Напразни усилия на любовта

        Добре, Бирон. Вървете си тогаз!

БИРОН

        Не, клетва дал съм да живея с вас

        и въпреки че бе от мен възпято

        незнанието със такива думи,

        каквито вий за знанието свято

        не бихте изнамерили срещу ми,

        аз подписа си първи ще ви дам!

        Къде е листът? Дайте го насам!

КРАЛЯТ

        Вземете и измийте своя срам!

БИРОН (чете)

                „…Освен това жена не бива да се приближава до двора на по-малко от миля.“

        И тази точка е оповестена?

ЛОНГВИЛ

        От глашатаите, преди три дена!

БИРОН

        А наказанието за греха?

Чете.

                „…Която престъпи горното, ще бъде наказана с отрязване на езика.“

        Това е ваше сто на сто!

ЛОНГВИЛ

        Да, мое и добро е то!

БИРОН

        О, боже господи, защо?

ЛОНГВИЛ

        За да опази туй место

        от непосредствени съблазни.

БИРОН

        Но средствата му са омразни!

Чете.

                „…Освен това, ако в срок от три години мъж от двора бъде заловен да говори с жена, ще трябва да изтърпи общественото опозоряване, което останалите решат да му наложат.“

        Вий първи ще разкъсате таз книга,

        защото скоро — знаете сами —

        принцесата на Франция пристига

        да иска Аквитанските3 земи.

        Баща й болен я изпраща тук,

        така че аз не виждам изход друг,

        освен да се покажем груби с нея

        или да махнем тази алинея.

КРАЛЯТ

        Наистина! Забравихме я ние!

БИРОН

        Вината пак в науката се крие.

        Понеже сложни цели си поставя,

        тя простите си длъжности забравя

        и щом постигне нещо някой ден,

        превзема сякаш град опожарен —

        загубила е толкоз във войната,

        че плячката не стига за отплата.

КРАЛЯТ

        Ще го престъпим този пункт все пак.

        Необходимост. Просто няма как!

БИРОН

        Тез „няма как“ във тригодишен срок

        ще станат триста хиляди на брой,

        защото с чувства ни създава бог

        и властен е над тях единствен той;

        тогаз и аз, щом нейде кривна крак,

        на себе си ще кажа: нямах как!

        Така, успокоен от таз утеха,

        подписвам устава от край до край.

        И вече съм скроил позорна дреха

        на този, който срока не изтрай!

        И аз съм слаб пред разните съблазни,

        но въпреки че чувствувам омразни

        тез сухи точки, воля в мен ще има

        да се държа, когато вие трима

        ще сте предали всеки свой стяг!

        Но я кажете, няма ли все пак

        да има нещо малко за забава?

КРАЛЯТ

        Такава всеки ден ще ни създава

        със своите дрехи, фрази и талант

        Армадо, озареният от слава,

        познат на трима ви испански гранд.