ведно със вас, отдаден на наука.
ЛОНГВИЛ
Предчувствах го! Той вече се отметва!
БИРОН
Тогава на шега положих клетва.
Защо ни е да учим? — питам аз.
КРАЛЯТ
За да познаем скритото от нас.
БИРОН
Което недостъпно ни е, значи?
КРАЛЯТ
Да, в туй се свеждат нашите задачи.
БИРОН
Тогаз приемам! Щом целта е тая,
аз всичко недостъпно ще позная;
например как да хапна на вечеря,
когато забранява го обета,
и как добра мома да си намеря,
когато са момите под запрета;
изобщо как научно да си шавам,
без устава суров да нарушавам.
Щом иска някой да ме закълне
това да уча нощем и дене,
не само няма да му кажа „не“,
но ще го моля сам на колене!
КРАЛЯТ
Не, тези страсти пречат на човека,
поел ученолюбната пътека!
БИРОН
Която страст е също, но такава,
че мъките със мъка награждава!
Какво? Да търсим в книги до зори
свещицата на правда непозната,
додето четенето изгори
на нашите зеници светлината,
и дирейки във нощ неясен зрак,
деня си ясен да превърнем в мрак?
Не, нека да потапяме очи
в две по-сияещи очи отсреща
и удивени да летим в лъчи,
каквито никой учен не усеща!
Науката е слънце — ослепява
тоз, който твърде дълго в нея гледа
и своя плява като разпилява
сред чуждите цитати, буквоеда
при цялата си ученост голяма
се радва на звездите във нощта
не повече от оня, който няма
понятие за звездните неща.
Да, можеш да кръщаваш светилата
и пак да ти е празно във главата!
КРАЛЯТ
Научен съд над бедната наука!
ДЮМЕН
И при това от него вее скука!
ЛОНГВИЛ
И вместо в гвоздея, във пръста чука!
БИРОН
И гъски крякат, значи, Март е тука!
ДЮМЕН
Какво е туй?
БИРОН
Една шега за трима.
ДЮМЕН
Тя няма смисъл.
БИРОН
Но пък има рима.
КРАЛЯТ
Речта му е като слана, която
напролет спира кълновете смели!
БИРОН
А трябва ли да идва пищно лято,
преди синигерите да са пели?
На Коледа ако узрее плод,
не е ли като сняг над майски храсти —
за всичко има ред във тоз живот
и спомнят късните ви книжни страсти
за оня, който лазел по стрехата,
когато дирел пътя към вратата.
КРАЛЯТ
