Уилям Шекспир
Както ви харесва1
КНЯЗЪТ ИЗГНАНИК
КНЯЗ ФРЕДЕРИК — негов брат, заграбил владенията му
АМИЕН, ЖАК — благородници, придружаващи княза изгнаник
ЛЬО БО — придворен
ШАРЛ — борец
ОЛИВЕР, ЖАК, ОРЛАНДО — синове на благородника Роланд дьо Боа
АДАМ, ДЕНИС — слуги на Оливер
ТОЧИЛКО — шут
ОТЕЦ ОЛИВЕР КРИВОВЕР — свещеник
КОРИН, СИЛВИЙ — овчари
УИЛЯМ — селски момък, влюбен в Одри
Лице, представящо ХИМЕНЕЙ
РОЗАЛИНДА — дъщеря на княза изгнаник
ЦЕЛИЯ — дъщеря на княз Фредерик
ФЕБЕ — овчарка
ОДРИ — селска девойка
Велможи, пажове, горски пазачи, слуги и др.
Място на действието: домът на Оливер, дворецът на княз Фредерик, Арденската гора.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ОРЛАНДО
Доколкото си спомням, Адаме, точно така беше: той ми завеща само хиляда корони2, но, както сам знаеш, даде на брат ми бащинската си благословия при условие, че той ще се погрижи за моето образование. И оттук започнаха нещастията ми. Оливер издържа брат ми Жак да се учи в града — и всички разправят, че той имал там блестящи успехи, — а мене възпитава по селски тук, вкъщи, или по-точно, държи ме вкъщи, без да ме възпитава. Защото, да отглеждаш един благородник от коляно, както се отглежда вол в обора — това възпитание ли е? И конете му са по-добре от мене, защото той не само ги храни отлично, но и наема скъпо платени ездачи да ги обучават. А аз, родният му брат, придавам само на ръст — нещо, с което могат да се похвалят и животните по бунищата му. И не му стига че така щедро ми отпуска едно голямо нищо, но сякаш иска да ми отнеме и онова малко нещо, което природата ми е дала. Кара ме да се храня при ратаите му, отказва ми място на свой брат и с лошо възпитание подкопава доброто ми рождение. Ето това ми тежи, Адаме. И духът на баща ми, който — чувствам — е жив в мене, започва да се бунтува срещу такава неправда. Не искам вече да я търпя, макар че не знам още как да я премахна!
АДАМ
Внимавайте, моят господар, брат ви, иде!
ОРЛАНДО
Стой настрани и гледай само как ще ме ругае!
ОЛИВЕР
Ей, господинчо, какво правиш тук?
ОРЛАНДО
Нищо. Кой ме е научил на нещо, та да го правя?
ОЛИВЕР
Какво разваляш тогава?
ОРЛАНДО
Помагам на вас, господине, да разваляте с безделие нещо, което бог е направил — мен, бедния и недостоен ваш брат!
ОЛИВЕР
Слушай, ей! Дръж си езика и си намери нещо да работиш!
ОРЛАНДО
Какво например? Да гледам свинете ви и да ям трици с тях? Да не съм пропилял своята част от наследство като блудния син3, та да трябва да стигна дотам?
ОЛИВЕР
Какво? Знаеш ли къде се намираш?
ОРЛАНДО
Знам много добре: във вашата градина.
ОЛИВЕР
А с кого говориш, знаеш ли?
ОРЛАНДО
По-добре, отколкото знае мене този, с когото говоря. Знам, че вие сте мой по-голям брат и по благородството на кръвта ми вие също би трябвало да ме знаете за свой брат. Първородството ви поставя над мене, но то не може да ми отнеме кръвта, дори и да би имало двайсет братя помежду ни: аз нося толкоз от баща си, колкото и вие, макар че — признавам — на вас, понеже сте се родили преди мен, се полага по- голяма част от уважението на баща ни.
ОЛИВЕР
Какво дрънкаш, хлапе?
