знаете само да се връцкате, да правите муцунки, да чуруликате помежду си разни мръсотийки и все нищо да не разбирате, светици до една. Достатъчно! Стига ми вече! Побърках се от вае! И никакви женитби повече! Тези, дето са се оженили вече — с изключение на един, — нека си живеят, но другите да останат каквито са! В манастира, тръгвай!
ОФЕЛИЯ
О, господи, какъв сияен разум
е разрушен! Десница на войник,
око на книжник, слово на придворен —
погубени! Цветът на това кралство,
мерило за вкус и за обноски,
неподражамият образец
за подражателите — всичко в прах!
И аз, нещастната, която пих
нектара на любовните му думи,
да чувам как ума му висш фалшиви,
дрънчащ като разстроена звънарна,
да гледам дивния му лик попарен
от изстъплението! О, покруса —
видяла туй, което бе тогава,
да виждам туй, което ми остава!
КРАЛЯТ
Любов? Не, не, от друго страда той!
Пък и словата му — макар донейде
разкъсани — не бяха на безумец.
Във своята душа той крие нещо,
което меланхолията в него
усърдно е замътила, така че
предчувствам, този полог ще излюпи
опасности, които е разумно
да се предварят. И затуй реших:
по спешност в Англия ще го изпратя
да прибере невнесения данък.
Дано пътуването по море
с вида на новите земи и вещи
изскубне от сърцето му онуй,
което, непрекъснато ковано
от болния му мозък, го превръща
във друг човек. Какво ще кажеш ти?
ПОЛОНИЙ
Добре ще е, кралю, но пак си мисля,
че мъката му има корен, извор —
причина сиреч — от любовен вид…
А, дъще! Няма нужда да ни казваш
какво е казал принцът! Ний сами
от край до край го чухме… Господарю,
постъпвайте съгласно своя разум,
но ако сметнете, че е уместно,
то нека височайшата му майка
след представлението го помоли
да й разкрие тайната си болка
на четири очи. И нека бъде
по-твърда с него. Аз пък ще се скрия,
тъй да се каже, вътре във ухото
на тяхната беседа. Ако тя
не го разчопли, вий го изпратете,
във Англия или го затворете,
където вам угодно е.
КРАЛЯТ
Да бъде!
Щом лудостта големите обзима,
голяма зоркост е необходима!
ВТОРА СЦЕНА
ХАМЛЕТ
И произнеси го, моля ти се, както ти показах, леко, да танцува на езика ти! Ако ще крещиш като мнозина от своите събратя, бих могъл да извикам и градския глашатай да ми рецитира стиховете. И не цепи прекалено въздуха с ръце така, а прави всичко сдържано, защото дори във вихъра, в бурята — пък, ако щеш, и в урагана — на страстта, трябва да се учите да спазвате тази умереност, която изглажда резкостите. До дън душа ме възмущава, когато слушам някой разчорлен юначага да дере страстта си на дрипи и парцали, за да задоволи слуха на правостоящите от партера25, повечето от които харесват само глупавите пантомими или безсмислената врява на сцената. Бих наказал със сто по голо тези приятели, които тиранизират дори ролите на тираните и се мъчат Ирода26 да надиродят. Моля ви да избягвате всичко това.
ПЪРВИ АКТЬОР
