МАРЦЕЛ
Охо, Бернардо!
БЕРНАРДО
Тук съм
Със теб ли е Хорацио?
ХОРАЦИО
Почти.
БЕРНАРДО
Привет, Хорацио? Здравей, Марцел!
МАРЦЕЛ
Не се ли е явило онова?
БЕРНАРДО
Не, нищо нямаше, откак съм тук.
МАРЦЕЛ
Хорацио твърди, че ти и аз
сме си внушили всичко; той не вярва
в страхотното явление, което
видяхме тук на два пъти със теб.
Затуй помолих го през тази нощ
да бди със нас, та ако то потрети,
самичък да го види и да встъпи
във разговор със него.
ХОРАЦИО
Хайде, хайде!
Ще има да го чакаме напразно!
МАРЦЕЛ
Седни тогаз и нека повестта
за ужаса, на който двама бяхме
свидетели последните две нощи,
щурмува пак слуха ти, укрепен
със недоверие.
ХОРАЦИО
Добре, да седнем.
Бернардо, слушам те.
БЕРНАРДО
Преди две нощи,
когато хе онази там звезда,
на запад от Полярната, пламтеше
във тази точно част на небосвода,
където е сега, и в тишината
часовникът отби един часа,
Марцел и аз…
МАРЦЕЛ
Мълчи! То иде! Ето го отново!
БЕРНАРДО
Прилича на покойния ни крал!
МАРЦЕЛ
Хорацио, нали си книжник, спри го!
БЕРНАРДО
Хорацио, не ти ли спомня краля!
ХОРАЦИО
Съвсем, съвсем! И ме изпълва с ужас!
БЕРНАРДО
То иска някой да го заговори!1
МАРЦЕЛ
Хорацио, заговори го! Хайде!
ХОРАЦИО
Какво си ти, обсебило без право
тоз нощен час и войнствения образ,
във който движеше се неотдавна
сега погребаният датски крал?
Заклевам те в небето, говори!
МАРЦЕЛ
Обиди се!
БЕРНАРДО
И се оттегля!
ХОРАЦИО
Спри!
Стой! Стой! Заклевам те, отговори!
МАРЦЕЛ
Отиде си и дума не промълви!
