да мълчи, зрънцето глупост на сериозните мъдреци набъбна неимоверно… Но ето че пристигна и месьо Льо Бо.
РОЗАЛИНДА
Както винаги, претъпкан с новини.
ЦЕЛИЯ
С които той ще ни нахрани, както гълъбите хранят малките си.
РОЗАЛИНДА
Тъй че ще затлъстеем от сведения.
