а влажното светило, от което
зависи Посейдоновото царство,2
тъй тежко заболяло, че светът
потънал в тъмнина, като че ли
пред праведния съд. И още много
такива знаци за злини на път —
досущ като тръбачи на Съдбата
и Пролози към готвещи се драми —
земята и небето ни изпращат
и в наши ширини, във днешно време…
Но тихо! Пак пристига! Ще го спра,
дори да ме погуби!… Спри се, стой,
видение, игра на сетивата!
Ако способно си на звук и говор,
проговори!
Ако със нещо мога да спечеля
за тебе мир, спасение за мен,
проговори!
Ако известно ти е бъдно зло,
което можем да предотвратим,
проговори!
Ако заровило си грешно злато
и както често духовете правят,
наоколо му бродиш след смъртта си,
проговори!…
Стой! Спри и говори!… Марцел, недей
му дава път!
МАРЦЕЛ
Да го ударя ли
със алебардата3?
ХОРАЦИО
Ако не спре!
БЕРНАРДО
Ха, ей го тук!
ХОРАЦИО
Не, ей го тук!
МАРЦЕЛ
Изчезна!
Не трябваше със сила да го плашим —
неуязвимо то е като въздух
и празните ни удари били са
за неговата царствена осанка
обидна гавра!
БЕРНАРДО
Щеше да продума,
но кукуригането го прекъсна!
ХОРАЦИО
И то се сепна като гузна съвест
при зов съдебен. Чул съм за петела,
че той като вестител на Зората
с тръбата си висока и звънлива
пробуждал божеството на деня;
затуй от въздух, пръст, вода и огън
изплашените духове-скиталци,
щом чуели го, втурвали се всеки
към своята стихия. И че тъй е,
това видение го потвърди.
МАРЦЕЛ
Да, то изчезна, той като пропя!
Разправят някои, че всеки път,
щом наближело Рождество Христово,
петлите пеели по цели нощи,
така че духове и таласъми,
изплашени не смеели да шавнат,
планетите не пращали беди,
магьосниците ставали безсилни
да пакостят — тъй здраво и безвредно
било туй време пред светия празник.
ХОРАЦИО
И аз донейде вярвам на това.
Но вижте как, заметнат в дрезгав шаяк,
денят-овчар нагазил е росата
по билото на източния хълм.
Да вдигнем стражата и да разправим
за случилото се на принца Хамлет.
Кълна се, че макар и ням към нас,
