завинаги тоз глупав многознайко,
за да не мърка! Другите ще слушкат
охотно, както мачка лочи мляко,
и ще нагласят точния си час
по нашия!
СЕБАСТИАН
Ще следвам твоя пример,
добри приятелю! Ще завладея
и аз Неапол, както ти — Милано!
Измъквай меча си! Едничък удар
от дан васалска ще те отърве
и като стана крал, ще имаш мойта
признателност!
АНТОНИО
И вий вадете своя,
така че едновременно със мене
да ръгнете Гонзало!
СЕБАСТИАН
Стой! Две думи!
АРИЕЛ
С изкуството си моят господар
узна, че ти, добър към него нявга,
намираш се в опасност, й ме прати
(защото инак ще се провали
и неговият план) да се намеся.
„Както хъркаш си така,
с меч предателски в ръка
те дебне враг!
За да имаш още дни,
чара сънен отмахни —
на крак, на крак!“
АНТОНИО
… Тогаз по-бързо!
ГОНЗАЛО
Ангели небесни,
пазете краля ни!
АЛОНЗО
Какво? Станете!
Какви са тези мечове? Защо са
тез погледи на кръв?
ГОНЗАЛО
Какво се случи?
СЕБАСТИАН
Миг няма, както бдяхме над съня ви,
страхотен рев на бик или по-скоро
на лъв раздра слуха ни. Просто ужас!
Не го ли чухте?
АЛОНЗО
Нищо не съм чул!
АНТОНИО
Той би уплашил даже великан!
Земята потрепера! Вероятно
било е рев на цяло лъвско стадо!
АЛОНЗО
А вий, Гонзало, да сте чули нещо?
ГОНЗАЛО
Повярвайте ми, господарю — само
едно съвсем особено бръмчене,
което ме пробуди. Аз извиках
и със вика си стреснах вас, но вече
те бяха със оръжие в ръце.
Шум имаше наистина и трябва
нащрек да сме или да се преместим,
и то с готови мечове.
АЛОНЗО
Да тръгнем
и да потърсим бедния ми син!
ГОНЗАЛО
Дано го пази бог от зверовете,
защото чувствам: жив е!
